Консултации относно възможностите за създаването на правителство в рамките на 43 Народно събрание проведоха Реформаторския блок и ГЕРБ, съобщи агенция “Фокус”. В преговорите участваха Менда Стоянова, Меглена Кунева, Найден Зеленогорски, Петър Москов, Орхан Исмаилов. Там бе и Борислав Великов, чието предложение за допълнителни средства за БАН и СУ в бюджет 2017 беше бламирано от ГЕРБ с процедурни трикове, но и от част от съпартийците му, които изчезнаха от залата за решителното гласуване.
Менда Стоянова е отхвърлила предложението на РБ за съставяне на „експертен“ кабинет с аргумента, че политиците трябва да поемат своята отговорност. И двете партии обаче заявяват, че ще продължат разговорите, след като РБ получи мандат през следващата седмица. Тази сряда предстои такъв да бъде връчен на БСП, откъдето потвърдиха, че ще го върнат бързо и делово, както направи Бойко Борисов миналия петък.
По-рано през деня стана ясно, че Изпълнителният съвет на Реформаторския блок е взел решение да започне консултации с парламентарно представени политически сили, за да разбере дали е възможно в рамките на този парламент да бъде формирано стабилно мнозинство. Блокът заедно с ПФ са единствените в държавата, които продължават да упорстват в твърденията, че 43-то Народното събрание не е изчерпано. Новината беше съобщена от Петър Москов, който преди броени дни заяви, че “Реформаторският блок няма нито електоралната тежест, нито организационното състояние, за да може да търси мандат в рамките на този парламент”.
Официално, променената на 180 градуса позиция е обяснена с волята “за недопускане на БСП и ДПС отново в управлението на страната.” Именно с това оправдание в управлението през 2014 г. беше допусната крайната десница. По-вероятно е обратът във възгледите за управлението на РБ да представлява предизборна маневра, която следва да представи блока като националноотговорен и способен да управлява държавата.
Но ако допуснем, че заявките за съставяне на кабинет представляват нещо повече от пиар ход, то мотивацията за това би трябвало да се търси на първо място в обвиненията срещу министри в оставка на РБ, повдигнати от прокуратурата след изборите. Привлечени като обвиняеми са Петър Москов и Николай Ненчев. Тричленен състав на ВАС пък отмени пръстовата идентификация при регистрация в болниците, въведена от Москов, но системата още функционира, тъй като здравното министерство обжалва решението.
Допълнителен стремеж да се избегнат предсрочни избори от страна на РБ идва от вътрешния разпад на коалицията, която беше напусната от ДСБ-раданкъневисти. Друга част от ДСБ, която имаше директно участие в управлението – подобно на Петър Москов, предпочете да остане в блока. Влизането в следващия парламент обаче е под въпрос за всички формации от т.нар. автентична десница.
Все пак дори и да искат да съставят кабинет в рамките на това НС, реформаторите едва ли могат да разчитат на Бойко Борисов. Той вече неколкократно заяви, че целта му са предсрочни избори и веднага върна мандата, връчен му за съставяне на правителство в петък. Миналия вторник след Консултативния съвет за национална сигурност Борисов намекна, че може да върне услугата на онези, които подкрепяли дадени решения на кабинета му без да участват във властта, но от думите му стана ясно, че има предвид Патриотичния фронт, който е много малко вероятно да получи мандат.
До решение за провеждане на такива консултации се стигна, след като президентът Росен Плевнелиев обяви в предаването “Панорама”, че вероятно ще даде третия мандат именно на РБ. Конституцията го задължава да връчи първите два мандата на представител на най-големите парламентарни групи, но президентът може сам да избере на кого да даде третия мандат. Заявки за опит за съставяне на кабинет дадоха и от Патриотичния фронт, но Плевнелиев едва ли иска да бъде запомнен с това, че доброволно е избрал да даде мандат на представители на крайната десница.
About The Author
