В понеделник рано сутринта дежурните в телевизора политолози имаха почивка. Мястото им зае Найден Зеленогорски. “На България е нужен модерен консерватизъм!”, блесна той с високонаративен политологичен анализ. И добави за целите на Реформаторския блок: “Ще направим всичко възможно за разширяване на проекта, да обединим около себе си дясноконсервативна енергия”.
Тази дясноконсервативна енергия ще да е много специална. Защото покрай нея Зеленогорски трябва да низвергне… партийния си лидер Меглена Кунева, чийто заместник е той. Днес всички са забравили, но
един от символите на българския либерализъм в периода на прехода е именно Кунева.
Преди десетина години, като пълномощник на НДСВ, член на европейския парламент и европейски комисар, тя бе виден активист на Европейската либерална демократична и реформистка партия, на Либералния алианс и каквото се сетите друго европейско и либерално… Дори стана “Лице на месец февруари” на календар с други европейки – либералки. През 2011 г. в кандидат-президентската кампания каза по телевизията: „Аз съм либерал и центрист“.
Всичко това не ѝ попречи, разбира се, през 2012 г., да кандидатства с новоучреденета си партия “България на гражданите” в Европейската народна партия – стълбът на “умния и красив” консерватизъм на Стария континент. С подобна метаморфоза може да се похвали само Яне Янев, който около 2000 г. бе земеделец, веещ знамето на Стамболийски, а 5 години по-късно се пръкна лидер на РЗС и консерватор.
След избора на Доналд Тръмп в САЩ и успехите на европейски националисти и консерватори духа нов вятър, затова такива като Зеленогорски първи тичат пред него. Нищо чудно и Кунева да се окаже още по-напред.
Не са единствени. Спринтира и “вторият ешелон” – политолози, антрополози и други, дето не обичат ралото (“Либерал, е този, който либи ралото” – Иван Вазов, героят му Благодумов). “Проектът за глобално либерално общество беше предаден отвътре, от стожерите на англосаксонската цивилизация, и това се случи буквално пред очите ни последната година. В новата ситуация външният натиск да се правим на нещо, което не сме, рязко отслабва и ние бързо се връщаме към селските си корени. Българските либерални елити – и не само те – се оказаха напълно неподготвени за този регрес. Техният грях е в отказа да видят и разберат човешката природа под повърхността на идеологическия фурнир. За тази избирателна слепота допринесе самодоволната, редукционистка и лицемерна идеология на неолиберализма. Либералното социално инженерство се е оказало ялово”, заяви наскоро в интервю Харалан Александров. На уточнението на журналиста, че
и той бе член на тази “либерална яловост”,
клетият Харалан се ожали: “Разбира се, затова съм толкова гневен. В момента, в който си дадох сметка колко безпомощно и вредно е социалното инженерство, започнах да говоря общо взето това, което казвам сега”.
Още много хора предстои да обърнат палачинката. Много и все така много мили.
About The Author
