– Добър ден, бих искал да подам сигнал за престъпление – казвам аз, като спирам полицай, охраняващ парада на десните радикали.
– Престъпление? Какво престъпление?
– Фашистка пропаганда – отговарям спокойно.
– Сериозно ли? Къде?! – удивено ме поглежда служителят на реда.
Добре ще е тук да се поясни, че патрулиращите, с чийто представител говоря, се движат на не повече от 15-20 метра от главната платформа, съпровождаща цялата манифестация.
– Нима не виждате? – соча към демонстрантите. – В момента крещят „Да наебем УПА и Бандера, да наебем Украйна“ и „Със сърпове и чукове ще избием червената сган“.
– Аааа, да. Е, добре, благодаря, ще се заемем със случая.
Наблюдавам полицаите, не предприемат нищо. Затова спирам следващите служители на реда, някъде 50 метра по-назад, и отново подавам сигнала за престъпление.
– Ааа, не, не! Знаете, нали? Трябва да се обърнете към районното управление.
– Вие нищо ли не можете да направите?
– Нищо.
Звъня в полицията.
– Бих искал да съобщя за престъпление. За пропагандиране на фашизъм – обяснявам за трети път.
– Но къде?
– На манифестацията на Националния радикален лагер.
– Къде се случва това?
– Как така къде? Във Варшава.
– Кой е там и какво прави?
– Тук има няколко хиляди души. Организаторите открито пропагандират фашизъм.
– Къде са те сега?
– В самия център на Варшава.
– Ама къде точно?
– Ами по ул. „Нови свят“ вървят.
– Накъде отиват?
– По посока Стария град.
– Аааа, в такъв случай трябва към районното управление да се обърнете – приключват разговора на 112.
Отивам в районното. Едно от многото във Варшава. От уважение към полицаите, които срещнах там, няма да казвам кое точно. Влизам, накратко обяснявам защо съм тук.
– Знаете ли… Как да ви кажа? Ами ще се наложи доста да почакате. Днес има много чакащи – това получавам като отговор.
Разглеждам чакалнята, освен мен има само още един човек.
– Много дълго трябва да се чака – полицаят ме гледа красноречиво в очите.
– Ще почакам тогава, няма проблем. Не бързам за никъде.
След час ме канят в стая.
– Какъв е проблемът?
– Бих искал да съобщя за престъпление. Фашистка пропаганда по градските улици.
– От кого?
– От организаторите на манифестацията.
– Коя манифестация?
– Тази, която преминава точно през центъра на Варшава.
-Виждате ли? Аз не знам нищо за това… Нямам представа за тези неща.
-Манифестацията на Националния радикален лагер, точно преминават по ул. „Нови свят“.
– Разбирам, че имате някакви възражения спрямо организаторите. Кой е организаторът точно? К’ъв лагер?
-Национален радикален лагер.
-Аха. И вие смятате, че тази манифестация нарушава правата ви? Защото пропагандират фашизъм? Това е само по ваша преценка, или имате и някакви доказателства?
-Доказателства? Господин полицай, оттам предават няколко телевизионни канала, можете сам да видите доказателствата по телевизията. Ако бях снимал организаторите и ги бях направил черно-бели, спокойно можех да сложа надпис „Берлин, 1933“!
– Ще повикам старши колега.
Идва старши офицер, изключително любезен. Разказвам му за кафявите
ризи, келтските кръстове и другите символи, която съвсем явно представляват типичен фашизъм.
– Само че в нашата страна няма забранени символи.
-Значи мога спокойно да си тичам със свастика на гърба?
– Точно така. Достатъчно е да промените цвета, леко да измените формата и никой не може да каже, че пречупеният кръст е свастика. Има си дори определение за пропагандиране на фашизъм. Но те го знаят и гледат да не се вписват в него, поради което нищо не можем да направим. За мен всичко това е също така обезпокоително, както и за Вас – виждам, че говорите съвсем откровено. Има например знаци, които са защитени чрез законодателството, като знамена, емблеми. Такъв защитен знак е и „Бойната котва“ (на полски PW – стилизирана котва и буквата P, емблема на Полша от Втората световна война, символ на надеждата за отвоюване на независимостта). Само че, какво означава да обиждаш тази емблема? Забелязал ли сте, че те никога не носят лентата с котвата до келтския кръст? Слагат примерно кръста на гърба, лентата на раменете и всичко е ок. Само ако свържат графично едното с другото, извършват престъпление. Те обаче са наясно с това и никога не го правят. Не носят и свастика, въпреки че биха могли.
– Какво тогава трябва да направят, за да можете да ги задържите?
– Трябва открито да призовават за установяване на фашизъм в Полша. За смяна на политическия строй. За избиване на евреи, цветнокожи и други подобни. Докато не правят това, ние сме с вързани ръце.
– Крещяха, че по дърветата вместо листа трябва да висят комунисти. Това не е ли призоваване към убийства?
– Да, така е. Но е твърде мъгляво. Ръцете са ни вързани и по друга линия. Политическа. Някога имаше учения за разпознаване на такива групировки и справяне с тях. Имахме дори писмени инструкции за разпознаване на символите. Защото има много такива фашистки знаци, понякога замаскирани. Например, не всички знаят емблемата на есесовците от Тотенкопф. А привържениците на Лагера го включиха в своите отличителни знаци. Вече няма такива инструктажни книжки. Вътрешният министър ги събра. Разбирате ли?
– Доста добре разбирам. Управляващите възпитават и укрепват бъдещите си щурмоваци?
– Това не са бъдещи щурмоваци, а действащи щурмоваци. Съвсем скоро с тях ще се биете по улиците.
Разделяме се мълчаливо, само с ръкостискане и погледи, изпълнени с ужас.
