Депутати от управляващата в Израел коалиция смятат предложат закон за анексиране на еврейските селища в Западния бряг на река Йордан, след като Доналд Тръмп поеме президентството в САЩ, съобщава Wall Street Journal. Анексирането на части от окупираните палестински територии ще е поредното незачитане от страна на Тел Авив на позициите на ООН и международната общност.
Ако този закон бъде одобрен, това ще бележи рязка промяна на израелската политика да толерира и дори промотира изграждането на еврейски селища на Западния бряг, но да не ги счита за същинска част от страната.
В началото на тази седмица лидерът на партия „Еврейски дом“ Нафтали Бенет заяви, че след като новия президент на САЩ встъпи в длъжност на 20 януари, ще предложи за гласуване в парламента на закон, признаващ селището Маале Адумим за част от Израел. Още по време на кампанията Тръмп демонстрира близост с про-израелските лобита в страната и дори обеща да премести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим. Очаква се неговата администрация да намали натиска върху Израел за спиране на изграждането на еврейски селища в палестинските територии.
„Трябва да се спре глупашкият поход за създаване на палестинска държава и да бъде приложен израелския закон в Маале Адумим“, заявява Бенет. Еврейските заселници в Западния бряг са субекти на военното право, но ако обитаваните от тях територии бъдат анексирани, там ще започне да се прилага израелското гражданско законодателство.
Настояването на част от управляващата коалиция Израел да изостави ангажиментите си за създаване на палестинска държава бе сред причините за решението на САЩ да не наложи вето на скорошна резолюция на ООН, обявяваща селищата за незаконни. След приемането на резолюцията държавният секретар на САЩ Джон Кери също критикува политиката на Израел в окупираните територии в своя реч.
„Еврейски дом“ е малка партия, но държи достатъчно места в крехката коалиция, за да предизвика разпад на правителството на Бенямин Нетаняху. През последните месеци Нетаняху се е съгласявал с много от исканията на партията на Бенет за разширяване и узаконяване на селищата, намиращи се в териториите, които Израел окупира след войната от 1967 г.
За да бъде приет, законът за анексията трябва да получи подкрепа от почти всички депутати от управляващата коалиция, която държи 67 от 120 места в Кнесета. Освен осемте депутата от „Еврейски дом“, анексията вече има подкрепата и на около 30 представители на партията на Нетаняху „Ликуд“.
Депутати от двете партии подготвиха законопроект за анексия на Маале Адумим още през миналата година, но в крайна сметка решиха да не го предлагат за гласуване, докато администрацията на Барак Обама все още е на власт в САЩ. Маале Адумим е едно от най-големите еврейски селища в Западния бряг с население от 37 хил. души. При обсъждането на законопроекта през миналата година само една от партиите в управляващата коалиция не декларира подкрепа за закона – ултраортодоксалната Яхадут ха-Тора, която разполага с шест места в парламента.
„Министър-председателят ни помоли да не предприемаме активни действия по въпроса в краткосрочен план, тъй като смята да обсъди въпроса с избрания президент Тръмп и да работи за осигуряване на подкрепата му“, коментира Йоав Киш, депутат от „Ликуд“, който подкрепя закона.
Някои членове на партията обаче са против анексията, тъй като се опасяват, че това допълнително ще влоши отношенията на Израел с международната общност. Министърът на регионалното сътрудничество Цачи Ханегби заявява, че правителството трябва да изчака политиката на Тръмп спрямо Израел да изкристализира, преди да започне да анексира земи. „Надявам се, че правителството няма да бъде повлечено от подхода на „Еврейски дом“, казва той.
Анексията на завладени през 1967 г. земи няма да е прецедент. Израел анексира Източен Йерусалим скоро след войната, а Голанските възвишения – през 1981 г. Тези анексии не са признати от голяма част от международната общност.
Критици на законопроекта за Маале Адумим заявяват, че той е предназначен за предизвикване на дебат за анексиране и на други територии на Западния бряг. „Това е начин идеята за анексиране да се превърне в по-легитимна в съзнанието на израелското общество“, отбеляза Анат Бен Нун, говорител на неправителствената организация „Мир сега“, която защитава двудържавното решение на израело-палестинския конфликт.
Официално Нетаняху подкрепя двудържавното решение, но действията му показват други намерения. През последната година той позволи ускорено разширяване на селищата в окупираните територии. Наскоро той подкрепи закон, узаконяваш със задна дата някои селища, изградени в палестинските земи. Макар тези действия да обтегнаха отношенията му с администрацията на Обама, през септември Вашингтон одобри рекордна военна помощ за Израел.
Нетаняху е изправен и пред други проблеми. В понеделник премиерът бе разпитван от полицията във връзка с разследване за корупция. Според информацията, изтекла в медиите, става въпрос за подаръци и услуги, които Нетаняху е получавал от бизнесмени в страната и чужбина.
Засега не е ясно дали ще се стигне до повдигане на обвинения или разклащане на правителството. Обвиненията за финансови нарушения като злоупотреба с обществени средства и приемане на подкупи са съпътствали Нетаняху през цялата му кариера, но никога не се е стигало до съд. По-рано тази година осъденият френски магнат Арно Мимран заяви, че е направил дарения за кампанията на Нетаняху, далеч надхвърлящи законовите ограничения. Министър-председателят отрече тези твърдения. Предшественикът на Нетаняху Ехуд Олмерт в момента е в затвора, след като бе осъден за корупция и възпрепятстване на правосъдието.
About The Author
