Държавната власт в Македония и Сърбия обикновено спи от Нова година до 14 януари, а населението им празнува. След като стихнат фойерверките на 31 декември срещу 1 януари, идва отбелязването на Бъдни вечер и Коледа по Юлианския календар – 6 и 7 януари, а после и честването на „старата Нова година” – 13 срещу 14 януари.
Чак след 15 януари махмурлукът от серията празници постепенно изветрява, механизмите на държавната машина лека-полека се задвижват, а хората започват да се връщат в нормалния житейски ритъм на ежедневните грижи. За кореспондента, работещ в Скопие, този период от две седмици винаги е бил „мъртво време” откъм новини – просто нищо не се случва извън празничния календар. Пълен релакс!
Кои са „глупаци” и кои са „братя” според Дачич
Тази година обаче изневери на традицията. Дали неволно, или предварително премерено и „датирано”, сръбският вицепремиер и министър на външните работи Ивица Дачич в интервю за агенция „Бета” направи изказване, което накара доста хора в Македония, а и в Черна гора, да поизтрезнеят. Лидерът на сръбските социалисти, чиято партия е коалиционен партньор на Сръбската прогресивна партия на премиера Александър Вучич, изрази съжаление, че Белград преди години е признал Македония с нейното конституционно име „Република Македония” – и то тогава, когато целият свят използваше името „Бивша югославска република Македония”. По този начин, смята Дачич, Белград е „ударил плесница” на „братята гърци”, които пък от своя страна подкрепят Сърбия, като и до днес не признават независимостта на някогашната сръбска провинция Косово – нищо, че от от 2008-а година тя се води независима и суверенна държава. „Трябва да кажа, че бяхме глупаци”, заключава Дачич.
Освен признаването на Косово, като допълнителна „вина” на македонската външна политика Дачич вменява и подкрепата, дадена от Македония, Черна гора и Хърватия на Прищина при гласуването на кандидатурата на Косово за член на ЮНЕСКО. Още тогава – в началото на ноември миналата година, Белград изрази своето разочарование от въпросната подкрепа, въпреки че в крайна сметка Косово не успя да събере достатъчно гласове и остана извън най-авторитетната организация на Обединените нации. Е, и „братята гърци” не подкрепиха Сърбия, която искаше всички съседи да гласуват „против” – Атина се въздържа. Но виновници се оказаха някогашните най-близки приятели от едновремешна Титова Югославия. И сега Вучич им го напомни.
Ако Вучич бе спрял дотук, може би реакцията към думите му щеше да е по-различна – празници са, годината си отива, опитва се да прави някаква равносметка… Но сърбинът отиде по-далеч и даде ясно да се разбере, че занапред Белград ще мери отношенията си със Скопие и с Подгорица с аршина на реципрочността. И че ако в бъдеще се създаде ситуация, Сърбия би могла да се включи в списъка на държавите, които налагат вето на евроатлантическата интеграция на Македония.
Обида край Вардара
В Скопие приеха новогодишната „честитка” от страна на Дачич различно. Македонското външно министерство реагира със съобщение, в което призова сръбския външен министър, ако не работи за укрепването на сръбско-македонското приятелство, поне да не се опитва да го руши. Повечето медии край Вардар оцениха тази реакция на македонската дипломация като твърде мека с оглед на констатациите и заканите от страна на Дачич, който не е случайна фигура на сръбската политическа сцена през последните години.
Някогашното политическа „рожба” на Слободан Милошевич, негов наследник начело на Социалистическата партия, вътрешен министър, после премиер, сега шеф на дипломацията има своето важно място в политическия елит в Белград – и личностно, и институционално. Дори и да са верни оценките, които идват главно от сръбски анализатори, че думите на Дачич са преди всичко за вътрешна употреба с оглед на евентуалните нови предсрочни парламентарни избори, или дори с оглед на предстоящите пролетни президентски избори в Сърбия, те нямаше как да останат без реакция. Независимо от ваканционно-мързеливото настроение и в Македония, и в Сърбия.
Разбира се, като опитен политик и дипломат, още на следващия ден Дачич се опита да се извини за думите си, като се удари в гърдите за това, колко много е допринесъл за македонско-сръбското приятелство. Дали беше искрен (съмнявам се!), или просто искаше да амортизира ефекта от оценките си за политиката на Скопие и на Подгорица, вече няма значение. Обидата си остава.
Ето какво написа Слободанка Йовановска в „Утрински весник”: „Това, което Дачич забрави да съобщи, е, че десетилетия наред македонската външна политика беше просръбска, та дори и тогава, когато официален Белград злоупотребяваше с вътрешната ситуация в нашата страна, за да осъществи своите интереси около Косово. Сърбия никога не прие мултиетническата реалност у нас, тоест факта, че Македония не е държава само на македонците, но и на албанците ”… Според авторката Дачич все още не може да приеме факта, че независимостта на Косово е реалност и че ако Белград не може да реши своя вътрешен въпрос, не бива вината за това да се търси при съседите.
Сръдните около Косово и предизборните игри
Спомням си колко трудно Скопие взе решението да признае Косово. Първоначалният вариант бе това да стане заедно с други съседни държави, в това число и заедно с България. Когато този вариант отпадна, след месеци управляващите край Вардар, подложени на силен вътрешен натиск от партиите на албанците в страната и от техните лидери, намериха друга компания от страни, заедно с която да признат новата съседна държава, давайки си ясна сметка за сръбската реакция. Сърбия се разсърди за признаването и на други държави, но единствените, чиито посланици бяха изгонени от Белград, бяха Македония и Черна гора – най-милите, най-верните и най-послушните от бившите югорепублики.
Оттогава минаха доста години, посланиците бяха върнати, отношенията се нормализираха дотам, че Белград и Скопие системно извършват съвместни заседания на своите правителства. Но е очевидно, че огорчението все още се таи. И идва момент, когато една видна фигура от белградския политически елит артикулира на глас онова, което най-вероятно се върти в главата на по-голямата част от същия този политически елит. С едно изключение – по повод интервюто на Дачич сръбската Либерално- демократическа партия на Чедомир Йованович обвини социалиста, че с думите си връща отношенията със съседите в годините, които отдавна би трябвало да са останали назад, и че отваря нови фронтове със своята вкоренена в национализма политика. Дачич е обвиняван, че с такива изявления подготвя почвата за засилване на националистическата реторика по време на президентските и евентуалните предсрочни парламентарни избори в Сърбия.
Има и нещо друго. Извън вътрешнополитическите цели на думите на Дачич за пореден път става ясно кой е стратегическият партньор в района на Сърбия. Това е историческият ѝ приятел Гърция. Сръбският външен министър не се вълнува толкова как ще реагира Скопие, защото знае, че там работата му е в кърпа вързана. Както се вижда, институционално Македония реагира така, както е реагирала винаги на всякакви опити за натиск от страна на Белград – с подвиване на опашката. Така за Дачич е по-важно да не разсърди „братята гърци”, с които от край време си има приказката. Пък и казват, предстои гръцкият премиер Ципрас да ходи в Белград, та трябва заедно с червения килим да му „постелят” и вечното приятелство. Балкански работи.
В крайна сметка тези новогодишно-коледни вълнения вероятно ще отминат, заместени от други, по-важни, по-остри и по-влиятелни. Какво да се прави – избори идват. И редовни, и извънредни. Но все пак политиците трябва да си мерят приказките, особено и тъкмо на Балканите.
About The Author
