Тенденциозни, заблуждаващи заглавия. Манипулативни внушения. Изцедена зорлем ирония. С наближаването на президентските избори пропагандните медийни оръжия на „Америка за България“ ожесточиха тона срещу независимия кандидат за президент, подкрепен от БСП – генерал Румен Радев. Медиите, финансирани от американската уж неправителствена организация, зарязаха обективната журналистика и превключиха на поръчков режим.
Ако се съди по образа, който рисуват „Дневник“ и „Медиапул“, генералът е прокремълски агент, противник на ЕС и НАТО, заклет конспирационист, изкушен от теорията за кемтрейлс, рептилите и илюминатите. При това фустогонец, назначил любовницата си за пиар, в „разрез с Кодекса на труда“. А, да, и го харесва Велко Вълканов, представяте ли си!
Когато Румен Радев казва, че България трябва да преразгледа участието си в ЕС и НАТО и от пасивен техен член да стане активен генератор на идеи и да защитава националните си интереси, в интерпретацията на американските медийни държанки това звучи така: „Радев иска България да преразгледа членството си в ЕС и НАТО“. Когато на предизборна среща в провинцията генералът се опитва да успокои разтерзан човечец от залата, че няма кемтрейлс-заговор срещу България, „Медиапул“ излиза със заглавие: „Ако се наложи, Румен Радев щял да проверява кемтрейлс“. А между редовете се долавя ехидно хихикане. Пък и какво знае един генерал от авиацията за кемтрейлс? От въздух най-разбират въздухарите, нали така?
В същото време двете издания са неприлично снизходителни към кандидати на десницата като Цецка Цачева и Трайчо Трайков, например, които отдавна са обект на всеобщ присмех в обществото.
Защо медиите на „Америка за България“ пародират трезвомислието на основния опозиционен кандидат и придават сериозност на десния управленски комизъм ?
През 2009 г. фондация „Америка за България“ отпуска грант от 300 хиляди лева на изданията на Иво Прокопиев – „Дневник“ и „Капитал“, с които да изградят няколко платформи за граждански дебати, „както и четири блога, посветени на важни проблеми като съдебна реформа, развитие на медиите, архиви на комунистическата Държавна сигурност и административни бюрократични безобразия“.
През 2011 г. американската фондация отпуска грант от 3 милиона лева на двете издания, за да „укрепят водещите си позиции в отразяване на събития, в разследвания и анализи, които подкрепят реформите във важни обществени сектори и служат на интересите на гражданите на България“.
През 2014 г., когато изтича срокът на последната помощ, фондацията отпуска нови 3 милиона лева на двете издания, „за да укрепи водещите им позиции в обективно отразяване на обществения живот, както и в разработване на задълбочени журналистически разследвания“.
Така от 2009 г. насам парите, които са дадени безвъзмездно от неправителствената организация на „Капитал” и „Дневник”, се равняват на общо 6,3 млн. лв.
През 2014 г. „Америка за България“ поощрява електронния сайт „Медиапул“ на Стояна Георгиева с 1 млн. 152 хил. лева Мотивът също е показателен: „Грантът допринася за осъществяване на мисията на Фондация „Америка за България“ за укрепване на демократичните институции в България чрез подкрепа за независимата журналистика“. „Независима“, забележете.
Очевидно американският спонсор не харчи нахалост парите си, ако се съди по редакционната политика на тези издания – силно проамериканска, пропагандно русофобска, пристрастно дясна със силен корпоративен уклон и критична към властта само в случаите, когато ГЕРБ се отклони от евроатлантическите догми.
Къде е ген. Румен Радев в системата за разпознаване „свой-чужд“ на американската фондация?
Очевидно американският спонсор не разпознава като „свой“ бившия шеф на Военно-въздушните сили на България, независимо че ген. Радев е американски възпитаник и натовски офицер. Защо?
Обяснението се съдържа в предизборните послания на генерала. Румен Радев единствен досега се обяви категорично срещу търговските споразумения между ЕС и САЩ – TTIP и СЕТА, които подготвят почвата за корпоративен преврат на мултинационалните компании срещу правителствата и гражданите в Европа. Споразуменията са фиксидея на сегашната американска администрация, президентът Обама ги издигна в свой приоритет до края на мандата, въпреки силната съпротива на Европа, и това няма как да се хареса на щатските донори.
Друг непростим грях на генерала, поне според американските разбирания, е умерената му позиция по отношение на Русия. Радев нееднократно е заявявал, че не може да има силна Европа без Русия, че еврофилията не означава непременно русофобия и че България трябва да промени досегашния „ястребски“ курс на президента Росен Плевнелиев спрямо Москва в името на националните интереси. Да, това определено няма как да се хареса на „неправителствения“ американски донор! Все пак благотворителният Фонд е създаден под егидата на Конгреса на САЩ и лично на американския президент и по съвпадение е проводник на официалната външна политика на САЩ.
Платената „американофилия“ може и да радва донорите на „Америка за България“, но със сигурност уврежда трайно авторитета на медиите, които я провеждат. „Хибридният“ информационен продукт е нож с две остриета. И когато „Дневник“ и „Медиапул“ напишат нещо, задължително го проверете и другаде.
About The Author
