Жан-Люк Меланшон (роден в Танжер през 1951 г.) напуска Социалистическата партия през 2008 г., след което участва в президентските избори като неин твърд опонент отляво. Вече го направи на изборите през 2012-та, когато получи над четири милиона гласове или 11% . Сега, начело на „Непокорна Франция” и с подкрепата на комунистите, сондажите му предричат около 15% или трета-четвърта позиция, но при всички положения преди кандидата на Социалистическата партия. В своя изборен щаб на улица „Дюнкерк” в Париж с изглед към църквите „Сакре Кьор” и „Сен Венсан де Пол” Меланшон разказа пред шестима кореспонденти, че истинският социалистически кандидат е всъщност именно той.
– Предвиждате ли общо правителство със Социалистическата партия?
– Традиционното социалистическо движение е идеологически мъртво. То е основано върху принципа, че реформите заместват революцията. Поправя нередностите в капиталистическото общество чрез неравно разпределение на богатството. Социалдемокрацията беше замествана в най-добрия случай от либерали. Аз преминах към алтерглобализма.
– Левицата няма да отиде на втори тур на президентските избори, защото е разделена…
– Това е глупост. През 2012-та спечели социалист, а освен това имаше кандидат на зелените, един радикал и двама от крайната левица. Сега има един социалист и това съм аз, един зелен, двама от крайната левица… Пак сме петима.
– И Еманюел Макрон…
– Моля? Макрон е от десницата! Ако някой каже, че програмата на Маркон е лява, значи е извън реалността.
– Каква е формулата ви за справянето с проблемите във Франция?
– Има два пътя. Единият тръгва от гледната точка на либералите и на тяхната политика на предлагане. Другата традиционна гледна точка е на левицата с нейната политика на търсене.
– Предвиждате ли излизане на Франция от еврозоната?
– Не, това съм го обяснявал. Онези, които смятат, че проблемът на Европа е еврото, грешат. Проблемът е в Европейската централна банка (ЕЦБ). За нея единствената цел е стабилността на цените, а това не подхожда за единна валута. Има различни модели. Сега доминира онзи на германската икономика. Населението на Германия е застаряващо, а разполага с икономически модел на бананова република: произвежда автомобили и машини с надеждата, че никой друг няма да може да ги произвежда. Така се натрупват търговски излишъци, за които никой не говори, освен ако не ги хвали. Абсурдно е. Тяхното правителство прави политика, с която да облагодетелства избирателите си, тоест германските пенсионери, чиито спестявания се нуждаят от силно евро и от добри дивиденти. Това е логично. Германците са най-логичният народ в Европа. Но е необходимо да се каже, че това не може да продължава така, защото разрушава нашата индустрия и кара гърците да си продават островите.
– Тогава?
– И други страни се питат какво предлага Европа. Жозе Мануел Барозо (бившият председател на Европейската комисия) го каза: вече няма структурни фондове, така че трябва да плащате за инфраструктурите си чрез социален и фискален дъмпинг. Да понижавате заплати и данъци. Така виждаме в източните страни на ЕС най-свирепото разпределение на богатството. Ето заради всичко това еврото е заплашено да умира, печейки се на бавен огън.
– Предлагате ли тогава да се преговаря с ЕС, както казва Марин Льо Пен?
– Тръгвате зле с това сравнение. Тя говори за Frexit, но отказът от еврото ще увеличи шест пъти дълга на Франция. И еврото ще потъне.
– Но искате ли или не да се откажете от еврото?
-Онова, което е необходимо, е Франция да си възвърне свободата. Вече сме го правили няколко пъти в нашата история.
– И какво ще стане тогава?
– Гръцкият дълг никога няма да бъде върнат. Испанският дълг също.
– Но това са парите на пенсионерите…
– Горките… Да видим: публичният дълг е в частни банки. Те го преобразуват в ценни книжа, които продават на частни лица. Един вид, купувайки дълг, Европейската централна банка се превръща в гарант на този дълг. Така че рискът е за ЕЦБ. Когато дойде катастрофата, ЕЦБ ще каже, че никой не е видял приближаването ѝ. Както стана и през 2008-ма.
– Коя е алтернативата ви?
– Трябва да елиминираме публичния дълг. Да се спре плащането му, за да могат държавите да станат действащи лица в развитието си. Публично-частното партньорство, което се упражнява, е пагубно. И трябва да се насърчава политика на търсенето. Ако не стане, ще има насилие.
– Чувствате ли се близък до „Подемос”?
– Да.
– Правил сте позитивни коментари за Русия, която сега е обвинявана, че се е намесила в изборите в САЩ.
– Това не го вярвам. Виждам, че европейците са много загрижени дали руснаците са шпионирали американците, но не виждам европейците да са загрижени, че американците ни шпионират. Много съм обезпокоен от нездравословния антируски климат, който наблюдавам в Европа. Руснаците са наши исторически съюзници.
Превод: Къдринка Къдринова
About The Author
