И така, историята-истерия с „Да, България” е на път да приключи. Партията събра за коалиция доста над изискуемите подписи и ако са редовни, отива на избори.
Няма никакво съмнение, че жалбите срещу регистрацията, независимо дали са от измислени или реални хора, са целенасочена атака. Процедурите са такива, че Върховният касационен съд (ВКС) следва да се произнесе по тях, а междувременно приключват сроковете за регистрация в ЦИК. Цялата тази сага е елементарен номер, изиграван в минали години успешно (класически случай – НДСВ), и можеше да се предвиди. Какво правят умните учредители в такъв случай? Ами
просто си свършват работата в срок.
Ако примерно „Да, България” се бе учредила на 5 декември, а не на 7 януари, щеше да има достатъчно време – и да бъде атакувана с жалби, и да се разглеждат и отхвърлят. Но очевидно партия, в която влизат юридически корифеи като президентския съветник Кристиян Таков (стана член още в мандата на Плевнелиев) и Христо Иванов, а на предучредителната сбирка присъства семейство Прокопиеви, не е била достатъчно далновидна. Уж цветът на нацията, пък то?…
Цялата история повлия положително на „Да, България” в електорален план, вдигна на нож доста нейни симпатизанти, което е прекрасна новина за нея в организационен аспект. Има обаче нещо, което жалбите успяха да поразят. То е най-важното за всяка партия – парите. „Да, България” има всички шансове да мине 1% на изборите, което ѝ гарантираше субсидия. При коалиция, какъвто е пожарният вариант, прагът за субсидия е 4%. Т.е. за да вземе държавни пари, формацията следва да влезе в парламента – мнооого по-трудна задача. Но и дори да е в НС, субсидията ще отиде при „Зелените” и ДЕОС, които са юридическите участници в коалицията („Да, България” e само името на съюза).
Не иде реч за жълти стотинки. След последните парламентарни избори с 1.19% „Движение 21” (Татяна Дончева) трябваше да прибере 1.7 млн. лв. С 1.14% на „Глас народен” се полагаха 1.69 млн. лв. Взеха по-малко заради съкратения мандат на НС, но пак достатъчно. Възможно е след референдума средствата да бъдат намалени, а може и не, ако има все пак промяна, не се знае от кога ще влезе в сила…
Пари от такива мащаби дават голяма свобода на партиите, отварят огромни възможности. Благодарение на тях например горните две направиха добри кампании и пробиха в местната власт, „Атака” пък финансира цяла телевизия…
„Да, България” очевидно е амбициозен проект и няма да е чудно, ако точно субсидията е била голямата мишена на жалбите.
Без нея партията става много по-зависима,
дори и от менторите си. Ако коалицията вземе 4%, Христо Иванов може да получи част от държавните пари, но само ако се помоли добре на „Зелените” и ДЕОС – бизнес фамилии, известни като „добрите олигарси”, получават още лостове за упражняване на влияние.
Политиката е мръсен занаят. Без субсидия Иванов и компания стават куче на каишка. Печели мафията, ама коя ли пък точно е тя?
About The Author
