Борбата за президентското кресло в Елисейския дворец става все по-безмилостно жестока. Трима основни претенденти в предстоящите след два месеца и половина избори за държавен глава на Франция се оказаха герои в настървена компроматна война.
Засега най-сериозно ощетен от извлечените скелети от гардероба е доскоро соченият като фаворит в надпреварата Франсоа Фийон – кандидат на традиционната консервативна десница в лицето на партията „Републиканците” (бившия Съюз за гражданско движение на експрезидента Никола Саркози), премиерствал от 2007 до 2012 г.
Допреди десетина дни 62-годишният Фийон бе сочен като несъмнен участник във втория тур на изборите, където да се сблъска с шампионката в сондажите Марин льо Пен, водачка на Националния фронт (25% подкрепа). И да я надвие по стара френска традиция – защото винаги досега отивалият на балотаж кандидат, независимо дали е десен или социалист, неизменно е печелил благодарение обединените от фобията срещу Националния фронт разноцветни гласове.
Шуробаджанащината на Фийон
Но от средата на миналата седмица бляскавата перспектива пред Фийон рязко помръкна, след като сатиричният седмичник Canard enchaîné („Прикованата патица”), известен и с журналистическите си разследвания, разкри, че докато е бил депутат в Националното събрание и сенатор е назначил жена си Пенелоп за своя помощничка. А това ѝ е осигурило общ приход от около 500 000 евро.
Самият този факт всъщност не е кой знае какво нарушение, защото е традиция френските законодатели да взимат членове на семействата си в своите екипи. По-лошото е, че предизвиканата след публикацията специална проверка на Централното бюро за борба с корупцията, включваща и обиск в двете камари на парламента, не откри никакви доказателства за конкретна извършена работа от Пенелоп Фийон. Обясненията на съпруга ѝ, че тя работела от дома им – подготвяла дневната му програма, правила прегледи на печата, пресявала постъпващите на негово име молби и т.н., не бяха приети с особено доверие нито от медиите, нито от публиката.
След което дойде и нова компроматна порция. Оказа се, че Фийон е уредил като свои помощници в Сената в периода 2005-2007 г. и двете си деца – Мари и Шарл. Заедно с възнагражденията, които са взимали и те, и майка им, общата сума, влязла във фамилията Фийон, се закръгли до близо 900 000 евро.
Обясненията, които даде кандидат-президентът на „Републиканците” относно децата си, само влошиха впечатлението. За дъщеря си той каза, че я бил взел при себе си, за да ѝ помогне да напише така своя книга – нещо, което очевидно няма нищо общо с дейността му в Националното събрание. А за сина си обясни, че Шарл помагал в изработването на предизборната президентска програма през 2007-ма – нещо също с лош привкус, защото онази кампания на Никола Саркози вече беше разследвана за незаконно финансиране.
Кандидатът на „Републиканците” не се предава
Вследствие на всичко това сондажите показаха толкова рязък срив в популярността на Фийон, а в собствените му партийни редици се надигна толкова остър ропот срещу него, че експремиерът се почувства направо в кръгова обсада. Той направи сърцераздирателни изявления, които разпространи във Фейсбук и в които увери, че с нищо не е престъпил закона, че е жертва на „професионално подготвена клевета”, че ако се докаже някаква негова вина, е готов незабавно да оттегли кандидатурата си. Дори обобщи: „Изправени сме пред институционален държавен преврат”. Но не дочака никакво съчувствие от обществото или съпартийците си, много влиятелни фактори сред които открито призоваха за оттеглянето му от кампанията.
Фийон обаче очевидно не е готов да се предава. Щабът му изпълни през уикенда улиците на френските градове с милиони листовки с призива „Нека спре преследването на човека. Стига!” А в понеделник кандидатът на „Републиканците” свика и специална пресконференция по темата – и това бе първата му лична поява пред медиите в последните дни, през които беше критикуван за „оглушителното си мълчание”.
Мнозина очакваха, че Фийон ще излезе съкрушен и ще обяви оттегляне на кандидатурата си. Но бяха разочаровани. Той се появи в бойна форма и заяви твърдата си решимост да продължи борбата. Увери, че няма какво да крие и че е станал обект на „невероятна агресия, безпрецедентна в Петата република”. Обеща да публикува документи, които да докажат несъстоятелността на обвиненията срещу него, и подчерта, че агресивните атаки само са засилили решимостта му. Обкръжен от поддръжници, той изпя заедно с тях и „Марселиезата”, декларирайки категорично, че е единственият кандидат, способен да води Франция по правилния път.
Макрон – любимецът на Оланд
Това означава, че Фийон изобщо няма намерение да сдава без бой досегашната си лидерска позиция, която доста медии в последните дни побързаха да прехвърлят към нов любимец – младия бивш министър на икономиката Еманюел Макрон, включил се в надпреварата уж като независим кандидат със собствената си формация En Marche! („Напред!”), но всъщност очевадно покровителстван от сегашния обитател на Елисейския дворец Франсоа Оланд. Действащият президент никога не е крил, че гледа на Макрон като на свой „политически син”.
Независимо от личната борбеност на Фийон, позицията му все пак сериозно пострада от скандала, така че изобщо не е безпочвено префокусирането към Макрон като към по-вероятен фаворит за крайния сблъсък с Льо Пен. Неговата фигура и роля, усилено лансирана сега като центристка и обединителна, всъщност е повече от двусмислена. Реално зад него застава цялата пропагандна машина на все още намиращата се в ръцете на ментора му Оланд власт. Рекламата е ударна – 39-годишнят Макрон, който сам се определя като „социал-либерал” и „ни ляв, ни десен”, е отгледан в елитарната ENA (Национална школа за администраця, люпилнята на политиците на статуквото) и в банка „Ротшилд”, а сега е лансиран като младото лице на промяната, че дори и като „антисистемник в системата” (?!).
Негова съветничка в кампанията е не коя да е, а самата Сеголен Роаял, майката на четирите деца на Оланд. Която, да подсетим, е видна социалистка и дори бе кандидатка на ФСП в президентските избори през 2007 г. И това при положение, че ФСП току-що си избра с демократичен вътрешнопартиен вот за свой официален кандидат представителя на лявото крило в партията Беноа Амон…
Има и още. Привържениците на десния курс във ФСП, които във вътрешнопратийната надпревара поддържаха съперника на Амон – бившия премиер Манюел Валс, сега са прехвърлили подкрепата си към Макрон и се трупат по митингите на неговата En Marche!, непрекъснато повтаряйки публично, че във ФСП било разрешено двойното членство… Твърди се, че още в първите 24 часа след поражението на Валс 5000 членове на ФСП били прелели към En Marche!, а сега вече били достигнали 160 000. Разбира се, твърдят го от лагера на Макрон.
Откъде дойде детето-чудо
Нека припомним малко подробности от бляскавия досегашен път на това дете-чудо на френската политика, наричано галено Ману, а също и „дясното полукълбо на мозъка на Оланд”.
Малкият Ману се ражда през декември 1977-ма в Амиен, в семейство на лекари. Още от ранна възраст блести с отличен успех в училище и с интереси в най-различни области. В парижкия лицей „Анри IV”, който завършва, си другарува повече с учителите, с които му е по-интересно, отколкото със съучениците. Оттогава е и тръпката между него и учителката му по френски език и литература Бриджит Троние, 24 години по-голяма от него – тръпка, която през 2007-ма ще доведе и до брак помежду им.
Ману учи философия и политически науки в Университета „Париж-Нантер”, дипломната му работа е за Хегел. Завършва и прочутата ENA. За кратко членува във ФСП, но после се отказва – избира си по-печеливша траектория от политиката. Една година след сватбата си с Бриджит постъпва в банка „Ротшилд” и по-късно ще го обясни така: „Нямам вкус към лукса, нито особено големи потребности, но много ценя независимостта си”. Тоест – независимостта за него означава да разполага с пари. И добре се справя. Бързо натрупва солидно състояние от посредничество чрез банката в мащабни сделки на големи компании като „Нестле”.
Талантът му да печели симпатиите на по-възрастни влиятелни личности му подсигурява бащинското покровителство на шефа на „Нестле” Петер Брабек, тясното сътрудничество с престижния икономист Жак Атали, протекцията на приятеля на Оланд и днес генерален секретар на Елисейския дворец Жан-Пиер Жуйе и т.н. Последните двама му осигуряват възможността през 2011-та да се включи в кампанията на Оланд, който пък след победата си го прави първо свой съветник, а през 2014-та го назначава и за министър на икономиката.
Министерстването му е насочено към ухажване на едрия бизнес. Точно по време на неговия мандат на едрите предприемачи е подарено понижаване на данъците и таксите с общо около 41 000 евро. Впрочем, когато сегашният кандидат-президент на ФСП Беноа Амон беше запитан по време на кампанията си откъде ще вземе средства за предлагания от него базов доход от 750 евро за всички французи, той отговори, визирайки именно флирта на Макрон с големия капитал: „Оттам, откъдето се взе подаръкът от 40 000 евро за едрия бизнес”…
Ето от какви заключения се води Макрон при провеждането на министерската си политика: „Левицата трябва да преосмисли постулатите си от миналото, защото те са едни мъртви звезди”. Или: „Необходимо е да се признае, че се нуждаем от мотор за икономиката, а този мотор е бизнесът”. И още: „Следва да се преразгледа принципът на левицата, според който предприятията са средища за класова борба”.
Макрон е инструментът, който помага на Оланд да се отметне от предизборните си обещания да повиши със 75% данъците на богатите. Младият министър с лекота излиза пред публиката, за да обяви и убеди: „Това би ни превърнало в една Куба, но без слънцето”. И мярката, разбира се, не е приложена. Вече посочихме какво прави Макрон вместо това.
Ето този герой сега се представя като кандидат „нито на левицата, нито на десницата”. Нещо повече – нарича се „кандидат на работещите”. И уточнява: „Когато си кандидат на работещите, всъщност си и кандидат на бизнеса”…
„В ада на Берси”
Но дори и на Макрон не му се размина без компромат. Той дойде от публикуваната в края на януари книга „В ада на Берси” на журналистите Марион л’Ур и Фредерик Саи. Берси е парижкият квартал , в който е разположена централата на министерството на икономиката, оглавявано от Макрон до лятото на 2016-та, когато той се махна от правителството с ясната амбция да се готви за президентската надпревара.
Авторите на книгата твърдят, че в качеството си на министър Макрон е похарчил 80% от полагаемия му се държавен бюджет или 120 000 евро за лични, а не за държавни нужди. Парите отишли главно за обеди и вечери с хора, които нямат нищо общо с министерството – социолози, ръководители на обществени и религиозни организации, интелектуалци и т.н. „Целта му е била да си осигури благоразположението на влиятелни хора, които биха могли да го подпомогнат в президентската му кампания,” пишат Марион л’Ур и Фредерик Саи. Отправените обвинения обаче са трудно доказуеми – и това е мотивът правоохранителните органи да не реагират. Така че засега Макрон е значително по-малко засегнат от черния пиар, отколкото Фийон – поне така калкулират в лагера му. Но не се знае дали там отчитат другата, по-голямата опасност, въпреки че биха могли да се поучат от случилото се с Хилари Клинтът оттатък океана. Когато една кандидатура е прекалено фаворизирана и офицалистка, когато водещи медии ударно я лансират, ефектът може да е обратен и да доведе до отговор от избирателите „на инат”…
Все пак тази събота, на 4 февруари, Макрон демонстративно стартира кампанията си с митинг не къде да е, а в Лион – в същия град, в който ден по-късно събра симпатизантите си и за своя старт в надпреварата и Марин льо Пен. Посланието е красноречиво – публиката трябва да приеме, че именно това са основните съперници за Елисейския дворец.
Марин льо Пен сложи кръст на ЕС и трасира курс към Frexit
Че Марин льо Пен ще е едната финалистка, това никой не го поставя под съмнение. Засега тя е лидер във всички сондажи. И митингът ѝ всъщност засенчи по масовост проявата на Макрон.
Тя не разочарова привържениците си. Държа остра програмна реч в своя характерен стил, в която очаквано отсече, че „Европейският съюз е провал”, и че икономическата глобализация води до ислямски фундаментализъм. „Срещу парите отдясно и парите отляво аз съм кандидатът на френския народ,” провъзгласи още лидерката на Националния фронт.
Програмата, която тя издига за изборите, съдържа 144 точки. Сред тях има такива като свикване на референдум за Frexit – тоест за евентуално излизане на Франция от ЕС и от Шенген; напускане на военната организация на НАТО; вдигане на процента на военния бюджет от сегашните 1,7% първо до 2%, а после до 3%; отнемане на френското гражданство на терористи; отмяна на автоматичното право на френско гражданство за родените на територията на Франция; данък върху наемането на чужденци от френски работодатели; закриване на всички центрове за ислямска пропаганда и т.н.
Льо Пен беше бурно приветствана от феновете си и успя да се наслади на една силно триумфалистка атмосфера.
Но въпреки лидерската ѝ позиция на кандидат-президентския терен или по-скоро тъкмо заради това, тя също не бе подмината от вадене на скелети от гардероба.
Фиктивни европомощници и племенничка екстремистка
Водачката на Националния фронт, която е и евродепутат, бе забъркана в скандал, доста подобен на онзи, който тормози и Фийон. Обвинена е, че дължи на Европарламента около 300 000 евро, които трябва да върне, защото били неправомерно похарчени като заплати за двама нейни фиктивни помощници. 260 000 евро отишли за активистката на НФ Катрин Гризе, която се водела помощничка на Льо Пен, но не била стъпвала в Европарламента. Останалите 40 000 евро били похарчени за асистент на евродепутатката, който всъщност бил просто личният ѝ бодигард.
Льо Пен засега категорично отказва да връща тези суми и определя обвиненията като политическа поръчка. Тя е категорична: „Няма да се поддам на това насъскване, докато не бъдат представени доказателства и съдебно решение”. Впрочем, максимумът, който може да я заплашва, е да започнат да ѝ удържат половината евродепутатска заплата, което е 7000 евро.
Тези предполагаеми злоупотреби обаче са само част от поводите за нападки срещу Марин льо Пен напоследък. По-сериозни проблеми ѝ създаде една солова акция на нейната племенничка – 27-годишната Марион Марешал-Льо Пен, смятана за наследничка на семейната традиция в лидерството на Националния фронт.
Тук трябва да напомним, че Марин льо Пен положи големи усилия, за да неутрализира старата слава на партията като средище на ултрадесни ксенофоби и расисти. За тази цел тя не се поколеба дори да се скара с баща си – основателя на НФ Жан-Мари льо Пен, и да го отстрани от партията.
Сега обаче получи освежаване на този отблъскващ имидж пак по роднинска линия – този път от племенничката Марион. Младата дама в средата на януари цъфна на сборище на ултрадясната групировка Génération Identitaire („Поколение на идентичността”), с която НФ има идейна близост, но все пак се стреми да не я афишира особено. Появата на Марион сред екзалтираните екстремисти сега разпали бурни страсти и нови обвинения срещу НФ, от които на леля ѝ Марин ще ѝ е трудно скоро да се отърве.
Допълнително масло в огъня наля и разпространеният междувременно – на 1 февруари, анонс на „Уикилийкс”, че разполага с около 5000 файла с факти, свързани с личностите на Франсоа Фийон и Марин льо Пен, и скоро ще ги оповести. Макар и да не бяха дадени подробности за характера на тези факти, това със сигурност ще продължи да поддържа интригата докъде могат да стигнат в млатенето на кандидат-президентския тепих във Франция разнообразните скелети от гардеробите на претендентите. И страстите ще са толкова по-фрапантни, колкото повече етикети за „проруски кандидати” ще се лепят – било на Льо Пен, било на Фийон, било на някой следващ от предизборния кан-кан…
Баш антисистемникът Меланшон се раздвои
Но да не забравяме и същинските антисистемници, които за разлика от ерзаца Макрон си имат постоянен електорат във Франция. Най-емблематичният сред тях е, разбира се, Жан-Люк Меланшон, евродепутат втори мандат и бивш министър на професионалното образования през 200-2002 г. в кабинета на социалиста Лионел Жоспен. През „разделната” 2008-ма Меланшон напуска с трясък социалистическата партия след драматичния ѝ конгрес в Реми.
Излиза и основава своята Лява партия, която по-късно прераства в Ляв фронт с участието и на традиционната, макар и много свила се Френска комунистическа партия (отстъпила, впрочем, голяма част от отчаяния си електорат, на Националния фронт). Като кандидат на Левия фронт Меланшон участва и в изборите за президент през 2012-та. В навечерието на сегашните избори обаче реши, че Левият фронт му е прекалено тесногръд. И си основа ново движение – La France Insoumise („Непокорна Франция”).
Та тъкмо този вечен бунтар Меланшон, комуто сондажите сега вещаят 3-4-то място, дори преди официалния кандидат на ФСП Беноа Амон (който, впрочем, сякаш се озърта за съюз с него), също смело се впусна в състезание с „лъвовете”. Не се поколеба и той да насрочи свой предизборен митинг в Лион. И не само, че се яви пред избирателите си без компроматен воал, но и значително надскочи по фантазия Льо Пен и Макрон. Защото Меланшон се изхитри… да се раздвои. Физически беше със симпатизантите си в Лион, където събра повече от Макрон – 12 000 свои привърженици. Но точно по същото време водачът на „Непокорна Франция” успя да се появи и … на 500 км разстояние, в Париж, пред други 6000 свои фенове в предградието Убервийер. За да го постигне, просто използва своя холограма за парижката изява, която само с 2-3 секунди закъснавяше с речта си спрямо оригинила в Лион. Вярно, приключението е струвало 30-40 000 евро. Но кой оттук-нататък ще смее да твърди, че най-модерният и най-изкушаващият младежта сред кандидатите е „социал-либералът” Макрон?…
Меланшон заяви, че е кандидат „на хуманизма, солидарността и сътрудничеството, а не на конкуренцията и универсализма”. И че „за онова, на което е способен човешкият дух, нямат значение цветът на кожата, религията, полът”. Левичарят подложи освен това на убийствена ирония „халюциногенните гъби” на Макрон – основната мишена в критиките му.
И Амон показва мускули
А онзи, който логично би могъл да е най-близкият съюзник с Меланшон и който всъщност остро се нуждае от такъв съюз – обявяваният засега за пълен аутсайдер официален кандидат на ФСП Беноа Амон, проведе също своя митинг в неделя, 5 февруари, в парижката зала „Мютюалите”, където събра едва 2000 симпатизанти.
Но вместо ясно да декларира, че ще търси съюз с Меланшон, Амон предпочете да му отправя бодливи заяждания почти наравно с Макрон и Льо Пен – вероятно с цел да излъчва високо самочувствие и самодостатъчност. И призова съратниците да съживят вярата си, че могат да стигнат с него до балотаж, независимо от сегашните сондажи. Впрочем, най-новите от същите тези сондажи сочат покачване на доверието в Амон, така че амбициите му може да се окажат съвсем не тъй безпочвени, както засега прокламират официалистките хипотези.
При всички случаи френските избори няма да оставят световния Колизей да скучае.
About The Author
