Бойко Борисов отново матира Реформаторския блок с пешка, този път обяснявайки от Брюксел при какви условия би влязъл в кабинет с техния мандат. Според премиера в оставка си заслужава да не се прибързва с разпускането на този парламент, за да може да се променят изборните правила. Така на практика посланието към реформаторите е, че той би се съгласил с неохота да управлява още няколко месеца, ако те подкрепят мажоритарни избори, които биха довели партията им до летален изход.
След тези изказвания вероятността България да се сдобие с нов стар кабинет (евентуално с незначителни корекции) нараства значително. Нареждането на пъзела на управлението, след като той беше разбъркван постоянно в последните няколко седмици, няма да е никак лесно. Най-трудно ще бъде за РБ да маневрира в капана, в който влязоха с няколко уверени стъпки.
Трудно е да се каже с какви мотиви няколко наглед произволно избрани представители на парламентарната група на Реформаторския блок се озоваха в президентството и взеха последния проучвателен мандат от доверчивия президент. Дали министрите от блока искаха да запазят още малко креслата си, дали се притесниха от повдигнатите от прокуратурата обвинения, или просто искаха да поседят няколко дни в поза “националноотговорен” преди задаващите се избори?
От значение е само, че Борисов ги остави на спокойствие да обясняват колко безотговорно е да не се използва всяка възможност за съставяне на правителство и как по този начин “щраква капанът” на БСП. Реформаторите не се посвениха да използват дори трагедията в Хитрино, за да покажат, че в този момент държавата има нужда от редовно правителство. Както обясни Костадин Марков от СДС: „Премиер трябва да е Бойко Борисов. Представете си сега в Хитрино да бъде един служебен премиер.“ Същото СДС, което преди парламентарните избори твърдеше, че не би подкрепило Борисов за най-важния пост в страната, поради моралния му дефицит. Но след вота Божидар Лукарски обясни, че това е било само “трик” за избирателите на старата десница, примири се с неохота с реалностите и зае министерски пост.
От началото на седмицата реформаторите бяха оставени да разгръщат ход след ход, докато Борисов отказваше всякакъв коментар по амбициите им да редят правителство с аргумента, че в момента мисли само за Хитрино. Той обаче имаше нужда от само едно единствено изказване, за да ги постави в ситуация на безизходица. Сега преносителите на мандата имат двоен (мал)шанс: да проявят отговорност към държавността и да подкрепят промените в изборния кодекс, които събраха подкрепата на мнозинството от участниците на референдума. Това всъщност е покана за сепуку, защото при мажоритарен вот в два тура “автентичните” десни ще могат да се надяват в най-добрия случай на някой представител от жълтите павета в следващия парламент.
Тази маневра на Борисов много напомня на предишната от 14 октомври, когато реформаторите опитваха да отмъкнат гласове от ГЕРБ на президентските избори. Тогава премиерът ги привика на министерски съвет и поиска от тях да потвърдят верността си, докато към медиите изтичаше информация в реално време. Пред успеха на кампанията, министрите предпочетоха да запазят местата си в правителството и обрекоха Трайчо Трайков на борба за пето място.
След думите на Борисов от четвъртък вероятността неговият кабинет да продължи да работи и след 22 януари, когато встъпва в длъжност новоизбраният президент Румен Радев, се увеличава рязко. Не се очертава дори да бъдат нанесени някакви сериозни персонални промени в него, дори при положение, че вече ще е с мандат на друга политическа партия. Разбира се, Борисов има достатъчно време за още няколко лупинга в позицията си до сряда, когато изтича срокът за съставяне на кабинет. До вчера той се кълнеше, че ГЕРБ няма да управлява с мандата на друга партия. Промяната в позицията може и да му е била подсказана от европейските партньори, които по думите му оценявали високо постигнатото от неговото правителство.
Но дори да остане на новото си мнение необичайно дълго време, пъзелът на новия-стар кабинет става все по-труден за сглобяване. Реформаторите и ГЕРБ биха могли да се споразумеят за някаква модифицирана мажоритарна система “в името на народа”. И от двете формации обаче вече заявиха, че ще настояват за смесена избирателна система, а не изцяло мажоритарна, за каквато “народът” гласува.
Основният партньор на тази коалиция ПФ обаче изглежда твърдо против мажоритарния вот. В сутрешния блок на “NOVA” Валери Симеонов обясни, че те биха подкрепили правителство, което обещае да увеличи пенсиите, да ревизира договори в енергетиката и да предложи “по-радикално решение на бежанския проблем”. За щастие, Симеонов все още не използва термина “окончателно решение”, но все пак в участието му бе отделено немалко време за расистка тирада срещу ромите. Високоморалните реформатори предпочитат да не обръщат внимание на такива неща, те са готови на компромиси с принципите си за добруването на държавата.
Последното парче от пъзела обаче остава… самият Реформаторски блок. Меглена Кунева вече обяви, че движението ѝ няма да подкрепи правителство в този парламент, ако не мине нейният спорен антикорупционен проектозакон. Той отпадна от дневния ред на правната комисия с гласовете на ПФ.
При всички случаи до средата на следващата седмица ще разберем дали ще имаме служебно правителство на Радев, или Борисов ще продължи да управлява, докато се гласуват новите изборни правила. След това пък, ако се наложи, ГЕРБ може да почнат да съблюдават препоръките на Венецианската комисия, която съветва да не се правят промени в изборното законодателство поне 6 месеца преди самите избори. И пак да дойде Коледа.
About The Author
