Румъния и България вървят заедно от поне 26 години. Следваха програмата на прехода, написана и за двете страни сякаш под индиго. Пазарни реформи, приватизация, фалит на държавни мастодонти, ориентация на Запад, емиграция… По пътя на евроатлантическата нормативна магистрала двете страни влязоха заедно в НАТО (през 2004 г.) и в ЕС (през 2007 г.). И пак заедно се оказаха сами със себе си в Европа, след като преходът им завърши с изпълнението на плана за действие.
Една от разликите между двете страни – тъй близки и тъй непознати помежду си, е какво правят, когато външният дневен ред се изчерпи и дойде момент за активност, провокирана от вътрешни стимули. В България сякаш цари безвремие. Съществува обществено недоволство – например от отсъствието на осъдени на високо ниво за корупция. Но почти десет години след присъединяването към ЕС нито има лидери с визия, нито има настроения сред народа за формулирането на цели с национално значение. В предизборна обстановка партиите пишат програми с клишета за „достоен живот“, „европейски доходи“, „преодоляване на дефицита на справедливост“ и пр., а после ги забравят още на първия ден след провеждането на вота. Вездесъщото статукво, срещу което всички се борят, си отглежда „промяна“, увековечаваща го година след година.
В този контекст една от разликите между България и Румъния е, че на север от Дунава и политиците, и определена част от избирателите изпитват нужда държавата да има „национален проект“. Тоест в Румъния по различни причини съществува разбиране, че е необходимо страната да се движи към определени цели – във вътрешен или във външен план.
Лансираните инициативи през последните години може и да приличат на форми, които трябва да бъдат запълнени със съдържание под шапката на даден лидер. Изкушаващо е да се мисли, че в Румъния това, което отличава държавника от обикновения политик, е наличието на национален проект у първия. Затова и се наблюдава своеобразната надпревара сред лидерите да се покажат като визионери във все по-бързо променящия се свят – с или без подплата на анонсираните от тях предложения.
Дори и да са повече приказки и по-малко конкретика, обявените национални проекти обаче очертават какви са векторите на интересите и амбициите на основните политически играчи и сили при съседите. И затова си струват по-внимателния поглед.
На пазара на идеи
През ноември 2013 г. тогавашният румънски президент Траян Бъсеску обяви за национален проект обединението с Молдова. Година по-късно между двата тура на президентските избори в Румъния протести в големите градове на страната доведоха до „Декларацията от Клуж“ – програмен документ на гражданското общество и негова визия за социалното развитие. Сега, в началото на юли, президентът Клаус Йоханис за пореден път аргументира нуждата от общи цели за нацията.
„Има нужда от национален проект за Румъния, за Румъния на бъдещето в ЕС. Този проект ще бъде създаден от една работна група, която ще действа заедно с румънския президент. Тя ще функционира в оптималния си вариант тук, в президентството, независимо, че се намираме в изборна година“, заяви Йоханис след среща с лидерите на парламентарно представените партии, проведена 10 дни след британския референдум за напускане на ЕС.
„За съжаление, в Румъния имахме много т.нар. национални проекти. Това бяха стратегии, които не бяха приложени, защото липсваше политически консенсус. Днес ще работим заедно за този национален проект, който би показал пътя на Румъния към бъдещето в средносрочен и дългосрочен план в ЕС. Ще определим кои са мястото, ролята и нивото на амбициите ѝ в ЕС“, подчерта Йоханис след разговорите си с останалите политически лидери на 4 юли 2016 г.
Иронията е, че на 16 декември 2015 г. при равносметката на първата година от мандата си в парламента Йоханис определи за национален проект друга своя инициатива, наречена „Образована Румъния“, без да е напреднала много работата по нея. Тя се опитва да формулира „решения за приспособяването на румънското образование към националните и глобалните тенденции с хоризонт 2030 г.“ с участието на различни заинтересовани страни. Целта е подобряване на качеството не само в образованието, но и насърчаване на културата, иновациите и изследванията, както и стимулиране на креативността.
Засега инициативата всъщност е бял лист хартия, върху съдържанието на който през 2016 г. се провеждат дискусии, през 2017 г. ще бъде създадена стратегия, а през 2018 г. ще бъде прието и съответното законодателство. Затова и „Образована Румъния“ може да се причисли към проектите, които към момента по-скоро са заявка за дейност, отколкото реализирана промяна.
Конкурентоспособна Румъния
Нищо чудно, че и лансираната на 5 юли – ден след декларациите на Йоханис, програма „Конкурентоспособна Румъния: един проект за устойчив икономически растеж“ провокира скептицизъм. Тя обаче и е навярно най-сериозната заявка за национален проект до момента. Бе обявена на съвместна пресконференция с участието на румънския президент, премиера Дачиан Чолош, управителя на централната банка Мугур Исъреску и бе написана с участието на Румънската академия на науките.
Програмата „Конкурентоспособна Румъния“ предвижда 90 мерки в 41 области. Те имат нужда от 16,9 млрд. евро инвестиции (10,5% от БВП) за периода до 2020 г. Две трети от финансирането по програмата вече е осигурено. Според плановете на авторите ѝ румънската икономика трябва да расте с между 3% и 5% годишно, за да достигне през 2020 г. приблизително 70% от средноевропейския стандарт. В момента жителите на Букурещ имат доход на глава от населението 131% от европейския (повече от този в Мадрид или Берлин), докато в останалата част на страната показателят е 54% от европейския и се равнява с този в България.
Една от особеностите в програмата е, че тя всъщност бе представена, за да могат да започнат дискусии по нейното съдържание и едва след 16 кръга преговори с различни институции, неправителствени организации и експерти ще добие завършен вид. Премиерът Чолош очаква окончателното ѝ утвърждаване да стане при следващото правителство, т.е. в края на 2016 и началото на 2017 г.
Чолош обяснява, че националният проект на Румъния ще има два компонента – единият ще е ориентиран към ролята на страната в ЕС (на което акцентира президентът), а другият ще е свързан с икономическото развитие. Следват дискусии и по двата компонента, които да определят тяхното конкретно съдържание.
Обединението с Молдова
Бившият президент Траян Бъсеску е цитиран често в румънските медии, но неговата партия „Народно движение“ в момента няма нужната обществена подкрепа, за да влезе в парламента. Тъй като засега той е извън сериозната политическа игра, размахването на каузата за обединение с Молдова най-вероятно е негов опит за реабилитация.
Ако се абстрахираме от личността на Бъсеску обаче, идеята за обединение действително вдъхновява румънците към определени действия. От 2011 г. съществува гражданската платформа „Действие 2012“, която има за цел „повторното обединение на румънците от двата бряга на река Прут в една държава“. Тя организира манифестации в големите градове на Молдова, които поддържат обединението на двете страни.
„Действие 2012“ е организатор на програмата „Опознай си страната“, в рамките на която това лято и в началото на есента 100 000 жители на историческата област Бесарабия (днес Република Молдова) ще посетят Румъния и ще разгледат нейни забележителности. Разходите за настаняване, достъп до туристически обекти и храна са осигурени от гражданското обединение.
За сближаването работят държавните институции в Букурещ. Например, молдовски ученици и студенти, които искат да се обучават в Румъния през учебната 2016/2017 г., имат достъп до 5 650 стипендии. При управлението на премиера Виктор Понта румънската служба за спешна медицинска помощ S.M.U.R.D. започна да предлага ноу-хау на молдовските си колеги. Беше изграден и газопроводът Яш – Унген (гранична точка на молдовската граница), по който първите доставки на синьо гориво започнаха през март 2015 г. Въпреки че цената на румънския доставчик е под тази на руския, газопроводът е натоварен в пъти под възможностите си. Очаква се предстоящото му свързване с Кишинев да доведе до по-големи доставки.
През май 2016 г. президентът Клаус Йоханис подписа закон, съгласно който Румъния предоставя заем от 150 млн. долара на Република Молдова. В свои изказвания Йоханис подчертава, че работи за европейското ѝ бъдеще. Нейната интеграция в ЕС би позволила румънците и молдовците да имат общо бъдеще. И при желание и от двете страни в даден момент да се обединят. Подобни формулировки обаче предизвикват атаките на Бъсеску и Понта, които подозират президента, че не развива обединението на двете държави като свой приоритет.
67,9% от румънците поддържат обединение до 2018 г., когато ще се навършат 100 години от Голямото обединение на румънските земи, случило се след края на Първата световна война. Според проучване на агенция INSCOP Research по поръчка на в. „Адевърул“ 46% от северните ни съседи са на мнение, че подобно обединение зависи най-вече от волята на гражданите и политиците в Бесарабия. 40,5% от румънците твърдят, че то е функция най-вече от помощта на Румъния и на другите европейски държави.
Не е ясно обаче доколко е реалистично този национален проект да бъде реализиран и то в рамките само на няколко години. Според проучване на общественото мнение от ноември 2015 г. само 21% от молдовците поддържат обединението, докато 53% не са съгласни с него. Едно присъединяване на цялата държава със сигурност би провокирало граждански конфликт в нея, навярно не само в Приднестровието, но и в други райони, чието население не би желало да бъде управлявано от Букурещ – например при гагаузите.
Декларацията от Клуж
Времето между двата тура на президентските избори в Румъния от ноември 2014 г. бе съпроводено с бурни протести срещу начина на организацията на вота зад граница. Правителството на Виктор Понта бе наясно, че румънската емиграция в огромната си част гласува против социалдемократите, чийто кандидат за президент бе самият премиер. Затова и то не направи необходимото, за да гарантира, че румънците в чужбина ще могат спокойно да упражнят правото си на вот. И в двата тура пред избирателните пунктове в големите западни държави се виеха опашки и мнозина се оплакаха, че не са могли да гласуват.
Именно в контекста на този проблем назряха протестите в големите градове в Румъния с център столицата на Трансилвания Клуж-Напока. Техен връх беше приемането на 14 ноември 2014 г. на „Декларацията от Клуж“. Документът дефинира 7 основни точки, които трябва да станат опора на една модернизираща се обществено Румъния – граждански права, политическа реформа, правосъдие, здравеопазване, образование, околна среда и общностен живот.
По-конкретно, декларацията иска уважаване на правата на свободно изразяване и протести, намаляване на броя на депутатите, улеснено създаване на нови партии и ограничаване на политическите назначения в държавните институции. Програмата иска още изключване на политическата намеса в работата на съда, както и ограничаване на имунитета на депутатите, отделяне на 6% от БВП за здравеопазване и даване на същия дял от БВП за образование, както и на 1% от БВП за научни изследвания, комбинирано с „възнаграждение на преподавателските кадри и на изследователите на ниво, съответстващо на важността им в обществото“.
По отношение на околната среда се настоява за достъп на всички граждани до жизненоважните фундаментални ресурси като вода, чист въздух, източници на храна, пълна забрана на ползването на цианиди в мините, на фракинг в проучването и добива на шистов газ и на генномодифицираните организми в земеделието, както и на незаконното изсичане на горите в Румъния. Друга цел е да бъдат прекратени обществените дискурси, водещи до „сепаратизъм, дискриминация или подстрекаване на основата на етнос, раса, класа, социален статут, религия или политика“.
„Декларацията от Клуж“ за момент имаше ефект върху общественото въображение, защото предизвика аналогия с „Декларацията от Тимишоара“ – програмен документ на интелектуалци, който е обявен публично по време на революцията от 1990 г. и обяснява каква трябва да е демократична Румъния. Но за изминалата повече от година и половина от президентските избори през ноември 2014 г. „Декларацията от Клуж“ не се обсъжда в медиите.
Михай Гоциу – един от нейните автори и редакционен координатор на сайта на гражданското общество „Чиста Румъния“, заяви за „Барикада“, че румънският неправителствен сектор продължава да действа според приетия през ноември 2014 г. документ: „Декларацията от Клуж“ е програма на гражданското общество. Дори и да не се споменава изрично в дискусиите или обществените дебати, седемте искания от нея остават приоритети на неправителствения сектор. На практика, без да се посочва изрично това, декларацията представлява национален проект. Можем да видим, че все по-често се предприемат действия за реализация на седемте точки от програмата.“
Според Гоциу примери за движение по тях има в здравеопазването, където общественият натиск за реформа нараства и доведе до оставка на ресорния министър. Друг пример е политическата реформа. В началото на юли граждански организации внесоха проект за изменение на закона от 1991 г. за обществените събирания, който според Гоциу е използван в момента от органите на реда, за да бъдат блокирани протестите.
Координаторът на сайта „Чиста Румъния“ заявява, че правителството на Чолош има чувствителност към гражданските искания. Доказателство за това е извършената неотдавна смяна на някои министри – на здравеопазването, на образованието и на комуникацията – които са разочаровали обществеността. Подкрепа за подобна теза може да се намери и в усилията на сегашния кабинет за засилване на прозрачността в държавния бюджет (всички бюджети на публични инстутиции бяха направени достъпни в интернет).
От друга страна, Гоциу счита проекта „Конкурентоспособна Румъния“ най-вече за обявяване на принципи и посоки на действие без навлизане в детайли. „В момента това е един проект, който може да доведе до добро, ако се прилага добронамерено и с активната подкрепа на гражданското общество, но може и да е провал, в случай, че само се симулира публичен дебат, за да се даде параван за взети предварително политически решения. Има и вариант този проект да е само декларативен“, обяснява Гоциу.
Един национален проект или полифония на програмите?
Така изброените визии за развитието на Румъния показват наличието на поне три или четири значими групи на интереси. Обединението с Молдова, разбира се, е вдъхновяваща цел най-вече за националистите. „Декларацията от Клуж“ изразява интересите на неправителствения сектор и на румънската „партия на протеста“ – хора, които се опитват да не се дефинират идеологически, като вместо това изразяват недоволството си по конкретни теми. През последните години те се противопоставиха на златодобивния проект „Рошия Монтана“ и излизаха на митинги в подкрепа на борбата с корупцията.
Лансираният от Чолош и Йоханис „двуглав“ национален проект, който тепърва предстои да се формулира прецизно, има бизнеснасоченост и отразява европейския вектор на румънската национална политика. Къде обаче е лявата визия за Румъния?
Лявата визия за Румъния
В своя публикация във Facebook след обявяването на „Конкурентоспособна Румъния“ бившият премиер и бивш лидер на социалдемократите Виктор Понта разкритикува инициативата, тъй като според него тя не взема предвид двата основни източника на инвестиции и развитие в дългосрочен план – европейските фондове и китайските инвестиции.
Сегашният лидер на партията – Ливиу Драгня, обяви, че е научил от пресата за инициативата. Според него социалдемократите са работили месеци наред по този проект и са отворени за сътрудничество, но той е бил приватизиран от двамата държавни мъже – Йоханис и Чолош. „На срещи като тази на 5 юли, на която не се достигна до никакво завършено предложение, Социалдемократическата партия няма да участва, защото си имаме работа“, обяви Драгня. Ден по-рано той присъстваше на разговорите на партийните лидери с Йоханис – среща, на която президентът обяви нуждата от национален проект и наличието на консенсус около него (макар и формулирането му да предстои).
Отказът на социалдемократите да припознаят като свой проекта „Конкурентоспособна Румъния“, който е с бизнес ориентация, подсказва, че те не биха желали да си вържат ръцете в случай, че спечелят властта след парламентарните избори през зимата. Известно е, че електоратът на Социалдемократическата партия са по-бедните граждани на Румъния и жителите на по-малките населени места. Не е ясно обаче дали хората на Драгня и Понта биха анонсирали свой собствен национален проект или биха предпочели да действат, без да размахват и да бъдат ограничавани от подобна програма.
Напусналият социалдемократите през 2015 г. Мирча Джоана – сенатор от окръг Долж, президент на Института „Аспен Румъния“, лидер на лявоцентристкото движение „Нашата Румъния“ и ръководител на Националния комитет за развитие, смята, че усилията на Йоханис и Чолош за намиране на национален проект „си струва да бъдат подкрепени“: „Всеки човек с малко здрав разум в тази страна усеща опасностите на днешния ден и осъзнава нуждата от по-голяма яснота за пътя, който трябва да бъде следван“.
В своя статия за „Адевърул“ Джоана щрихира и някои от своите възгледи за съдържанието на румънския национален проект: „Един друг модел на икономическо развитие означава напускане на капана на ниските заплати като главно конкурентно предимство, какъвто модел се прилага в Румъния днес. Защото желанието да станем влиятелен играч в Европа не означава и автоматичното избиране на един федералистки модел за ЕС, който да поддържаме. Нито означава привличането на чуждестранни инвестиции да е съпътствано от пълно предаване на вътрешния пазар и принасяне в жертва на националния капитал в тяхно име. Евентуалното присъединяване към еврозоната на свой ред не трябва да се равнява на изоставянето на всякаква форма на суверенитет.“
Национална програма отсъства и при най-левия сектор на румънското публично пространство, групиран около сайта Critic Atac. Прави впечатление, че в Румъния, подобно на Полша, политическият тон се задава от двете крила на десницата – националистическото и либералното. Левите партии на естаблишмънта като Социалдемократическата и тази на Джоана се вписват в наличната политическа система без към момента да предлагат алтернатива.
Експертът на Римския клуб има думата
В дискурса за „национален проект“ важно място има и специалистът по устойчиво развитие Калин Джорджеску – считан от някои за един от малкото румънци с капацитет да разберат и осмислят цялата държавна машина на страната. Между 1997 г. и 2013 г. той е изпълнителен директор на Националния център за устойчиво развитие. Между 1999 г. и 2012 г. е генерален секретар на румънската секция на Римския клуб – влиятелната международна организация на експерти с фокус устойчиво развитие, екология и модели на световното икономическо развитие. През 2013 г. става президент на Европейския център за изследване във Виена, който е част от Римския клуб. До момента поне на два пъти името на Джорджеску е спрягано като възможен премиер. Последния път – в края на 2015 г., когато бе сформирано правителството на технократите, чийто лидер в крайна сметка става бившият еврокомисар Дачиан Чолош.
През последните години Джорджеску пътува из страната и на многобройни срещи развива своята визия за национален проект. В едно от изказванията си той говори за „Румъния на достойнството“. В друго свежда проекта до „Храна, вода, енергия“ и смята, че развитието на базата на тези три ресурса може да изведе родината му до световните върхове.
Джорджеску обявява своя проект за противоположен на неолибералния. „Румъния е управлявана от големите корпорации – от неолибералната система, в която всичко се свежда до ниво на потребление. Виждате – в Румъния само се консумира, не се произвежда нищо с добавена стойност“, обяснява той в една от срещите си с обществеността. Според експерта „не приватизацията, а доброто управление е решението за развитие на една държава“. Подобни тези поставят визията на Джорджеску в левия политически спектър.
Но тя е в същото време и националистическа. Джорджеску цитира или се позовава на ключови фигури за румънското национално съзнание – писатели, драматурзи и други интелектуалци. Изглежда е лишен от илюзии спрямо ЕС: „ЕС е институция, която защитава своите интереси, и то най-вече интересите на тези, които са я основали. Тя няма да те спаси от бедността като държава или да реализира от твое име намерения, които на самия тебе са ти неизвестни“.
Решението на обществените проблеми Джорджеску вижда в малките производители и в селяните като социални групи. Идеята е, че това са категориите хора, които „се спасяват“ сами, сами си осигуряват това, което им трябва за живот и не са под контрола на големите корпорации, диктуващи какво да се яде, пие и дори мисли. „Малкият производител ни предлага дефиницията на успеха“, убеден е експертът по устойчиво развитие.
Дефиницията на успеха
В крайна сметка Румъния днес няма единен национален проект. Вместо това няколко програми се реализират паралелно или тепърва се дефинират. По-важното за българите, изкушени от поглед на север от Дунава, е, че там има жив дискурс в общественото пространство, свързан с формулирането на национални цели. И у наблюдателите остава усещането, че в Румъния нещо се случва, макар бавно и противоречиво.
У нас вместо дебати за националния курс, за приоритетите на българската дипломация в Европа и на Балканите, за модела на икономически растеж, основан на ниски заплати и данъци (т.е. социален дъмпинг) и прочие въпроси, важни за всяка държава с претенция за субектност, от години основният политически въпрос е за личностите на върха – за и против Бойко Борисов, Делян Пеевски, Вежди Рашидов…
Българското безвремие със сигурност е удобно за елита, който бе излъчен от прехода. И може би една от разликите с Румъния е усещането у нейните държавни мъже, че за да останат на върха и за да имат бъдеще в политиката, трябва да предложат на избирателите си бъдеще.
Навярно една от дефинициите на успеха предполага удовлетворение от настоящето, в което не искаш да променяш нищо. Друг възможен подход към него е свързан не със застиването, а с движението към нови цели – успехът като процес. Търсенето на национален проект у румънците показва, че те по-скоро виждат успеха по втория начин.
Прочети на румънски език!
About The Author
