Колко ѝ остава на Македония да съществува, се питат край Вардар, след като американският конгресмен републиканец Дейна Рорабейкър заяви пред албански телевизионен канал в Тирана, че „Македония не е държава и тя трябва да се подели”. Или нещо такова.
Всъщност, от момента, в който Доналд Тръмп положи клетва като 45-тият президент на Съединените щати, политическите елити в Скопие чакат сигнал от Белия дом и от Вашингтон. Надават ухо и взират око наляво и надясно, но този сигнал все още не идва. За управляващите край Вардар, независимо дали това е ВМРО-ДПМНЕ или СДСМ, е важно да разберат официалната позиция на новата американска администрация – дали тя ще се придържа към договора между Вашингтон и Скопие от май 2008 г., според който Македония и САЩ ще поддържат стратегическо партньорство. Документът бе подписан само месец след като на срещата на върха на НАТО в Букурещ тогавашният американски президент Джордж Буш-младши не успя да убеди Гърция да вдигне ембаргото за кандидатурата на Македония за членство в пакта.
Тогава Буш пое ангажимента – и го изпълни, разбира се – под формата на компенсация за неосъщественото членство в алианса Вашингтон да се грижи за интересите на Македония и нейната териториална цялост като мултиетническа, мултикултурна и мултиконфесионална държава. Един вид – македонците да се чувстват като нормални членове на НАТО, без това да е формално потвърдено и легитимирано. Да бъдат спокойни, защото САЩ стоят зад тях с цялата си политическа, стопанска и военна мощ.
Ето такъв сигнал очакваха в Скопие и сега. Още ще го чакат, разбира се. Но получиха нещо друго. Получиха предупреждение, че краят на държавата им се вижда и че тя ще бъде поделена между съседите им, сред които може да са Косово и България.
Предупреждението бе отправено от Дейна Рорабейкър, конгресмен републиканец, председател на Комитета за външна политика на Камарата на представителите на американския Конгрес с ресор европейски въпроси. Към СV-то на този колоритен персонаж може да се добави някогашното му сътрудничество с републиканския президент Роналд Рейгън.
Та според сегашната актуална визия на конгресмена създаването на македонската държава е „пропаднал проект”. И понастоящем са налице всички възможности тя да се подели, като „нейните части се дадат на съседните държави, включително на Косово и на България”.
Изявлението е направено пред телевизионния канал „Визион плюс” от Тирана. За зрителите в Македония то бе препредадено от канал „Алсат М”, дериват на албанската „Алсат” от Тирана, която се излъчва в Скопие на албански и на македонски език.
Попитан дали неговото мнение отразява становището на новата американска администрация, конгресменът отговорил, че по силата на своята позиция той „има влияние върху американските политици” и че през следващите седмици това ще бъде тема на заседанията на Комитета, в това число и промяната на границите в тази част на света, което според Рорабейкър щяло да доведе до мир на Балканите.
Основанието, което кара конгресмена с „влияние върху американските политици” да предвижда краха на Македония като държава, е в това, че македонците и албанците в нея са разделени непоправимо и повече не могат да живеят заедно.
Кога във Вашингтон разбраха това? Нали оттам идваха сигналите и препоръките след кризата и конфликта в Македония през лятото на 2001- ва да се подпише Охридския мирен договор, който, претворен в Конституцията на страната, да превърне Македония в модел на мултиетническа толерантност и съжителство. И този модел да служи за пример за другите американски проекти в Западните Балкани – в Косово, в Босна и Херцеговина.
Впрочем, ако някой от тези проекти се тресе по шевовете, това е Дейтънската конструкция на БиХ (както обичат да съкращават Босна и Херцеговина), сътворена през 1995 г. под патронажа на тогавашния помощник-държавен секретар на САЩ Ричард Холбрук.
Там нещата са много по-сериозни, отколкото в Македония, но на конгресмена е много по-лесно да ясновидства по повод малката държава край Вардар. Пък и на всичкото отгоре да се тупа в гърдите, че има достатъчно влияние в политическия и административен елит във Вашингтон, та да прокара идеята си.
Не, че на Балканите не се говори за промяна на границите. Говори се. Доста. Дори се говори, че ферментацията на бившата СФРЮ не е завършила напълно и че предстои нейното продължение.
Очевидно конгресменът Рорабейкър смята, че чрез създаването на етнически хомогенни и „чисти” държави на Балканите няма да има противоречия и мирът най-после ще настъпи.
Какво ще да означава това, при хипотетичната подялба на Македония? Може да означава например западните ѝ части, населени предимно с албанци, да се присъединят към Косово, където албанският етнически елемент е малко над 90 на сто от общия брой на населението. И защо към Косово, а не към „майката” Албания? Защото връзките между албанците в Македония и тези от Косово са по-тесни. Дори смея да мисля, че икономическата интеграция от двете страни на границата на битово равнище отдавна е в пълен ход.
Застанете на граничния пункт Блаце на македонско-косовската граница, който е на само 19 км от Скопие, и ще видите следната картина: сутрин – поток от автомобили по посока на Скопие, а вечер, след работно време, обратно – към Косово… Почти като между Перник и София…
Има още нещо – все пак и косоварите, и албанците в Македония дълги години живяха заедно в бивша Югославия. Докато Албания на Енвер Ходжа в този период бе в пълна изолация.
Но сега Албания е по-напред от Косово в евроатлантическата си интеграция – член е на НАТО, в чакалнята на ЕС е. А албанците в Македония мечтаят и за двете организации.
Разбира се, Албания също има обща граница с Македония. А пък Косово все още няма стабилността на държава, все още институциите ѝ се нуждаят от време и от подкрепа, за да функционират нормално. Така че – какво Косово, какви пет лева?
Хлъзгав и опасен е този терен на етнически хомогенните и чисти държави, особено на Балканите. Много опасен. Не само заради това, че македонският „пример” може да стане заразителен и за други. Но и защото основополагащи принципи на международното право, като ненарушимостта на границите, се поставят под съмнение. Или просто се пускат в мелачката на телевизионното шоу с някой като този екзотичен Рорабейкър… Да се смееш ли, да плачеш ли?…
А иначе споменатият принцип вече има прецедент, опредметен в Косово, при което определящо бе правото на самоопределение на косоварите, каквото и да означава това…
Че в Македония имат проблем с поддържането на междуетническото равновесие, имат. И това е безспорно. А то, междуетническото равновесие, е основата на съществуването на Македония като държава. И всеки намек, дори да е наистина само намек, че то може да бъде нарушено, представлява потенциална опасност за нейната стабилност и териториална цялост.
Опасността несъмнено е налице – особено в този момент, когато изборите от 11 декември и получилият се на тях паритет в парламентарното представителство между двете основни партии на македонците (ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ) връчиха „златния ключ” за вратата към изпълнителната власт на партиите на албанците…
Тази неочаквана, но крайно удобна позиция за лидерите на партиите на албанците, пък и за онези от „албанския Пиемонт” в Тирана, до известна степен им даде самочувствието, че могат да радикализират своите претенции към македонските политически субекти. При това тези претенции идват от всички партии на албанците, независимо от техните програмни и идеологически различия, независимо от това, колко време съществуват на политическата сцена в Македония – години наред като ДСИ на Али Ахмети, или няколко месеца, като Беса, или „Алианс за албанците”. И независимо колко пъти са се явявали на изборен тест – многократно или за дебют…
Чрез своето посолство във Вашингтон Скопие поиска обяснение от Държавния департамент дали позицията на конгресмена Рорабейкър отразява официалното становище на Белия дом. Какво друго биха могли да направят от Скопие… Ще чакат сега от Тръмп писмо, щом като са я докарали дотам – да дават повод да се смята, че държавата им не става за нищо.
Което, всъщност, е най-жалкото в случая.
About The Author
