Румен Овчаров е представлявал държавата в надзорния съвет на „Лукойл” без… тя да му плаща и лев. Същото правел и Асен Гагаузов, който до скоро защитаваше държавния интерес в проектната компания ICGB. Всичко това става ясно от обяснения на министъра на енергетика Теменужка Петкова в рамките на парламентарния контрол. Възнагражденията им, подразбира се от думите ѝ, са предоставяни от частния собственик на дружествата. С откровенията си Петкова неволно онагледява една по-дебела история – как държавата България се грижи за собствения си интерес в смесени фирми. Грижи се, след като представителите ѝ са на издръжка от частния партньор. Звучи като утопия, но не е – всичко е официално.
Ето и подробностите. В деловодството на парламента са депозирани въпроси от десните депутати Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов до Петкова. Те я питат какви заплати и премии са получавали Румен Овчаров и Асен Гагаузов в качеството им на представители на държавата – съответно в „Лукойл” и IGGB. Въпрос има и за Петър Димитров, като член на управителния съвет на държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци”. Наскоро правителството стартира процедура по освобождаване и на тримата, като Гагаузов и Димитров вече са отстранени, а за Овчаров това предстои. Отговор за „възнаграждението и допълнително материално стимулиране” има единствено за Димитров. Той е
получавал по 5 минимални заплати,
обяснява Петкова, което прави не лошите 2100 лв. на месец за 2016 г. Данни за друго стимулиране няма.
По-интересен е случаят с Овчаров и Гагаузов. Те, както стана ясно, са представлявали държавата не в нейно собствено предприятие, а в смесени фирми. Всъщност „Лукойл” е изцяло под управлението на руската едноименна верига и българския ѝ наместник Валентин Златев. При приватизацията по Костово време обаче държавата си запази „златна акция”, което ѝ осигури представител в надзорния съвет. През 2013 г. правителството на ГЕРБ назначи там изпадналия в немилост социалист Овчаров. „Възнаграждението на г-н Румен Овчаров (….), предложен от държавата, се подчинява на общите правила за възнаграждение за участие в органи на управление на компании от групата „Лукойл”. Наличието на възнаграждение и размерът му са предмет на взаимоотношения между „Лукойл” и г-н Румен Овчаров, за които Министерството на енергетиката не разполага с информация. За участието си г-н Овчаров не е получавал никакво възнаграждение за сметка на държавния бюджет или на държавни средства под каквато и да е форма”, отговаря Петкова. Както става ясно, държавата не плаща пари, не се интересува нейният надзорник взема ли, даже се гордее, че не плаща.
Същата е ситуацията и с Гагаузов. ICGB, където бе зачислен, е компания, която изгражда газовата връзка между България и Гърция. Регистрирана бе през 2011 г., 50% от собствеността е на Български енергиен холдинг, другата – на гръцко-италианско дружество. Гагаузов е член на Съвета на директорите с още трима българи. Отговорът на Петкова за него е кратък, точен и ясен: „Членовете на Съвета на директорите, на които не е възложено управлението и представителството на дружеството имат право на годишно възнаграждение, чийто размер се определя от Общото събрание на акционерите”.
В историята има и ирония. Става ясно как точно видните социалисти Овчаров и Гагаузов разбират държавната грижа – като я осъществяват на частна издръжка; съблюдават държавния интерес при „публично-частно партньорство”, вземайки пари от частника. Може би са станали национал-социалисти, т.е. патриоти,
вършейки това абсолютно безплатно?
Иронията също е, че цялата тази кореспонденция между Петкова и тримата депутати е напълно публична, но за „големите медии” – умни, красиви и грозни, се стори неатрактивна.
Специално при Овчаров случаят е интересен и с друго. Вече почти десетилетие бургаската рафинерия отчита загуба. На минус е въпреки милиардните обороти и непрекъснатите челни места във всякакви бизнес класации. Обикновеният човешки мозък не разбира как точно такава компания е на загуба. А държавата със „златната си акция” има ли интерес да е на загуба? Е, кой, Овчаров ли да ни го обясни?!
Най-голямата трагедия е,
че всичко това е официално приет и утвърден регламент за взаимоотношения между държавата, нейните представители в бордовете и частните партньори. Овчаров и Гагаузов са едни от многото подобни бордоваци. Държавата България ги праща да бранят интересите ѝ без да им плаща, оставя тая работа на частника и хич не се вълнува кой дава, кой взема… Хвали се, че не хаби и лев. Правителството няма информация за възнагражденията, депутатите не могат да контролират… За първи път в човешката история този, който не плаща, има претенции да поръчва музиката.
Това е цяла доктрина – и либерална, и патриотична, и консервативно фискална. Гордост е за България.
About The Author
