Отпадане на ДДС върху дарени храни одобри бюджетната комисия към парламента. Целта на данъчното облекчение е да се намали разхищението на храни и да се насърчат големите вериги да предават продуктите с изтичащ срок на годност на благотворителни дружества вместо да ги изхвърлят. Досега на дадените безвъзмездно хранителни стоки се начисляваше ДДС, така че за търговците бе по-евтино да ги изхвърлят или унищожат.
Проектозаконът бе внесен през април от представители на Реформаторския блок, начело с Мартин Димитров, който иначе е известен с честото повтаряне на мантрата “няма безплатен обяд”. След като вече няма да се облагат с ДДС, стоките с изтичащ срок на годност ще се превърнат тъкмо в безплатен обяд за нуждаещите се, като същевременно ще се спестят на търговците разходите за изхвърляне и унищожаване на непродадените продукти. Безпрецедентна подкрепа дойде и от Института за пазарна икономика, откъдето откриха, че социалната мярка почива на “икономическа логика”.
В мотивите към проектозакона реформаторите цитират данни на НСИ, според които 21,2% от българите са бедни, а близо 50% са изложени на риск от бедност или социално изключване. В същото време в 670,000 тона храна в страната никога не достигат до трапезите. По данни на Българска хранителна банка (БХБ) в момента даренията са едва 270 тона или 0,4% от изхвърляната храна.
Предложените промени в Закона за ДДС обединиха всички партии в парламента в началото на септември, като на първо четене получиха подкрепата на 129 депутати при нито един против или въздържал се, така че се очаква да минат безпроблемно и на второ четене.
Ефектът от законопроекта обаче поначало е силно ограничен. Съществуват опасения, че заради възможността да не се плаща ДДС ще се появят фиктивни дарения, прикриващи реална търговска дейност. Ето защо фирмите ще могат да даряват само стоки, чийто срок на годност изтича в следващите 30 дни и чиято стойност не надхвърля 0,5% от годишния им оборот, докато изхвърляното количество е в много по-големи мащаби. Освен това бенефициенти на даренията ще могат да бъдат само хранителни банки, регистрирани като сдружения с нестопанска цел.
От всичко това личи, че промените ще имат позитивен ефект, но той ще бъде много скромен, заради опасения от злоупотреби. За разрешаването на проблема с прахосването на храна ще трябват доста по-радикални действия от тези, предложени от реформаторите.
Такива бяха предприети в началото на годината във Франция, където бе гласуван закон, който задължава супермаркетите да предават на благотворителни дружества непродадените хранителни продукти. Гражданското движение, което убеди френското общество да забрани изхвърлянето или унищожаването на храна, се надява да постигне същия успех на европейско ниво.
По данни на ООН една трета от храната, произвеждана в света всяка година, така и не достига до консуматорите, като за нея се отделят 28% от обработваемата земя и 8% от всички парникови емисии.
