Куба беше световен новинарски хит през цялата 2016-та. Първо с историческото посещение на американския президент Барака Обама в Хавана през март, белязало нов етап в размразяването между двете враждуващи от над половин век страни. После дойде състоялият се само три седмици по-късно конгрес на ККП, който затвърди курса към „актуализация на социализма” с нови перспективи пред дребния и среден частен бизнес на Острова на свободата. А за отношенията със САЩ повтори, че истинска нормализация може да има, едва когато бъде отменено американското антикубинско ембарго, бъде закрита американската военна база в Гуантанамо и бъдат прекратени американските програми за намеса във вътрешните работи на Куба.
През август тържествено бе отбелязана 90-годишнината от рождението на историческия лидер на Кубинската революция Фидел Кастро. На 25 ноември легендарният Команданте, уви, си отиде, изпратен с едноседмични почести от покрусените кубинци, които като клетва за продължаване на делото му масово издигаха новия си любим лозунг: „Аз съм Фидел”.
Точно в тези траурни дни новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп реши да заклейми отишлия си Кастро като „брутален диктатор” и да се закани, че ще преразгледа досегашната политика на Обама за сдобряване с Хавана. Кубинците отчитат негативните сигнали, но не бързат с обобщенията и изчакват да видят реалните действия на новия стопанин на Белия дом – дали ще слуша антикастристите от обкръжението си или собствения си бизнес нюх, който още през 90-те го е карал да прави постъпки за строеж на хотел в Куба.
На 12 декември Европейският съюз показа, че няма намерение повече да жертва икономическия и търговски интерес заради политически предразсъдъци и подписа всеобхватно споразумение за сътрудничество с Куба.
С този годишен актив зад гърба си кубинците посрещат 58-годишнината от победата на революцията, ръководена от Фидел Кастро и другарите му и триумфирала на 1 януари 1959 г.
Когато по-рано тази година вече за пети път гостувах на Острова на свободата, от много кубински приятели чух, че революцията им още продължава – защото според тях тя не е единичен акт, а неспирен процес на промени, постоянно усъвършенстване на модела на развитие, в чийто център е човешкото добруване.
Иска ми се сега, тук, да представя със слово и снимки повече образи, човешки усмивки, природни красоти, сгради и улици – един колективен портрет на кубинците, които преподреждат къщата си по свой вкус и никога не униват.
Като за начало – ето четири кубински усмивки от историческия център на Хавана, толкова обичан от туристите. Друго си е да се щракнеш за спомен с костюмирани така хубавици, чиято основна задача е да се погрижат да ти осигурят атрактивни кадри. Обичайното им „работно място” е площадът край манастирската църква „Сан Франсиско де Асис”.
Ето още едно емблемачитно кътче от Старата Хавана – Пласа Виеха (Старият площад), който всъщност при изграждането си през 1559 г. се наричал Пласа Нуева (Новият площад). Но след толкова векове явно му е дошло време да остарее и с името. Впрочем, в този си греещ с цветни фасади и с ажурни балкончета вид площадът е едва отпреди 6-7 години, когато е бил основно реставриран. Цялата мащабна реконструкция на Старата Хавана (което не е никак лесна работа с оглед на изобилстващия от тропически бури и урагани климат) преминава под егидата на ЮНЕСКО. А „моторът” на всички дейности е много уважаваният тук от всички Еусебио Леал, Историкът на Хавана – да, основаната през 1515 г. кубинска столица, известна като Перлата на Антилите, си има и такава длъжност.
Почти всеки реставриран дворец в Старата Хавана, често превърнат в хотел, музей или галерия, е с неизменното испанско патио (вътрешно дворче) – с буйна зеленина и често с фонтанче. Времето сякаш е спряло сред тези арки, сводове, колони, шумолене на листа, ромон на вода и птичи песни.
В Старата Хавана, в нейния Централен парк, е разположен и старият паметник на националния герой и поет – Апостола на кубинската свобода Хосе Марти, открит през 1905 г.. Новият – онзи с високата „игла”, който е на Площада на революцията, е от 1958 г., и край него са преминавали всички митинги и манифестации след революцията. Преди това обаче старият паметник и паркът около него, разположен до бароковата сграда на Националния театър и до хотел „Инглатера”, е бил любимо място за събиране на привържениците на кубинската независимост от хегемонята на САЩ.
Именно тук се разиграва и прочутият скандален епизод от 1949 г. – тогава няколко американски морски пехотинци уринират край паметника, а после се покатерват върху него. Това отприщва бурни протести, прераснали в улични сблъсъци, чийто деен организатор и участник е тогава още следващият право Фидел Кастро.
Наблизо е и ресторантът „Флоридита”, където Хемингуей е пиел дайкирито си – и негова бронзова статуя в естествен ръст, подпряна на любимото му място на бара, подканва всеки турист да се снима в прегръдка с автора на „Старецът и морето”.
По-нататък из живописните улички на Старата Хавана лесно се открива и „Ла Бодегита” – там пък писателят се наслаждавал на мохитото, преди да завие край площада с Хаванската катедрала и да се прибере в хотела си „Амбос мундос” („Двата свята”). Хотелът е обкичен сега с негови фотоси и неуморни азиатски туристи се редят на опашки, за да се щракнат пред тях.
Между Централния парк и Капитолия (умалено с две трети точно копие на вашингтонския, строено през 30-те години на ХХ век) се събират като за изложба и най-лъскавите от онези прочути стари американски лимузини от 50-те, които отдавна вече са се превърнали в една от най-търсените туристически атракции на Хавана. Кубинците ги поддържат с невероятна изобретателност, комбинирайки части и двигатели дори от съветски автомобили. Така че лимузините винаги са на разположение за разходки на весели туристически компании за има-няма 20 евро на час.
Търсачите на по-автентични усещания обаче предпочитат други стари коли – и те от 50-те, но значително по-занемарени и раздрънкани. Те хвърчат по определени „линии” и изпълняват ролята на нещо като маршрутки, като никого не отказват да качват по пътя, дори и пътниците да седят един върху друг. В тях се плаща с обикновени кубински песос, а не с конвертируеми, и приключението излиза на чужденците направо стотинки.
Евтини и приятни са разходките с моторикшите „коко-такси”. Името на проветривата триколка идва от наподобяващата кокосов орех овална форма.
Рядко пропускани от туристите са спектаклите на вариетето „Тропикана”, което обаче е доста далеч от центъра на Хавана и предварително трябва да се помисли за транспорта до там и обратно. Късмет ще е също така времето да е ясно и да не вали. При дъжд шоуто се представя в традиционна зала със сцена и масички. Но ако не вали, спектакълът се превръща в истинска феерия, защото се изнася на разноцветно осветени платформи сред палмите, някои от които издигнати високо, под самите палмови корони.
В Музея на рома пък, който е в Старата Хавана, може да се види целият цикъл на производството на легендарната напитка – от полето със захарна тръстика, през дестилацията в специални бъчви и чак до готовия елексир, който може да се закупи в магазина към музея.
Струва си обаче да се посети и класическата пивоварна на пристанището, превърната в ресторант. Бирата си я правят там и е разкошна – от най-леката, светложълтата, до наситено тъмната.
На много места могат да се намерят и прочутите кубински пури, но най-добре при такава покупка е да се огледате за някоя оторизирана Casa de Tabaco – „Къща на тютюна”. Има ги вече и по големите хотели, макар че оригиналната е в Старата Хавана, в края на улица „Обиспо”, до „Флоридита”. Най-важното при избора е да се посъветвате с достатъчно компетентен продавач относно качествата на различните марки и видове пури.
Куба отдавна е световен туристически хит – и това отново беше потвърдено от данните, изнесени на състоялия се през май 2016 г. ежегоден Международен туристически панаир в Хавана FITCuba 2016. 3,8 милиона чуждестранни туристи са посетили острова на свободата през току-що изтеклата година. На първо място са гостите от Канада 1,3 милиона. Втори са германците, а трети вече са американците – въпреки че ембаргото все още им пречи да посещават Острова на свободата по обичайния туристически път. Принуждават се да прибягват до хитрини, вписвайки се в онези 12 категории лица, на които ембаргото разрешава да стъпват на кубинска земя – най-често по културен или религиозен обмен. Другият вариант е да си вземат екскурзия до Мексико или до Доминиканската република и оттам да отскочат и до Куба – но тогава трябва да внимават кубинците да не им слагат печат в паспорта за влизане. Иначе рискуват затвор в САЩ.
Въпреки всички тези сложности, само за първите 4 месеца на 2016-та броят на туристите от САЩ е бил 94 000 души, или с 93% повече, отколкото през 2015-а.
Освен това точно в дните на FITCuba 2016 в пристанището на Хавана акостира първият американски круизен лайнер от над 50 г. насам – и прикова всеобщото внимание на над 170-те журналисти от 53 страни, отразяващи работата на туристическия панаир.
Пак по същото време по елегантния хавански булевард „Пасео дел Прадо” премина и първото модно ревю на Карл Лагерлфелд, станало водеща международна новина.
Впрочем, сечнестият „Пасео дел Прадо” си остава и любимо място за семейни разходки, за любовни шепоти по пейките, а и за състезания на скейтбордисти – заради гладката настилка.
Сградите от двете страни на пешеходната зона на булеварда онагледяват всички контрасти на Хавана. Някои вече са реставрирани, но по някои балконите едва се държат, другаде са претрупани с пране или пък са нагодявани към нуждите на стопаните с невъобразими шпертплати и тенекии. Но тенденцията е всички сгради скоро да станат „като на картинка” – ремонтни скелета закриват вече най-окаяните фасади.
Що се отнася до любовните срещи и вечерните закачки – с това е известен и 8-километровият крайбрежен булевард „Малекон”. В бурни дни Мексиканският залив така разплисква по него вълните, че те могат да прескочат широкото пътно платно и да стигнат чак до сградите.
На „Малекон” е разположена и една от най-известните кубински болници – небостъргачът на хирургическата клиника „Братя Амейхейрас” (в чест на герои от революцията). Тя е точно срещу паметника на героя от националноосвободителната война Антонио Масео.
Именно в тази болница американският режисьор Майкъл Мур снима кадри от своя нашумял филм Sicko – за да противопостави безплатното и качествено кубинско здравеопазване на тежкото положение в тази сфера в САЩ.
Сградата е била започната още преди революцията с идеята да подслони Националната банка и борсата. Смяната на властта я заварва недовършена и тя така си и остава чак до 1982 г., когато най-после е достроена и превърната в най-добрата болница в страната. Днес високата ѝ снага разделя усилено ремонтираната Стара Хавана от резиденциалния квартал „Ведадо”.
Паметникът на Масео гледа към болницата и е с гръб към Мексиканския залив, оттатък който са Съединените щати. Казват, че още през 1916-та нарочно бил разположен така, заради уязвеното кубинско самолюбие от прословутата „поправка Плат”, която дава на американците правото да се намесват в Куба винаги, когато са застрашени интересите им…
„Американците и сега променят само формата, не и съдържанието на политиката си. Винаги са преследвали само собствените си интереси,” каза ми Кения Серано, председател на ИКАП (Кубинския институт за дружба между народите). И продължи: „Те разбраха, че сами са се поставили в изолация, че сами губят от действията си срещу Куба и затова тръгнаха към диалог с нас. Но за каква нормализация да говорим, докато продължава антикубинската блокада? Отмяната ѝ е основното условие за реална промяна в отношенията. Другото условие е да закрият базата си в Гуантанамо. Не само незаконния затвор, а цялата база! И третото условие е да спрат тези програми „За промяна на режима”, в които ежегодно наливат по 20 000 долара, за да дестабилизират управлението у нас. Ще можем да имаме полезно ниво на сътрудничество, едва когато САЩ променят начина, по който се държат с другите.”
Няколко часа след разговора ни с Кения попаднах на снимките на нов епизод от американския екшън „Бързи и яростни” – екипът беше блокирал цялата зона около легендарния хотел „Насионал”, в който някога е отсядал Ал Капоне, а сега гостуват президенти, включително Владимир Путин и Барак Обама.
Всъщност, каквото и да се върти в главата на идващия на власт във Вашингтон Тръмп, американският бизнес вече с четири очи гледа към Куба. Неслучайно от началото на септември между различни американски и кубински гладове вече се извършват по над 100 преки самолетни полета ДНЕВНО…
„Куба може да очовечи дори и американците, ако започнат по-често да гостуват тук,” ми каза една от колежките, отразяващи FITCuba 2016 – Корнелия Дорен от Асоциацията на баварските журналисти.
А специалният гост на FITCuba 2016 Талеб Рифан, генерален секретар на Световната организация по туризма към ООН, заяви в изказването си на форума, че туристическата сфера в Куба е от най-развитите на Карибите: „Това е уникална дестинация, защото се концентрира върху културата, върху връзката народ-история. Тук е място за креативност, щастие и експериментиране. Кубинците са горди със страната си, вдъхновяват ни заедно да вървим към един по-добър свят.”
FITCuba 2016 се провеждаше в старата испанска крепост „Ел Моро”, която навремето е пазела входа към пристанището на Хавана. И до днес се спазва ритуалът всяка вечер в 21 ч. от крепостта да се прави топовен изстрел – по него хаванци си сверяват часовниците. Зрелищна е и смяната на караула там – гвардейците са в старинни испански униформи, те стоят на пост на входа на крепостта денонощно. По време на FITCuba 2016 крепостта стана и сцена за много артистични изяви, а клоуни, фокусници и акробати на кокили постоянно сновяха между щандовете на различните туристически агенции.
Освен Хавана, участниците във FITCuba 2016 тази година можаха да опознаят също уникалната с карстовите си скали, тютюна и селския туризъм западна провинция Пинар дел Рио, както и класиката в туристическия жанр – райския курорт Варадеро.
Още от колониални времена в Пинар дел Рио се отглежда най-добрият тютюн на острова. Лесно можете да отидете до там и да се върнете в Хавана още същия ден, но така ще видите само малка част от изкусителните природни гледки в тази част на страната. Тук има много древни карстови планини със специфичен закръглен релеф и пещери под тях. Природен феномен, който се повтаря само на още едно място в света – във Виетнам.
Най-голяма и най-известна тук е пещерата „Порталес”, която в началото а 60-те е била използвана и като военен обект. Точно в нея Че Гевара базира щаба си по време на ракетната Карибска криза през октомври 1962 г.
Задължителната туристическа спирка в провинция Пинар дел Рио е красивата долина Винялес, заобиколена от живописни карстови планини. Още при спускането по пътя към долината може да се види, че релефът на една от планините поразително напомня профила на Апостола на кубинската свобода – поета Хосе Марти. Местните хора никога няма да пропуснат с подчертана гордост да ви обърнат вниманието върху това.
Селото, също наречено Винялес, е пълно с чуждестранни почитатели на селския туризъм, подслонени под наем в приветливи частни домове, боядисани в ярки цветове. Някои си плащат, дори за да ходят да берат тютюн в полето заедно с домакините си.
За най-приключенски настроените гости на местността се предлага атракцията „канопи” – спускане по специална въжена връзка от една скала към друга. Преживяването е подсигурено със здрави предпазни въжета и каски.
В съседната долината Дос Ерманас има още една традиционна туристическа спирка – огромен, 120 на 180 метра, цветен стенопис върху скала. Творбата, създадена през 1961 г., изобразява сцени от праисторическия живот. Тя е дело на кубинския художник Леовихилдо Гонсалес, последовател на мексиканския монументалист Диего Ривера.
Това е и любимо място за излети на много семейства от провинция Пинар дел Рио. Местен селянин е развил силен предприемачески нюх и е дресирал белия си бик да разхожда на гръб дечица из поляната край стенописа. Бизнесът върви отлично.
С добър оборот може да се похвали и ресторантът на същата поляна с типична местна кухня и с неизменния музикален състав, който пее за гостите.
Посрещането с песни и музика е задължително във всички кубински хотели и туристически обекти. Така е и във Варадеро, най-старият и най-популярен кубински курорт, открит от американския милиардер Дюпон още преди около 90 години. И до днес къщата на Дюпон и построеното край нея голф-игрище са една от емблемите на курорта, разположен на живописен полуостров недалеч от град Матансас.
Представителите на различни хотелски и ресторантьорски вериги (много от тях – испански, френски, италиански) във Варадеро се не пропуснаха да порадват участниците във FITCuba 2016 и с типичен кубински фолклор, и с типично кубинско печено прасенце, и с типично кубинско мохито…
Но най-хитовото преживяване във Варадеро, където ежегодно идват по 1 300 000 туристи от цял свят, бе морската разходка с катамаран. Между двата носа на корабчето е опъната гъста мрежа, върху която пасажерите могат да се излегнат по бански – отгоре да ги гали слънцето, а отдолу да ги разхлаждат повеите и пръските от лазурните морски вълни, които прозират през дупките на мрежата…
Първата спирка беше в оградения насред морето делфинариум, където в практически естествена среда всеки турист може да поплува с игриви делфини и дори да получи целувки от тях.
А другата спирка бе на Кайо Бланко – малък остров с бял пясък, лазурно море и зелени палми, където ни предложиха обяд с богат избор на морски специалитети.
По начало тези „кайос” – малките коралови островчета, пръснати около големия остров Куба, са едни от най-търсените в последните години туристически дестинации, защото предлагат хем уникална природа, хем ненатрапчиво потопени в нея къщички за настаняване и ресторантчета с всички удобства.
Но Варадеро все пак си остава „тежката артилерия” на кубинския туризъм. Както разказва Ивис Фернандес Пеня, представител на министъра на туризма за Варадеро, от 90-те години насам курортът се е сдобил с 52 нови хотела. Само миналата година през комплекса са преминали 1 300 000 туристи – предимно от Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания.
Климатът тук е отличен – средната годишна температура е 25 градуса по Целзий. Има 274 слънчеви дни в годината. Осигурени са условия за всякакви морски спортове – като дълбоководно гмуркане или подводен риболов. Хотели от различни световни вериги предлагат и удобни яхтени пристанища.
Райската природа и слънчевите хора са най-голямото богатство на Куба. Сега всичко това върви и с усещане на засилен обществен динамизъм – покрай извършваните на острова икономически промени. Когото и да заговорех, чувах, че „революцията не е единичен акт, революцията е процес и затова постоянно се променяме”.
Същото ми каза и Тони Гереро, един от Петимата кубински герои – онези, чието освобождаване от затворите в САЩ отпуши размразяването между Хавана и Вашингтон. Те са били внедрени в кубински емигрантски организации в Маями, за да информират за техни терористични планове срещу острова. Арестувани са през 1998 г. и получават дългогодишни присъди в САЩ. Куба организира масова международна кампания в тяхна защита. Именно освобождаването им на 17 декември 2014 г. даде старта на подобряването на кубинско-американските отношения.
Имената на тези герои са Антонио (Тони) Гереро, Херардо Ернандес, Фернандо Гонсалес, Рамон Лабанино, Рене Гонсалес.
Интервюирах Тони Гереро по имейла от затвора му още през 2012 г. за сп. „Тема”. А през 2016-та вече се срещнахме „на живо” – в Хавана, в дома на голямата приятелка на България и бивша кубинска посланичка у нас Тересита Капоте.
Ето какво ми каза Тони, който точно ден преди срещата ни беше станал баща за трети път – на малкия Луис Алехандро:
„Имаме още много недостатъци. Обективни и субективни. Трябва още много да работим. Не можем да повтаряме, че за всичко е виновна американската блокада. Най-критичен от всички по тези въпроси беше Раул Кастро в последния си доклад. Ще променяме закони, ще се борим с бюрокрацията. Но най-важното за нас е, че имаме вдъхновяваща кауза – градим общество, в което ресурсите да се разпределят справедливо и никой да не е господар на другите”.
При това мое гостуване в Куба имах още една невероятна среща, свързана пак с историята на Петимата – видях се с Хема, „бебето на Куба”, и с прекрасната ѝ майка Адриана.
Раждането на Хема е онзи много специален епизод, който увенча цялата политическа драма около Петимата с един толкова емоционален ореол, от който със сигурност някой ден ще стане филм.
Когато през 1998 г. са арестувани Петимата, един от тях – Херардо Ернандес, е младоженец и с младата му жена Адриана Перес още не са успели да имат деца. През всичките години на дългата борба за освобождаването на Петимата наред с другите доводи неведнъж е изтъквана и човешката болка на Адриана и Херардо, че нямат дете. Американският сенатор демократ Патрик Леъхи е дълбоко трогнат и успява да издейства разрешение за процедура по изкуствено осеменяване. Това наистина е осъществено и Адриана забременява през май 2014 г. Когато на 18 декември с.г. мъжът ѝ заедно с Рамон и Тони, вече освободени, кацат в Хавана, в прегръдките на Херардо потъва доста напредналата с бременността си Адриана. Бебето им Хема се ражда съвсем скоро след това – на 6 януари 2015 г.
Днес малката Хема е символ на сдобряването между Куба и САЩ, на винаги отворената възможност и най-тежката драма да получи щастлива развръзка, ако има добра воля и човещина.
Благодарение пак на чудесната Тересита Капоте, успях да гостувам в дома на Адриана и Херардо и да се порадвам на сладката Хема. Херардо го нямаше, защото заедно с останалите си другари от петорката бяха заминали на посещение в Москва.
С Адриана се познаваме лично от 2012 г., когато я интервюирах на колоквиума за солидарност с Петимата в кубинския град Олгин и тя тогава също ми сподели болката си, че годините минават, а тя остава без дете…
При сегашната ни среща обаче Адриана вече сияеше от щастие и нетърпеливо ми сподели, че… вече е на път втора нейна бременност.
Питам я кога е научила, че освобождават мъжа ѝ и каква е била първата ѝ реакция. Отговаря:
„Нека да ти призная, че когато дойде разрешението за изкуственото осеменяване, аз си помислих, че американците никога няма да пуснат Херардо. Че ни разрешават да си имаме дете просто като компенсация, като жест, за да не остана сама в живота. Разбира се, че бях благодарна на сенатор Леъхи за човещината. Но ми беше хем радостно, че нося нашето с Херардо бебе, хем отчайващо, че ще оставят бащата на детето ми с тези две доживотни присъди… Съобщиха ми, че си идва, точно ден преди Раул да го обяви официално. И аз просто не можех да повярвам… После разбрах, че са форсирали преговорите за освобождаването, за да може Херардо да присъства на раждането на Хема. Беше такова щастие! Дъщеричката ни е прекрасният подарък, с който излизаме от всички тези мъки. Тя е и празничният венец на солидарността на толкова много хора, които бяха с нас. А емоциите… Когато арестуваха Херардо навремето, животът ни се преобърна само за един ден. Сега пак стана същото, но с обратен знак – и това е прекрасно. Все едно се сбъдват сънищата ти. Абсолютен филмов финал. Това помага да се забрави лошото. Всички се радваха с нас. Нашият народ плачеше от радост. Не мога да ти го опиша. В толкова любов сме потопени! И тя сега се прехвърля към Хема. Знаеш ли, ние вече си загубихме имената. Наричат ни просто „родителите на Хема”. А тя е любимото бебе на Куба.”
Моля Адриана да разкаже как живеят днес мъжът ѝ, другарите му и семействата им, как възприемат вътрешнокубинското обновление, а и промените в кубинско-американските отношения, започнали с края на драмата на Петимата. Ето какво ми разказа:
„Сега е различно. Получихме толкова много от солидарността на хората у нас и по света, че сега не можем да откажем среща, разговор, пътуване. Вече не се води битка, сега е време за нашата благодарност. Време е и за промени, за излизане от конфронтацията. Искаме да направим нашия социализъм по-добър, по-устойчив. Не се отказваме от принципите си, но не се стремим и към отмъщение. Това важи и за целия кубински народ, който е бил обект на толкова дълга необявена война от САЩ, и за Петимата, които преживяха 16 ужасни години в американски затвори. Петимата всъщност просто са концентрирали в себе си най-добрите черти от кубинския характер, най-красивите идеали на Кубинската революция. Желанието на всички кубинци сега е да покажем какво представляваме като общество, като народ, какви постижения имаме в културата, в образованието, колко сме всеотдайни, почтени, човечни. Американците могат само да съжаляват защо по-рано не са ни открили, защо по-рано не са направили стъпки към сдобряване. Разбира се, не сме наивници и сме наясно, че те не са променили същността на политиката си. Те винаги са искали едно и също – да унищожат нашия пример. Но и ние винаги сме искали едно и също – да отстоим своя суверенитет, своя избор. Петимата са част от целия този процес, защото са част от нашия народ. Герои като всички други кубинци, устояли на тази продължаваща вече 55 години блокада. Нашата страна винаги е живяла в особени условия. И приятелите ни по света няма защо да ни идеализират. Правили сме грешки. Искаме да ги поправим. Но сами, без никой да ни се бърка.”
Сериозният разговор приключва в мига, в който в салона влиза синеоката Хема в бяла ажурна туника и бял клин, с червена панделка на главата и с червени обувки. Весела и закачлива, тя без проблем сочи по снимките на стената не само татко си, но и Петимата – име по име. Като всяко дете тича от играчка към играчка, не стои и миг мирна, трудна е за снимане. Майка ѝ я гушва, за да стане поне един спокоен кадър. После отново продължава подскачането и тичането из салона. Двете с Адрина ни изпращат до външната врата и „бебето на Куба” Хема дълго маха след колата.
About The Author
