
Битката за властта във Венесуела става все по-нажежена. Опозицията в страната е обявила за 26 октомври „национална мобилизация” за акцията си под надслов „Превземи Венесуела”. Целта е с масови протести да се противопостави на президента Николас Мадуро, когото обвинява в „държавен преврат”.
Подобни обвинения, само че към доминирания от опозицията парламент, звучат и от редиците на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела (PSUV) на Мадуро и на покойния му предшественик на поста Уго Чавес. Чавистите са убедени, че онзи, който заговорничи, е парламентът, засилил се към преврат срещу президента по подобие на сходни сценарии, вече приложени в Хондурас (2009), Парагвай (2012) и Бразилия (2016).
Градусите се вдигнаха рязко след събитията от последните дни, разиграли се, докато президентът Николас Мадуро е на обиколка в чужбина. Той замина на 20 октомври на серия от посещения в страни производителки на петрол с цел да координира покачване на цените на този жизненоважен за Венесуела износен продукт.
Отпътуването на Мадуро съвпадна с обявяването на решенията на местните съдилища в седем венесуелски щата, станали причина за сериозен вътрешнополитически обрат – суспендирането на задвижения от опозицията процес по организиране на референдум, който би могъл да доведе до отстраняването на Мадуро от власт.

Парламент срещу президент
Нека напомним, че след изборите през декември м.г. венесуелската опозиция спечели две трети от местата в Националното събрание и се зае да търси законови вратички за свалянето на президента. Това не е лесно, тъй като държавният глава се избира пряко и конституцията постановява, че не може да бъде отстранен по друг начин, освен чрез свикване на референдум, за чието провеждане има цяла поредица от допълнителни изисквания.
В първоначалните дискусии на опозиционното обединение MUD (Mesa de la Unidad Democratica – „Маса на демократичното единство”), в което са събрани доста разнопосочни организации, нямаше единно виждане как точно да се удари по президента. Заради сложния механизъм на референдума се обсъждаха и други идеи. Например, Мадуро да бъде обявен за ментално непълноценен или да се лансира тезата, че е роден в Колумбия – ако се е появил на бял свят в чужда държава, по конституция не би могъл да е президент на Венесуелa.

В крайна сметка (след като Колумбия официално извести, че Мауро не е регистриран като раждан там) все пак се стигна до решението за свикване на референдум като най-чисто от правна гледна точка. Но предшествалите дискусии продължиха четири месеца и едва през април т.г. MUD стартира конкретните процедури. Това закъснение произведе автоматично препятствие пред опозицията – оказа се, че до края на годината вече не се събира изискваният от конституцията минимум от 260 дни между първите постъпки за референдум и провеждането му. А ако допитването не се състои до края на 2016-та и се прехвърли в 2017-та, то губи смисъла си в очите на опозицията, дори и резултатът му да е негативен за Мадуро. Президентът може да бъде отстранен и да се свикат извънредни избори, само при положение, че референдумът се е провел в рамките на годината, която се брои за среда на мандата му – 2016-та. Отиде ли вотът в 2017-та, дори и да доведе до махането на Мадуро, избори няма да се свикват, а мандатът му, който приключва през 2018-та, ще бъде доизкаран от неговия вицепрезидент. Тоест – няма да има смяна на политическата линия в управлението, каквато е целта на MUD.
На този фон опозицията започна масирана кампания, включително чрез улични демонстрации, чрез медийни атаки и чрез международни съюзници, с която се опитва да обвини президентската власт във Венесуела и всички свързани с Националния изборен съвет институции в съзнателно бавене на процедурите и в саботиране на подготовката на референдума. От своя страна всички тези институции не спират да контрират, че законните срокове трябва да се спазват от всички и не могат да се правят никакви изключения.
Подписи и фантоми
Така или иначе, процесът по подготовка на референдума тръгна. Първото условие за свикването му е организаторите да представят в Националния изборен съвет подписите в подкрепа на допитването на 1% от регистрираните в страната избиратели, което възлиза на 195 000 души. Опозицията ентусиазирано обяви още през юни, че е събрала десетократно повече подписи – 1 957 779. След което обаче тръгнаха многобройни сигнали от местни изборни власти и от отделни граждани за злоупотреби и измами със самоличността на избиратели. След извършени проверки Националният изборен съвет отказа да признае за валидни 605 727 от представените подписи. Беше установено и доказано, че сред тях има имена на 10 995 починали хора, 53 658 имена на лица, които не съществуват в изборните регистри, 3003 имена на непълнолетни, 1335 имена на лишени от избирателни права и излежаващи тежки присъди затворници. В различни щати бяха подадени над 9000 жалби за откраднати лични данни.

Въпреки всички тези нередности Националният изборен съвет реши да даде ход на следващия етап на подготовката за референдума, изискван от конституцията – представянето на подписите вече на 20% от регистрираните в страната избиратели. Събирането на тези подписи беше насрочено за дните 26, 27 и 28 октомври.
Но на 20 октомври съдилищата в седем (според други източници – в пет) венесуелски щата обявиха решенията си, че на тяхна територия са извършени масови измами и присвоявания на лични данни още в първата фаза по подготовката на допитването – събирането на подписите на 1% от регистрираните избиратели. Въз основа на тези заключения те изискаха от Националния изборен съвет да суспендира всички следващи стъпки в този процес. Което и бе направено. Де факто това се превърна в суспендиране не само на насроченото за 26, 27 и 28 октомври ново събиране на подписи, но и в суспендиране на самата възможност за референдум.
„Превземи Венесуела”
Реакцията на опозицията бе крайно остра. Срещу отсъстващия Мадуро, който беше на обиколка из Азербайджан, Иран, Саудитска Арабия и Катар и оттам пращаше радостни сигнали, че петролът ще поскъпва, се посипаха обвинения във възпрепятстване на народния вот, в потъпкване на демокрацията и направо в „държавен преврат”. Тутакси MUD провъзгласи, че на 26 октомври свиква „народна мобилизация” под мотото „Превземи Венесуела” с крайната цел чрез уличен натиск да се предизвика събаряне на правителството.
В неделя, 23 октомври, бе свикана извънредна сесия на Националното събрание, на която всички тези призиви бяха издигнати отново, като бяха допълнени и с апел за „народно въстание”. А спрямо Мадуро беше започнат „политически съд”.
Насред заседанието обаче събрали се пред вратите на парламента стотици чависти и привърженици на Мадуро успяха да пробият охраната и нахлуха с лозунги и знамена първо в обширния двор, а после и в сградата на законодателния орган. Те скандираха призиви парламента да спазва конституцията, да зачита държавната власт в лицето на законно избрания президент и да се съобразява с волята на народа. Техен говорител изчете обвинително становище срещу опозиционните депутати, че вместо да работят за страната си, те искат само свалянето на президента по подобие на Хондурас, Парагвай и Бразилия.
До драматични сблъсъци не се стигна, но емоционалният градус се вдигна до взривоопасни нива, като словесните престрелки между чавистите и опозиционните депутати произвеждаха осезаеми искри.
В крайна сметка демонстрантите се оттеглиха, а депутатите пренасрочиха заседанието си за вторник, 25 октомври, като на него ще обсъждат „конституционния статут на президента Николас Мадуро”. Остава в сила и акцията „Превземи Венесуела” на 26 октомври.

Венесуелската опозиция получи и бърза подкрепа от чужбина. В новата динамична обстановка пръв ѝ подаде ръка десният аржентински президент Маурисио Макри. В разговор с гостуващия му в Буенос Айрес уругвайски президент Табаре Васкес, Макри се изказа настоятелно за изключване на Венесуела от южноамериканския общ пазар „Меркосур” чрез позоваване на „демократичната клауза” от договора, тъй като дестабилизараната обстановка в страната застрашавала целия регион.
Между папата и „Команданте”
Междувременно пък самият президент Николас Мадуро сюрпризира всички, като в понеделник, 24 октомври, внезапно се пренесе от Близкия изток и петролните държави директно в сърцето на Рим, във Ватикана. Там той бе приет на необявена предварително аудиенция от папа Франциск. Светият отец, който е аржентинец и е известен с пристрастието си към борбата с бедността, се изказа за национален диалог във Венесуела. Папата подкани Мадуро и опозицията да поемат „смело по пътя на искрения и конструктивния диалог, за да облекчат страданията на хората, най-вече на бедните, и за да лансират климат на обновено социално единение, способно да отправи изпълнен с надежда поглед към бъдещето на нацията”.
Смята се, че с това включване Франциск фактически дава зелена улица на отдавна желаната и от властта в Каракас, и от опозицията посредническа роля на Ватикана.

Дали така ще се постигне напредък към намирането на компромис във Венесуела, засега е въпрос без отговор. Но че венесуелското нажежаване спешно се нуждае от охлаждане, е очевидно за всекиго.
Не всички обаче работят в тази посока. Със сигурност точно обратен ефект – и то на интернационално ниво – ще предизвика вече готовият 60-сериен телевизионен филм на Sony Pictures Television за живота на покойния венесуелски лидер Уго Чавес под заглавието „Команданте”. Очаква се сериалът да тръгне всеки момент в Латинска Америка, САЩ и Европа.
В главната роля е сниман колумбийският актьор Андрес Пара, нашумял с превъплъщението си през 2012-та в образа на колумбийския наркобарон Пабло Ескобар в сериала „Господарят на злото”.
Автор на сценария на продукцията за Чавес е венесуелският писател у журналист Мойсес Наим, който е противник на чавизма. От 1996 до 2010 г. той е бил шеф на авторитетното списание „Форин полиси” в САЩ, а в момента е водещ на коментарно предаване по една от колумбийските телевизии.
С такъв „актив” на създателите на „Команданте” е ясно, че филмът няма как да се хареса на чавистите. Официален Каракас вече се възмути, че сериалът окарикатурява образа на Чавес и се зарече, че ще подготви своя версия за живота на венесуелския президент, предизвикал с политиката си дълбоки промени в цяла Латинска Америка.
Засега обаче готовата продукция е „Команданте”. А излъчването ѝ точно в сегашния невралгичен момент със сигурност ще отпуши нова „хибридна” спирала във венесуелското противопоставяне.