България е изправена пред онкологична катастрофа, а здравната администрация бездейства и не обръща внимание на проблемите, които са „обществена мръсна тайна“. Тази позиция изразиха проф. Лъчезар Аврамов, д-р Христо Дамянов и юристът Анели Чобанова на брифинг, посветен на проблемите на онкоболните у нас.
В България има повишена заболеваемост и повишена смъртност, което е в дисонанс с абсолютно всички европейски и световни тенденции, посочиха те. За разлика от нормалните държави е разрушена самата система за регистрация и лечение на раково болните, същевременно липсва и всякакъв интерес за внедряване на нови техники.
Има проблем и със статистиката, като реално държавата не знае колко точно са онкоболните, но във всеки случай става дума за не по-малко от 400 000 души, а проблемът засяга близо милион и половина български граждани – семействата на болните, коментира проф. Лъчезар Аврамов.
Последните данни за България са от 2013 година, когато е имало над 37 600 нови случая и 18 117 починали, като по този показател страната се нарежда на едно от първите места по смъртност, причинена от онкологични заболявания.
Според Дамянов, Аврамов и Чобанова от десетилетия у нас липсва държавна политика по отношение на това заболяване. Те изброят шест основните проблема: липса на профилактика и скрининг на заболяванията; липса на единна координация и контрол върху основните онкологични заболявания; липса на адекватна политика по отношение на кадрите в онкология и тяхната квалификация; липса на места, където да бъдат лекувани терминално болните; липса на качествен стандарт или правила за диспансеризация и проследяване на онкологичното болните; прекомерно администриране на лечебно-медицинската дейност в разрез с хуманизма на лекарската професия.
Що е то „интегративна медицина“?
Тримата експерти в областта настояват за повече внимание и обръщане на институциите към т.нар. „интегративна медицина“, която има за цел да допълва или коригира стандартното лечение. Те изтъкват, че от 1998 година в САЩ съществува Служба за комплементарна и алтернативна медицина на рака, отговаряща за изследователската програма на Националния институт за рака в областта на превенцията, диагностиката, лечението и управлението на симптомите. Активно се развиват нови медицински концепции като „Тераностика“ и „Интегративна онкология“. Северноамериканският Консорциум на академичните центрове за интегративна медицина обхваща 51 авторитетни здравни институции, включително университетите Станфорд и Харвард. Активно работят и Канадски център по интегративна медицина, Индийски институт по интегративна медицина, Австралийски национален институт по интегративна медицина, а принос в тази насока дава и европейският интелектуален потенциал чрез редица научни списания. През 2012 година във Флоренция пък се е състоял Петия европейски конгрес по интегративна медицина.
На фона на тези световни достижения, според тримата експерти, у нас национална регулация на понятията „интегративна медицина“ и „интегративна онкология“ изобщо не съществува. От медицинска гледна точка при ненавременно диагностицирани пациенти се използват три основни понятия – палиативни грижи, състрадателно лечение и интегративно лечение. Тези понятия са ясно дефинирани в нормативната уредба на Световната здравна организация и европейските здравни регулации, но в българското законодателство и административна практика в това поле „цари хаос и нормативно утвърдени недоразумения“.
По време на мандата на министър Петър Москов, през април миналата година, медицинският център за интегративна медицина в София, за който работят д-р Христо Дамянов и проф. Лъчезаров Аврамов е заличен от регистъра на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ) и му е отнет лиценза. Решението е обжалвано в съда и в момента се водят дела.
Лечение в България – мисията невъзможна?
„Над 90% от контингента на нашите болни е в крайна фаза, те са след неуспех на конвенционално лечение. Изборът им е да си останат в къщи и да преживеят мъчителни последни дни в болки и страдания или да отидат в чужбина и срещу много сериозни суми да се лекуват в страните от ЕС, а напоследък и в Турция“, обясни д-р Аврамов. По думите му, над 1400 души ежегодно се лекуват в Турция, накъдето се изнасят огромни суми пари. „Това не показва ли, че лечението у нас е в абсолютен срив, това е онкологична катастрофа“, попита той.
Адвокат Анели Чобанова припомни, че в момента пред Върховния административен съд са оспорени 14 медицински стандартa, издадени от министър Петър Москов. Всички те са „паднали“ на първата 3-членна инстанция, а 4 от тях вече са паднали окончателно и пред 5-членен състав на ВАС. 15-тият стандарт, който е стандартът „Медицинска онкология“ също е оспорен пред съда и ще се гледа на 14 февруари.
Именно на база на този стандарт е отнет и лиценза на Медицинският център за интегративна медицина в София. Стандартът не променян по същество от Петър Москов, като е въведен за първи път през 2010 година. Той разпорежда, че с онколечение в България могат да се занимават само лекари със специалност “Медицинска онкология” или с две специалности – “Вътрешни работи” и “Онкология”. Така стотици онколози за една нощ „осъмват“ без необходимата квалификация.
Къде е проблемът с „медицинската онкология“?
„Това е химиотерапия и лъчетерапия, тя не предполага нищо повече. От едни широки специалисти се създадоха условия за създаване на тесни специалисти и то прекалено тесни, без да има обществено обсъждане и оценката на въздействието“, обясни адвокат Чобанова. По думите ѝ, медицинската онкология като специалност в Медицинския университет се въвежда през 2008 година и първите няколко години почти няма студенти. Към настоящия момент успешно издържалите студенти по тази специалност са не повече от 18 души. „За всички тези години на фона на постоянно растящия брой онкологично пациенти, имаме около 27 специалисти по медицинска онкология“, коментира тя ситуацията.
По думите на д-р Христо Дамянов се използва „недобросъвестна трактовка“ на административните разпоредби и се разчита на архаичните понятия, заложени в административните документи, за да се нанесат репресии върху метода на интегративната медицина. В много болници в страната се използват редица различни методи за лечение на онкоболни, които също по определението на нормативните документи са незаконни, но тяхната дейност не е спряна.
Друг проблем на медицинския стандарт „медицинска онкология“ е, че с него на практика се игнорира и заличава т.нар. „раков регистър“. „В момента онкоболните не се регистрират, тоест не се води статистика. Същественият проблем е, че тези анонимни хора няма как да се лекуват след като не са регистрирани“, обясни Чобанова.
Тя подчерта, че целта на днешния брифинг не е просто да бъде защитен Центъра за интегративна медицина в София, мястото за което е съда. „Ние сме само последната брънка на системата. При нас постъпват болни, които не са повлияни благоприятно от стандарнтите методи – лъчетерапия, имунотерапия и т.н. Когато стандартната медицина се е оказала безсилна или увреждаща, тя вече е абдикирала, въпреки че в закона за здравето е записан един единствен член за нековенционални методи, които са твърде ограничителни, тези хора изведнъж се оказват изхвърлени на милостта на съдбата. Палиативна грижа в България практически няма – тя се осъществява в хоспис срещу заплащане или вкъщи“.
Единствената клинична пътека за палиативна грижа трае само 20 дни, обясни д-р Дамянов и попита кой е решил, че именно толкова трябва да трае човешкият живот на един онкоболен.
„Преди нас би трябвало има профилактиката, скрининг, преди да настъпи същинския лечебен процес. Това са четири етапа в лечението. Ако има ефективна профилактика и скрининг, аз което се говори десетки години и не се прави, то няма да има толкова хора, които са в напреднала фаза, няма да има нужда от такива центрове и хосписи, защото терминално болните ще бъдат много по-малко“, заключи Дамянов и призова за обединяване на усилията на всички водещи онколози и отпор на бездействието на държавната здравна администрация.
Тримата експерти са писали многократно писма на министъра на здравеопазването Петър Москов, но не са получили никакъв отговор. Въпросът е бил заведен и до омбудсмана Мая Манолова, която сред няколко разговора е заявила, че очевидно министерството няма интерес от промяна на нормативната база и на практика – към съдбата на на болните.
About The Author
