Социалната катастрофа в Близкия изток и породената от нея бежанска вълна към Европа е може би най-големия подарък за всичките десни лумпени на Стария континент. Толкова материал за ежедневна разработка, за непрекъсната продукция на лъжи и насаждане на омраза едва ли биха могли да черпят от другаде.
Манифактурата за производство на ислямофобия, расизъм и ксенофобия работи много ефективно. Всеки ден по социалните мрежи се въртят коментари, фрази и постери, които, ако имаше капка държава и закон, на територията, наречена България, то прокуратурите и РПУ-тата щяха да върнат всичките си служители от отпуските и да им заплатят тройна ставка за всеки наднормен час работа.
Това лесно би могло да бъде финансирано от малката част от глобите върху активните интернет-борци срещу „ислямизацията“, които изразяват своята „патриотична загриженост“ с лабораторни примери на реч на омраза, подтикване към убийства и нанасяне на тежки телесни повреди, зверска дискриминация, насаждане на напрежение на етническа, национална, религиозна и расова почва. Останалата част от събраните от тях пари биха покрили прекарването на лятната ваканция на поне някои от най-свирепите „патриоти“ по българските затвори. Ресоциализацията на тези типове сигурно няма да е евтина. Добре би било програмата ѝ да включва и специални семинари с представители на либералните НПО-та. Та и техните чиновници да покажат, че могат да са полезни на обществото.
За съжаление нищо подобно няма да се случи. Дясната патология става всеки ден по-силна, като се храни със страх, бедност и задълбочаващо се чувство за безпомощност и безперспективност. Точно това са най-видимите и утвърдени трендове в България. Други политически проекти, освен в някаква степен десни, не се наблюдават, а радикалната чалга, ширеща се в медиите и обществото, е един вид удобен за управляващите орнамент. Когато това им потрябва, могат лесно или да се разграничат, или да подкрепят. Българският министър-председател би могъл да стане международен политически гуру в тази област.
На тези, които оцеляват в това блато и успяват да запазят ментална стабилност, им се налага да наблюдават бълването на различни смрадливи пропагандни мехури всеки ден. Най-често ни иде с гнус да констатираме вечерта, че дневната доза фашизъм вече сме я получили и си лягаме с надежда поредната да не ни удари в челото при първия поглед във Фейсбук илу Туитър на следващата сутрин.
Понякога обаче патриотичните генертаори прегряват.
Кога се случва това, се разпознава относително лесно – медиите тогава ни поднасят не селекция от полуистини или лъжливи интерпретации, а съвършени глупости, които имат това специфично свойство, че преди да те накарат да повърнеш, те разсмиват.
Ето най-новият пример.
„Патриотичната“ страна на българоезичния интернет миналия уикенд реши да потърси някакъв добър пример за политическо хулиганство, който би могъл да бъде лесно приет и експлоатиран спрямо най-долните клишета. По случайност или по инстинкт „патриотите“ още в петък попадат на кратък клип. В него група поляци, на които професията им е да вършеят по стадионите, се бият с група мургави чужденци. Инцидентът става на плаж. Българските медии, разпространяващи този материал, сочат, че ставало въпрос за град Сопот и за „арабски имигранти“, които заслужили „смилане от бой“ поради факта, че били „закачали полски жени“.
Колко долнопробна обида на елементарен интелект е цялата тази конструкция, направо е трудно да се коментира предвид не особено богатя речник на вулгаризми в българския език. Но все пак не бива да се пропуска да се отбележи, че ако евтини закачки, отправяни от мъже към жени по ивиците на Европа в летния сезон, са повод за бой, то плажовете на Стария континент биха били заливани не ежедневно, а ежечасно със свежа кръв. И за тази патология не ни трябват никакви „имигранти“. Добре вграденият в културата ни сексизъм ни кара отлично сами да се справяме с тази роля. Просто не обичаме да имаме конкуренция.
Ала случаят с „полските мъже“, пребили „арабски имигранти“, е далеч по-жалък. Не става въпрос само за някаква възхваляваща хулиганство и насилие чалга. Много по-смехотворен е самият подбор на материала, който се използва за тази „патриотична“ агитация. Разбира се, показваното от различни сайтове и разпространявано интензивно в социалните мрежи видео няма нищо общо с описанието.
Лъжата този път е хем груба, хем комична. Инцидентът, който се разигра в Гдиня, а не в Сопот (макар и двата града да са един до друг), не е нито от вчера, нито от миналата седмица или месец. Побоят се разиграва през 2014 г. след мач на местния футболен тим „Арка“- Гдиня. С обичайния си дъх на редовно консумиран алкохол, с обръснати глави и с характерен за тези среди бабаитлък и склонност към бой, ултрасите стадно маршируват на плажа. След зареждане на организмите им с бири и слънчева енергия патриотичното им сетиво се изостря и те набелязват група „полски жени“, впуснали се в разговор с „неполски мъже“. Бързо схващат, че това изисква интервенция и за претекст използват, както го описват тогава полските медии, „нахални опити за сваляне“.
Футболните рицари тръгват да спасяват своите невести, но бързо им се налага да се оттеглят. Първо – не всичките обекти на тяхната загриженост желаят да бъдат спасявани. Второ – идентифицираните от тях „нападатели“ се оказват компания мексикански спортисти и с лекота не само отвръщат на атаката, но и планяват солидна група футболни патриоти. Сцената приключва с пристигане на три патрулки на общинската полиция, чиито функционери прибират полякиньозащитниците, извиняват се на гостите и питат дали те желаят да подадат заявление за физическо нападение спрямо тях. Не са пожелали.
