Древногръцкият философ Хераклит поставя основите на диалектическото мислене, обсебен от идеята за промяната, и остава в историята с фразата: „Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“. Американците пък са автори на друг многозначителен израз. Според тях, ако историята бъде уподобена на стихотворение, то завършеците на неговите строфи не се повтарят, а само се римуват.
Изкушаващо е да се мисли, че новата вълна от протести в големите градове на Румъния е опит за повторение на славните времена от есента на 2015 г., когато улицата свали цяло правителство в името на борбата с корупцията. Приликите с тогавашната ситуация се набиват на очи.
Почти 15 месеца след трагедията в клуб „Колектив“, когато пожар отне живота на 64 души и последвалите протести свалиха социалдемократическото правителство на Виктор Понта, румънците отново са на улицата срещу кабинет на същата партия. Пак демонстрантите подкрепят борбата с корупцията на улични протести през уикенда. И отново, сякаш по поръчка, в съботната утрин – този път на 21 януари 2017 г., изгоря букурещки клуб – „Бамбу“, за щастие без загинали, а само с ранени.
Вечерта на 22 януари 15 000 демонстранти превзеха Университетския площад – традиционното място за политическо недоволство. После се преместиха в района на двореца „Виктория“, където заседава правителството, минаха покрай централата на социалдемократите на бул. „Киселеф“, като скандираха лозунги против „червената чума“, „крадците“ и двете управляващи партии – Социалдемократическата и Съюза на либералите и демократите. Стотици протестиращи излязоха и в други големи градове на страната – като Клуж Напока, Тимишоара, Крайова и Питещ.
Недоволството на улицата бе провокирано от два извънредни правителствени указа, които изменят закони и постановяват намаляване на присъдите на хора, признати за виновни в корупция и престъпления, свързани с насилие; освобождаване на осъдени от пренаселените затвори; промени на Наказателния и на Наказателно-процесулния кодекс, свързани с текстовете за конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение.
Министърът на правосъдието Флорин Йордаке подчерта, че съкращаването на присъдите и освобождаването на задържаните са изисквани от Европейския съд за правата на човека, който е отсъдил в този дух и Румъния трябва да изпълни неговото решение. В момента затворите приютяват 50% повече излежаващи наказания от капацитета си.
На свой ред премиерът Сорин Гриндяну обясни, че конфликтът на интереси и злоупотребата със служебно положение продължават да бъдат преследвани от закона. Това, което скоростно приетите промени правят, е да изяснят неясноти в текстовете за тези престъпления, както изисква Конституционният съд.
Приетите от правителството промени, заобикалящи парламента, предизвикаха недоволството на улицата и на неправителствени организации, сред които APADOR-CH, Expert Forum, Funky Citizens и други. Според APADOR-CH законовите изменения обявяват амнистия за хората над 60 години, което би позволило бившите държавни мъже Йон Илиеску и Петре Роман да се измъкнат от правосъдието. Двамата наред с шефове на тайните служби от зората на прехода са обвинени в престъпления срещу човечеството заради разгонването със сила на гражданските протести от 1990 г. с помощта на миньори, при които има и загинали демонстранти. Expert Forum, Funky Citizens и други организации посочват, че сегашните действия на правителството не са били консултирани с гражданския сектор, а решенията на Конституционния съд се използват като претекст за внасяне на „опасни“ промени, неизисквани от висшата институция.
Президентът Клаус Йоханис вече обяви, че за да влязат в сила, измененията трябва да бъдат одобрени от Висшия съвет на магистратите, от асоциациите на магистратите и от общественото мнение. Той поиска правителството да оттегли извънредните укази и лично се присъедини за 15 минути към протестиращите на Университетския площад във вечерта на 22 януари, заявявайки подкрепа за исканията им.
Сегашната ескалация едва ли може да се разгледа вън от контекста на битката на различни лагери в управлението. Със сигурност върху сегашните събития оказва влияние преминаването в резерва на доскорошния силен във вътрешното разузнаване SRI – Флорин Колдя. След встъпването на новото правителство на власт на 4 януари друга публична фигура, свързвана със службите – издирваният от закона собственик на телевизия Romania TV Себастиан Гица, направи „разкрития“, уличаващи Колдя в тесни политически връзки с бившия президент Траян Бъсеску.
Отново в началото на годината друга порция „разкрития“ – телефонни записи, показа на всички как Бъсеску е нареждал на магистрати кои политици да бъдат атакувани от антикорупционната прокуратура DNA. Бъсеску призна автентичността на записите, които хвърлят сянка върху представата, че борбата с корупцията в Румъния се води независимо от политическа намеса. Самият Колдя бе считан за част от дуо с главната прокурорка на DNA Лаура Кьовеши – екип, местещ през последните няколко години ходовете в антикорупцията.
Каква е ролята на сегашните протести и до какво ще доведат, може би ще се разбере в следващите дни. Събеседници, с които „Барикада“ разговаря през декември веднага след парламентарните избори в Румъния, прогнозираха, че предстои война между лобито, което до момента е движело борбата с корупцията, и силите, победили на вота. Още тогава се очакваше, че в тази борба ще бъде използвана обективната необходимост за законодателни промени в правосъдието – искани както от Конституционния съд, така и от организациите на магистратите и Европейския съд за правата на човека.
В същото време хилядите румънци, които излизат на улицата, за да протестират, са сила, която не може лесно да бъде игнорирана. Но колкото и ситуацията да напомня времената от есента на 2015 г., когато демонстрантите свалиха правителството на Понта, дори и румънците не могат да влязат два пъти в една и съща река.
Тръмп встъпи в длъжност в САЩ, а лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня го посети в навечерието на протестната вълна, ангажирайки се да изведе партньорството между Букурещ и Вашингтон на още по-високо стратегическо ниво от досегашното. Когато Йоханис спечели през 2014 г. и когато протестиращите млади хора свалиха Понта през есента на 2015 г., бе ясна евроатлантическата ориентация на тези действия. Сега обаче Тръмп е в Белия дом, а Драгня се представя за американофил. Река Дъмбовица не е същата.
About The Author
