Общественият дневен ред все още не е достигнал до една важна тема за предстоящите парламентарни избори – протестното квадратче „Не подкрепям никого” ще е от полза на малките формации. В долните редови ще разкажем как тази иначе не лоша опция се превърна в шашма.
„Не подкрепям никого” бе въведено преди президентските избори миналата есен. Целта бе, от една страна, да се удовлетвори желанието на хората да гласуват протестно (имаше силна офанзива на неправителствени организации и медии), а от друга – да се тушира „принудата” при гласуването. Нека не забравяме, че от миналата есен гласуването стана задължително. Задължителността е формална и никой няма да пострада, ако бойкотира урната, но депутатите дадоха възможност за „изпускане на въздуха” – принуждават ни някак да гласуваме, обаче чрез „Не подкрепям никого” ни дават право и да пратим кандидатите да си гледат работата.
Изборният кодекс, който регламентира всичко това, бе плод на дълги дебати в миналия парламент, внесени бяха цели 12 законопроекта. Твърде важни неща останаха за последния момент, а едно от тях бе квадратчето „Не подкрепям никого”. Малко преди старта на предизборната кампания за президентския вот се разбра, че във финалния вариант на кодекса е приет един твърде интересен факт – опцията „Не подкрепям никого” ще се брои при изчисляването на избирателната активност, но не и при пресмятането на резултата на кандидатите. Това
автоматично дава предимство на водещия претендент –
ако примерно 200 000 българи посочат квадратчето, те завишават избирателната активност и тя има по-голям шанс да мине 50% на първи тур; обаче след като не участва при пресмятането на резултата на кандидатите, процентите им се вдигат. Така водещият претендент може изкуствено още на първи тур да спечели изборите. И тъй като тогава според социологическите агенции това бе Цецка Цачева, цялото общество се нахвърли на ГЕРБ – „Искате служебна победа!”. Настана суматоха и през октомври, няколко дни преди изборите, кодексът бе преправен спешно – реши се „Не подкрепям никого” да участва при пресмятането на резултата на президентския вот, т.е. процентите да не се вдигат изкуствено.
Да, ама оказва се, че кашата не е забъркана от ГЕРБ. Защото в архивите на Народното събрание добре се вижда кой го е сторил месеци по-рано – Димитър Делчев от Реформаторския блок (РБ), с дискретното съдействие на Антоанета Цонева (граждански активист тогава, сега – един от лидерите на „Да, България”). В дебатите в правната комисия те настояват за точно такава методика, защото са загрижени за малките партии при парламентарни избори, респективно за ДСБ, „България на гражданите” и т.н. Ако „Не подкрепям никого” се брои при пресмятане на резултата, се повишават реалните гласове, нужни за бариерата от 4%. Затова искат опцията да не се взема при изчисляване на резултата. И това положение е записано принципно в кодекса – важи за всички избори (за държавен глава, кметски, парламентарни….), заради което после настава скандалът преди президентските .
Законът трябва да създава еднакви правила. И правилно горната методика е приета да важи за всички видове избори, независимо точно каква е и на кой какво му отърва. Само че при поправянето в 12 без 5 преди президентския вот Делчев и компания, т.е. целокупното реформаторство, забъркват втора каша – настояват „Не подкрепям никого” да се брои на президентски избори, т.е. да не получи Цачева бонус, обаче да не се пресмята на парламентарни – за да не стане бариерата от 4% по-висока в реални гласове.
Спешно е задействан кризисен пиар в няколко медии –
„Демокрация е в опасност, ако поправката важи и за парламентарен вот, в НС ще влязат само ГЕРБ и БСП!”. Затова в окончателния вариант на кодекса е записан абсурдът „Не подкрепям никого” да участва в пресмятането на резултата при мажоритарни избори (президентски и кметски), но нe и в пропорционални (за НС и общински съвет). Така стигнахме до сегашното положение. Протестното квадратче е
приравнено с недействителен глас
и ако си мислите, че с него наказвате някой, се лъжете. Всички формации ще спечелят, но най-вече малки като на Христо Иванов, Радан Кънев, Татяна Дончева и други подобни, които ще наближат 4-те процента и всяка стотна от процента ще им е важна.
Всичко това се случи, защото „Не подкрепям никого” бе разиграно като „Тука има, тука нема” от депутати според собствения им интерес.