Смекчаването на присъдата на Челси Манинг, информатор/ката на Wikileeks, поне из нашите географски ширини доминираше в медиите при отразяване на решението на отиващия си президент на САЩ Барак Обама да облекчи съдбата на общо около 200 затворници. В списъка обаче фигурира и още една емблематична личност – легендарния борец за независимост на Пуерто Рико Оскар Лопес Ривера, прекарал зад решетките в САЩ 35 години, 12 от които в пълна изолация. Него Обама направо помилва.
74-годишният ветеран, отдавна наричан „пуерториканския Мандела”, ще излезе на свобода официално през месец май, когато решението на Обама влиза в сила за всичките 200 затворници. Но вестта за предстоящото му освобождение дойде точно в навечерието на рождения ден на неговата дъщеря. Коментарът на Оскар Лопес, цитиран от неговата адвокатка Джан Съслер, според която той приел новината много спокойно, бил: „Ще е страхотен подарък за дъщеря ми”.
Прочутият затворник не пропуснал да изрази и благодарност за голямата солидарност, която е получавал в годините на затворничеството си от движението в негова подкрепа.
Излизането му от затвора ще е епохално събитие за поколения борци за неговото освобождение – както в родното му Пуерто Рико и в САЩ, така и в цяла Латинска Америка, където той е емблематична фигура. Възможността Обама да го помилва бе многократно спрягана през последните години, когато кампанията в негова защита бе допълнително форсирана от официални постъпки, направени в ООН от държави като Куба, Венесуела, Никарагуа, Боливия и Еквадор.
Много интензивно за Оскар Лопес се застъпваха не само многобройни граждански и правозащитни организации, но и световни авторитети като папа Франциск, южноафриканския нобелист за мир Дезмънд Туту, бившите президенти на САЩ Джими Картър и на Уругвай Хосе Мухика, вдовицата на Мартин Лутър Кинг – Корета Скот Кинг и др. Също така и звезди от пуерторикански произход като певеца Рики Мартин или участниците в много популярната група „Calle 13”.
„Свободното присъединение” на Пуерто Рико
Реално Оскар Лопес беше в затвора по чисто политически причини – само защото е отстоявал активно позицията за независимост на Пуерто Рико. Добре е да припомним, че карибският остров, който е бил испанска колония, е завзет от войски на САЩ на 25 юли 1898 г. по време на войната, започната с вече загубилата колониалната си мощ Испания. Главната цел на американците е да си присвоят излизащи изпод контрола ѝ ключови територии. Именно тогава те слагат ръка и на други стратегически острови – Куба, Гуам, Филипините.
Пуерто Рико влиза в ХХ век под военното управление на САЩ. Губернаторът е назначаван от Вашингтон. През 1917 г. е решено на пуерториканците да се предостави американско гражданство – това е в сила и до днес. Още от началото на Първата световна война жителите на острова са призовавани да служат в армията на САЩ.
Движението за независимост набира сили през 20-те и 30-те години на ХХ век и то е причината американците малко да отпуснат примката, като разрешат пряко избиране на губернатора от самите пуерториканци. Първият избран така през 1947 г. губернатор – Луис Муньос Марин, също отначало е бил привърженик на независимостта, но с времето преминава към търсене на компромис със САЩ, защото решава, че Вашингтон никога няма да „пусне” острова. Именно Муньос Марин, който остава губернатор чак до 1964 г., измисля за Пуерто Рико статута на „свободно присъединила се територия”, записан в конституцията от 1952 г., и получава медал от президента Джон Кенеди. В средата на 60-те само в Ню Йорк живеят вече над един милион пуерториканци, отишли да търсят там по-добър живот.
Пътят на Оскар към борбата за независимост
Емигрантска е и съдбата на семейството на Оскар Лопес. Самият той е роден в пуерториканския град Сан Себастиян на 6 януари 1943 г., но се преселва заедно с родителите си в Чикаго, когато е 14-годишен. След училище е призован в американската армия и е изпратен да воюва във Виетнам, откъдето се връща с медал за храброст, но също и като убеден активист в защита на мира и социалните и граждански права.
Оскар започва да действа в Чикаго против полицейското насилие, за правото на жилище, за адекватно образование, за икономическа справедливост. Помага за основаването на алтернативно училище за пуерторикански деца и младежи, което днес е много прочуто с успехите си. Включва се и в откриването на културен пуерторикански център, както и в дейността на още двадесетина организации и обществени проекти, свързани със здравеопазване, образование и комунални проблеми. Търсейки обмен на опит, установява контакти с организации на индианци в различни латиноамерикански страни и на афроамериканци в САЩ.
Стремейки се към реално подобрение на положението на пуерториканците, стига до убеждението, че борбата трябва да е по-настъпателна и твърда. Така през 1976-та решава да се присъедини към действащата нелегално групировка Въоръжени сили за национално освобождение на Пуерто Рико (FALN). Никога не е било доказано негово участие в насилнически акции на организацията, но въпреки това ФБР започва да го издирва за конспиративна дейност.
Арестът и затворничеството
Оскар Лопес е задържан случайно на 29 май 1981 г. от пътната полиция, защото преминава с колата си през кръстовище без да спре. Откриват в него пистолет и след като установяват самоличността му, го изпращат пред съда с обвинения както за заговор, така и за пренос на огнестрелно оръжие и експлозиви с цел причиняване на щети на държавна собственост. Той от самото начало настоява да бъде третиран като военнопленник, позовавайки се на Женевската конвенция от 1949 г., която признава такъв статут на лица, борещи се против колониална окупация.
Искането му обаче е игнорирано от американските власти и той е осъден на 55 години затвор. По-късно – през 1988 г., увеличават присъдата му още 15 години по обвинение, че е замислял бягство от затвора, което той отрича. Но твърденията му не са взети предвид и така цялата му присъда става 70 години. Първите 12 от тях той е в пълна изолация, а според уверенията му в този период е подлаган също на физическо и психическо малтретиране.
През 1999 г. тогавашният президент на САЩ Бил Клинтън предлага помилване на 14 затворника, осъдени заради принадлежност към FALN, сред които е и Оскар Лопес. 12 от хората в този списък приемат. Но Оскар отхвърля офертата, защото в списъка липсват още двама негови другари от борбата за независимост в Пуерто Рико, които трябва да останат в затвора. Решението му е продиктувано както от солидарност с тях, така и от подозрението, че ходът е само уловка, която да го въвлече в компромис с репресиралата го власт. А това според него би било „затвор без решетки”. Така той остава затворник още 18 години – до сегашното решение на Обама за помилване, което вече склонява да приеме.
Кубинската връзка
Интересното е, че доста години – до началото на 2014-та, Оскар споделя една обща килия с Фернандо Гонсалес Льорт – един от „Петимата кубинци“. Така са известни петимата агенти на кубинската държавна сигурност, които са инфилтрирани в организации на кубинската радикална емиграция в Маями, за да информират Хавана за емигрантски конспирации срещу властта на Острова на свободата. Петимата са арестувани през 1998 г. и получават тежки и дълги присъди. Фернандо Гонсалес е с една от сравнително по-леките присъди, и след като я излежава, е освободен в началото на 2014-та и се завръща в Куба. Та именно той е бил съкилийник на Оскар Лопес и между двамата се изгражда дълбоко приятелство.
По начало Куба, водейки кампания за освобождаване на своите Петима, никога не пропуска да настоява и за освобождаването на Оскар Лопес. Впрочем, излизането на свобода на последните трима от Петимата (те бяха разменени срещу американец, осъден в Куба за заговорническа дейност) беше събитието, белязало началото на историческото размразяване между Хавана и Вашингтон през декември 2014 г. След това международното движение, което години наред работеше в различни страни за освобождаването на Петимата, продължи действията си с искания да се даде свобода и на Оскар Лопес.
Случаят с Ана Белен Монтес
Също движение редовно настоява и за помилване на Ана Белен Монтес – американка от пуерторикански произход, която е била служителка на разузнавателното управление на министерството на отбраната в САЩ, но през 2001 г. е арестувана по обвинение в шпионаж за Куба. Осъдена е на 25 г. затвор. Смята се, че нейните информации са помогнали на кубинското правителство да разкрие американска мрежа за електронен шпионаж.
Хавана никога официално не е признавала подобно сътрудничество. Но самата Ана Белен Монтес заявява навремето пред съда, който я осъжда: „Аз бях водена от съвестта си, а не от закона. Считам политиката на нашето правителство по отношение на Куба за жестока, несправедлива и дълбоко недобросъседска. Смятах се за морално отговорна да помогна на този остров да се защити от опитите ни да му наложим нашата ценностна система и политическия ни строй“.
Международното движение за солидарност, което защитаваше в последните години Оскар Лопес, интензивно продължава да настоява и за освобождаването на Ана Белен Монтес, която междувременно разви рак на гърдата и бе оперирана. Въпреки здравословното ѝ състояние обаче, тя не бе включена в сегашния списък с помилваните от Обама затворници. Затова гражданските активисти смятат да продължат с мисията си. Очакванията са, че когато реално излезе на свобода, Оскар Лопес също ще се включи в това движение.
Предстои Оскар да се завърне на острова си
Много медии сега цитират адвокатката Джан Съслер, която разказва, че през дългите години на затворничеството си Оскар Лопес е поддържал много активен личен график – четене, физически упражнения, активна кореспонденция с цял свят. Според нея „умът му е като бръснач”, „той никога нищо не забравя”, здравето му е добро.
„Пуерториканският Мандела” планира след излизането на свобода през май да се върне на родния си остров, където „да се наслаждавам на Пуерто Рико и на семейството, да работя, да организирам, да помагам на младите,” както той споделя в интервю за вестник „Ел нуево диа”.
Мнозина в Пуерто Рико вече празнуват освобождаването му и негови портрети се появиха по улиците. Но всъщност в момента идеята за независимост на острова е слабо популярна там. През 2012 г. успоредно със състоялите се тогава президентски избори в САЩ в Пуерто Рико се проведе и референдум за статута. Допитването беше в две части. Първата поставяше въпроса дали да се промени съществуващия статут и 54% от гласувалите пуерториканци отговориха положително. Втората част предлагаше да се изберат три възможности – Пуерто Рико да се превърне в 51-ви щат на САЩ, да стане суверенна държава, свободно присъединила се към САЩ, или да получи независимост. Победи първата възможност, подкрепена от 65% от избирателите. 31% предпочетоха втората и едва между 4 и 5% заложиха на независимостта.
Въпреки тези резултати обаче и до днес статутът на Пуерто Рико остава висящ, защото превръщането му в 51-ви щат трябва да се одобри от Конгреса на САЩ, а той не бърза с такова решение.
Така че за Оскар Лопес още има неразорани идейни полета в Пуерто Рико…
About The Author
