Сигурният начин за това е да продължим да участваме в простия политически разказ, в който като отрицателни герои се редуват ту Европа и циганите, ту Путин и комунистите. Полза от него имат всички онези, които разказват историята за икономическия растеж и повишаване на благосъстоянието и имат неопровержими отговори на въпроса защо мнозинството не осъзнава охолството, в което живее

Подобни шеги на съдбата на пръв поглед изглеждат нелепи, парадоксални, дори неморални. Но не, не са. Едрият капитал не е просто част от карето за белот на премиера, а ключовата структурна единица в неолибералното преразпределение на публичния ресурс. Да му „дадеш“ не е услуга по български, а системно политическо задължение

„Данъчната тежест“ и „данъчно облекчение“ не са обективни категории. Те са концептуални метафори, езикови конструкции, чиято функция е да интерпретират действителността през „правилната“ идеологическа рамка. Ако неолибералите продължат да настояват за универсалната валидност на своята представа за човека и рационалността, единствено възможният им събеседник ще остане катерицата Беатрис. Или крайната десница