Психолози: Усмивката не е израз на радост, а знак за комуникация

Екип от Автономния университет на Мадрид начело с Хосе Мигел Фернандес Долс изследва мимиките на жители на остров Тробрианд от Пауа Нова Гвинея и установи, че реалните емоции на хората са повече и по-различни от онези основни пет, с които науката е боравила досега

Усмивката погрешно се смята за израз на радост, а всъщност е знак на комуникация, послание към околните, заключи научен екип психолози от

Автономния университет в Мадрид, изследвал мимиките и традициите на жителите на остров Тробрианд, който е част от тихоокеанския архипелаг Папуа Нова Гвинея. За това съобщи испанският в. „Ел Паис”.

Екипът избарл острова, на който няма вода и ток, заради натуралната местна среда и заради запазените сред населанието там навици за открито изразяване на емоциите. Тези фактори са дали повод и за други проучвания – например, върху сексуалния живот, станали основа и на издаден още през 1929 г. научен труд на полския антрополог Бронислав Маленовски.

Сега испанските учени, ръководени от Хосе Мигел Фернандес Долс, стигнали до извода, че както наложенните масово представи, така и психологическата наука допускат значителни неточности.

От една страна погрешно ограничават човешките емоции само до пет основни – радост, тъга, гняв, страх и отвращение. А всъщност емоциите са с много по-богат регистър. Испанците потвърждават заключенията на британската историчка Тифани Уейт Смит, изследвала жителите на друг остров от Папуа Нова Гвинея и обособила на техния пример 156 човешки емоции – включително чувството за празнина, което човек изиптва, когато някой близък замине.

От друга страна, асоциирането на човешката мимика с изразяването на тази или онази емоция също в повечето случаи е неточно. Усмивката например не е израз на вътрешното емоционално състояние на човека, а послание към околните, на които се изпраща знак за удволетвореност и победа в тази или онази ситуация. За този извод екипът на Хосе Мигел Фернандес Дол ползвал емпиричен материал както от Тробрианд, така и от Испания – от младежи на улицата и от тореадори.

„В индустрията на показното щастие се въртят милиони евро и именно тя е наложила усмивката да се възппиема като аналог на щастието. Но всъщност различните изрази на лицето са различни комуникативни стратегии. Децата например, когато паднат, започнат да плачат, едва след като видят майка си,” пояснява Хосе Мигел Фернандес Дол.

На 68 деца и младежи от остров Тробрианд и на 113 юноши от Мадрид били показани 6 снимки – с мимики на смятаните за основни емоции плюс една неутрална. В Тробрианд едва 58% ат анкетираните асоциирали усмивката с радост. 46% я приели като израз на тъга. За 31% тя се оказала знак на страх, за 25% – на отвращение, за 7% – на гняв. Докато младите мадридчани спазили общоприетите разбирания в определенията си – тоест, следвали са на клишетата, с които са свикнали от малки.

Интересното е, че друго, независимо от това изследване, извършено от американски учени на остров Матемо в Мозамбик, получил резултати, сходни на онези, регистрирани на остров Тробрианд. Резултатте и на двете проучвания са публикувани в научното списание JEP: General на Американската асоциация по психология.