Най-малко 84 души бяха убити, когато нападател прегази с камион събралите се в Ница, Франция, за празненствата по случай националния празник – Деня на Бастилията.
Докато страната и светът са замаяни от шока, френският президент Франсоа Оланд вече твърди, че умишленото покосяване на десетки хора вероятно е терористичен акт.
“Не можем да отречем терористичния характер на атаката”, каза Оланд по-рано в петък. “Трябва да покажем истинска бдителност и решителност. Цяла Франция е под заплаха от ислямски тероризъм.
Обявен е тридневен траур за жертвите на ужасяващото деяние, което се случи точно, когато тълпите преминаваха Английската алея, за да стигнат до мястото на зарята.
Свидетел, който каза, че участниците са пускали своите собствени малки фойерверки през целия ден, описа обстановката преди нападението като „весела“ и „оптимистична“, и каза за „Гардиън“:
“Близо десет минути след като вече се бяхме събрали там, чухме нещо, което звучеше като запалени фойерверки, а после писъци. Изведнъж стотици паникьосани хора започнаха да бягат и беше ясно, че ако не се преместим, ще ни стъпчат. Затова започнахме да бягаме колкото можехме по-бързо, но нямахме никаква представа какво се случва.”
Двама американци от Остин, Тексас – бащата и синът Шон и Броди Копланд – са сред убитите, макар че вероятно повечето жертви са френски граждани.
Полицаите в крайна сметка са застреляли шофьора на камиона, за да спрат касапницата. Впоследствие властите са установили нападателя като Мохамед Лауаедж Булел, тунизиец, който имал френски паспорт и живеел в Ница.
За пореден път Западът се бори да се справи с атаките на цивилни, дошли от някои райони на Близкия изток, които станаха прекалено обичайно явление.
Онова, за което Западът винаги надига глас при подобни трагедии – засилена полицейска държава, наблюдение, контрол, сигурност и като цяло ограничаване на свободите за всички – вече се случва.
А кипящото подводно течение на фанатична враждебност изкривява съзнанията на политиците и големи сегменти от обществото. Необходимостта да се намерят виновни започва да узурпира логичния, хладнокръвен дебат за това, как точно трябва да се реагира на злонамерени атаки, като тази в Ница. Предпазливостта трябва да бъде водеща в тези дебати, но вместо това крайно спонтанните емоции вземат превес.
Въпреки че точно сега трябва да има повишена бдителност, тя не бива да се насочва единствено към рисковете от терористична заплаха. Ако балансът на свободата е на ръба, сега именно тя ще бъде повратната точка.
Оланд вече я тласна към пропастта, като заяви продължаването на извънредното положение във Франция, обявено за първи път след като 77 души загинаха през ноември 2015 г. при нападения в Париж.
Това извънредно положение дава на правителството широкообхватен достъп до личния живот на гражданите. Въпреки че бе инициирано в рамките на часове след атаките на 13 ноември 2015 г., извънредното положение бе удължено на няколко пъти за ужас на мнозина. Сега Булел, атентаторът с камиона в Ница, даде поредното оправдание на Оланд да го продължи с още три месеца.
Полицейският опортюнизъм изобилства, докато в резултат на трагедията политиците се състезават да ограничават основните права. И макар че американците имат слабост към самозаблудата, че „това не може да се случи тук“, те ще бъдат методично посъветвани да се съобразят с онова, което става във Франция.
The Guardian съобщи през април: „Специалните аварийни мерки позволяват на полицията да обискират къщи без заповед или съдебно решение, включително и през нощта, и дават допълнителни правомощия на длъжностните лица да поставят хората под домашен арест извън нормалния съдебен процес. Те също разрешават ограничаването на големи събирания.“
Няколко неща трябва да бъдат изяснени. Макар проучванията на общественото мнение, колкото и да са съмнителни, да установиха, че повечето хора във Франция нямат проблем с ограничаването на правата им, протестите срещу продължителното извънредно положение бяха белязани от малко, но бурни изблици на насилие, тъй като мнозина вярват, че мерките са ненужни и безполезни срещу тероризма, който би трябвало осуетят. Имайки предвид, че шофьор на камион просто смаза десетки празнуващи Деня на Бастилията, без да предупреди френското разузнаване навреме, тези опасения са най-малкото основание за дебат.
Френските граждани първоначално посрещнаха илюзорната защита на извънредното положение с отворени обятия поради фалшивия предлог, че то ще бъде отменено след три месеца. Но какво стана? Ето ни пак, осем месеца по-късно, все още с извънредно положение и с вече дадена зелена светлина за нови три месеца затегнат контрол.
Правозащитни организации, адвокати и застъпници за човешките права нееднозначно предупреждават, че „липсата на яснота и прецизност на няколкото разпоредби за извънредно положение и закони за наблюдение“ могат да доведат до злоупотреби и че се оказва „сериозно въздействие върху обществените свободи.“
А какво става с терористите? Очевидно Ница доказва, че ситуацията е спорна.
Въпреки че се случи на хиляди километри от разположените оттатък огромния океан САЩ, нападението в Ница веднага отекна и там. Полицията в Ню Йорк разгърна своите тежковъоръжени сили с неадекватното прозвище „Екип Херкулес“, които патрулират френското консулство, след като новината за нападението достигна американския мегаполис. Местният филиал на NBC съобщи за засилено полицейско присъствие в зоните с натоварен трафик и „губернаторът Куомо насърчи държавните служители от правоприлагащите органи да засилят контрола върху сградите с особено значение за националната сигурност на страната, включително летища, мостове, тунели и масови транзитни системи“.
Това вероятно е само прелюдия към следващите действия, като се има предвид, че САЩ все още са във вихъра на раздора около епидемията от полицейско насилие и последвалата атака върху полицията в Далас, да не говорим за масовата стрелба по нощния клуб „Пулс“ в Орландо.
В действителност цялото насилие и общонационални протести провокират разширяването на и без това недолюбвания от гражданите закон – Патриотичния акт. Не е трудно да предположим, че правителството на САЩ чака със затаен дъх да хлопне и другото мандало, за да измъкне решение за по-нататъшно наблюдение и други мерки за сигурност на обществото, след като паниката прави такова законодателство апетитно резонно.
В крайна сметка атаките от 11 септември доведоха до масово наблюдение, ускориха милитаризацията на полицията и родиха неясни арести, като всички те се оказаха невъзможни за овладяване или ревизиране по някакъв смислен начин. Малко или много, сега всичко това се завръща в същия мащаб.
Бившият председател на Камарата на представителите Нют Гингрич не се поколеба след инцидента в Ница и призова за силно репресивна, направо фанатична политика срещу американските мюсюлмани.
„Западната цивилизация е във война“, заяви Гингрич пред Шон Ханити от „Фокс Нюз“. „Ние трябва съвестно да тестваме всяко едно лице от мюсюлмански произход и ако то вярва в шериата, трябва да бъде депортирано.“
Дори корпоративният медиен гигант „Вашингтон пост“ категорично осмива грубата амбиция на Гингрич, като посочва, че такава политика пряко би нарушила както Първата, така и Четиринадесетата поправки на американската конституция.
Но ще бъде наивно да си въобразяваме, че това всяване на паника няма да има желания манипулативен ефект върху изнервените хора, които ще бъдат тласнати към нежелателна и необратима политика.
Просто попитайте французите.
Сега не е моментът да се нахвърлим на малкото свободи, които са ни останали, за да преследваме една мрачна заплаха.
Сега обаче е времето да се вгледаме в невъзможно опортюнистичните ни законодатели.
About The Author
