Модерното здравеопазване вече трябва да включва и преодоляване на социалните неравенства, които са главният развъдник на болести и смърт днес, предупреждават учени
Изследвания на учени и експерти от различни страни през последните години са стигнали до извода, че социалната несправедливост, а не бактериите или епидемиите е основната причина за високите нива на заболеваемост сред онзи един милиард души, който живее в нищета и бедност по света. Обобщение по темата е направила в свой доклад Нихайя Дауд от израелския университета „Бен Гурион”, цитирана от lenta.ru.
Припомня се, че определението на Световната здравна организация за това, какво е здраве, гласи: „Състояние на пълно физическо, душевно и социално благополучие, а не само отсъствие на болести и физически дефекти”. От което следва, че за здравето са определящи също физическите, социалните и менталните аспекти на живота.
Същевременно правото на здраве е едно от основополагащите и е записано като такова във Всеобщата декларация за правата на човека. От това право обаче хората се ползват неравномерно, защото в зависимост от доходите и социалното си положение имат по-добър или по-лош достъп до здравеопазване.
Днес властите на много държави се опитват да намалят неравенството в здравето на своите граждани, защото чрез такъв тип превенция могат да понижат заболеваемостта при по-бедните, а така да свият и разходите си за изплащане на помощи за тях, сочи Нихайя Дауд. Равният достъп до медицински грижи е в състояние дори да повиши стабилността на държавата, защото така би отпаднал поводът за много протести.
Преподавателката от „Бен Гурион” обръща внимание, че неравенството в достъпа към здравеопазване се забелязва както между бедните и богатите страни като цяло, така и в рамките на всяка отделна страна – между нейните заможни и бедни граждани. Като пример за най-голям такъв вътрешен разрив специалистката сочи САЩ, където е доказано, че социалното неравенство е най-високо.
Нихайя Дауд отбелязва още, че грижата за здравето на гражданите на дадена държава не може да е задача само на министерството на здравеопазването, а на всички институции. Министерството на образованието трябва да внимава за образователната страна на въпроса, министерството на транспорта трябва да отчита как неговата сфера влияе на здравните показатели и т.н.
Препоръката, която израелската специалистка дава за решаването на тези проблеми в отделните страни, е прогресивно облагане със здравен данък на всяка социална прослойка от обществото в зависимост от доходите на нейните представители и солидарно преразпределяне на средствата от държавата.
Подобни ходове обаче никога няма да повлияят на другото съществено неравенство в света – между богатите и бедните държави. Колкото и да си преразпределят вътрешно своите оскъдни средства, бедните държави никога няма да достигнат богатите, много от които са били и в ролята на техни метрополии в колониални времена. Очевидно е, че само със социална козметика човечеството няма как да си придаде по-хуманен и справедлив вид. Наложителна е значително по-радикална, оперативна намеса.
