Барак Обама се е съгласил да запази в президентския архив прословутия доклад за мъченията, прилагани от ЦРУ след атентатите на 11 септември 2001 г., съобщава Guardian. Това гарантира, че физическото копие на доклада няма да бъде унищожено, но в същото време означава, че текстът ще остане секретен още поне 12 години.
Това се разбира от писмо на юристите на Белия дом в отговор на призива на седем щатски сенатори Обама да разсекрети доклада от 6770 страници за програмата за задържане и разпити на ЦРУ, така че обществеността да има достъп до пълния отчет за прилаганите изтезания.
Решението на Обама ще попречи на сегашния председател на Комисията по разузнаването в Сената – републиканеца Ричард Бар, който е силно критичен към разследването – да унищожи съществуващите секретни копия на доклада. Пълният текст на изготвения през декември 2014 г. доклад, който документира бруталните изтезания срещу поне 119 задържани лица, подозирани в тероризъм, ще бъде пазен в президентската библиотека на Обама.
Предишният ръководител на сенатската комисия – демократката Диан Фейнсеийн изрази увереност, че някой ден докладът ще бъде разсекретен. „Това трябва да послужи да бъде научен урокът, че мъченията не вършат работа“, заявява тя.
Според юристите на Белия дом обаче пълният текст на доклада ще остане секретен още 12 години според Закона за президентските архиви. Докладът ще бъде изключен от достъп по линия на Закона за свобода на информацията за 12 години, но дори след това не е задължително да последва публикуване.
„ЦРУ и други агенции могат да заявяват, че целият текст или част от него все още представляват секретна информация и след изтичане на този срок. След 12 години може да бъде направено разглеждане на въпроса, което обаче може да завърши със становище, че информацията трябва да остане засекретена“, коментира Стивън Афтъргууд, специалист по разузнаването във Федерацията на американските учени.
В края на 2014 г. бе публикувано резюме на доклада от 525 страници. След разследване, продължило над шест години, сенатската комисия е открила, че мъченията, прилагани от ЦРУ са били далеч по-брутални от това, което разузнавателната агенция е декларирала пред администрацията на Джордж Буш или Конгреса. ЦРУ също така е лъгало за рамките и ефективността на програмата. Разследването недвусмислено е установило, че мъченията не са осигурили никаква ценна информация на разузнаването.
Барак Обама се притече на помощ на ЦРУ в този неин сблъсък със Сената. Президентът защити агенцията и след като се разбра, че нейни служители са шпионирали имейлите на водещия разследването Даниел Джоунс. Началникът на кабинета на Обама Денис Макдона месеци наред води борба, за да подсигури, че голямата част от доклада няма да бъде публикувана.
„Президентската администрация може и би трябвало да върши много повече“, заявява Джоунс. „Те игнорираха исканията, включително от сенатори, за разсекретяване на пълния доклад. Още по-лошо – макар докладът да е предоставен на ЦРУ, ФБР и министерствата на правосъдието и отбраната, имаме информация, че техни служители не са били допуснати да го прочетат и да се поучат от миналите грешки“. Липсата на подкрепа и действия от страна на администрацията са изключително разочароващи“, заявява той. Копия от доклада са пратени на общо осем държавни институции, като главният инспектор на ЦРУ, който трябва да надзирава агенцията, обяви, че унищожил своето копие.
Въпреки решението на Обама, друг член на комисията по разузнаването – сенатор Рон Уайден, обяви, че ще се опита да изгради двупартийна коалиция, която да работи за разсекретяване на доклада. Според него това ще е мярка за противодействие на желанието на следващия президент Тръмп да върне практиките на мъчения. Той настоява Обама да класифицира доклада като архив на държавна агенция, което би позволило разсекретяването му. „Заравянето на изследването за 12 години не постига нищо, освен създаването на информационен вакуум, който се запълва с неосведоменост и крайно опасна пропаганда“, изтъква Уайден.
About The Author
