Битката за новия евробюджет: идва тортата, внимавайте с ножовете

Кой и къде ще реже във финансовата рамка за 2021-2027 г. – това зависи от състава на бъдещия Европарламент. Вече хвърчат искри по споровете дали да се свият земеделските субсидии за сметка на фондовете за миграция, обща отбрана и климатични промени

Разпределението на евробюджета за 2021-2027 г. ще е голямото предизвикателство пред новия Европейски парламент. Снимка: Compromiso Empresarial
Разпределението на евробюджета за 2021-2027 г. ще е голямото предизвикателство пред новия Европейски парламент. Снимка: Compromiso Empresarial

Андреа Рици, El Pais

Европейските избори в края на май ще стартират нов етап, белязан от множество фронтове и битки вътре в ЕС. След трусовете около разпределянето на постовете ще дойде и другото голямо предизвикателство – договарянето на профила на общностния бюджет за периода 2021-2017 г. Главните герои за тази битка вече наточват ножовете. Още не се вижда кръв, но искрите от метала се готвят да осветят една европейска нощ, която може да се окаже много тъмна.

Миналата седмица осем страни от ЕС настояха Съюзът да направи сериозен скок напред в борбата с климатичните промени и да посвети на тази цел 25% от бъдещия си бюджет. Предложението среща силна съпротива. Ако то мине, ще е налице радикална промяна спрямо сегашната европейска система за разходи. Това е само един пример от увертюрата към преговорите, в които ще се сблъскат националните интереси от една страна и идеологическите от друга.

Бюджетът на ЕС представлява горе-долу 1% от БВП на общностния клуб.  През 2017 г. разходите възлязоха на около 137 милрд. евро, което е по-малко от националните бюджети на Австрия или Белгия, сочат данни от Европейската комисия.

В един процес на концептуално опростяване, цялостният размер на бюджета може да се възприеме като първи сигнал за боя. Европейският парламент очаквано ще е институцията, която най-много ще тегли към по-висок бюджет. Комисията ще надува платната в същата посока, макар и по-умерено. Спирачката ще я удрят националните правителства, с водещата роля на някогашната Ханзейска лига, предвождана от холандците – оттам ще идва натискът за по-нисък бюджет.

Вторият концептуален сигнал ще дойде при дефинирането кои и колко ще са нетните вносители, тоест страните, които ще вземат по-малко от онова, което внасят. През бюджетната 2017-та нетните вносители бяха 11 от 28-те страни. Начело бе Германия, но там бяха също и Франция, и Обединеното кралство, и Италия. Испания все още беше сред облагодетелстваните, но вече се движеше към групата с пасивите. Излизането на британците, които бяха нетни вносители (независимо от прочутия годишен чек, договорен навремето от Тачър и все още действащ), ще изостри този спор.

Третата посока за сблъсък ще е разпределението на разходите. Всяка година 39% отиват в селскостопанските фондове. В голямата си част това са известните преки плащания на селскостопанските производители. 13% се насочват към повишаване на конкурентоспособността и стимулиране на растежа и заетостта. Тоест – влагат се в подпомагане на иновации, курсове за подготовка, инфраструктура. 6% са предназначени за външни действия.

Подобно разпределение се смята сега за очевидно остаряло спрямо съвременните изисквания. Европейската комисия вече направи своето предложение относно рамката за следващите седем години, което даде и старт на преговорите по бюджета. В предложението се пледира за последователна реорганизация. Иска се сериозно увеличение на разходите за иновации, за миграция, за отбрана, за борба с климатичните промени. И в същото време – намаление на средствата за земеделските фондове и за регионалните кохезионни фондове.

По тези теми се очаква битката между правителствата да добие брутални измерения. В основата на това е изкушението да се преразгледат средствата, насочвани към страните от Изтока, които досега им позволиха да постигнат видим позитивен напредък. Много от правителствата от тази зона обаче хвърлят разяждащи критики към общностния проект или предават неговите ценности. Парадокс е, че тъкмо страните, които финансово се облагодетелстваха най-много от ЕС, са станали инкубатори за една тъй агресивна еврофобия. Сега има идеи за пряко обвързване на средствата за тях с изискване за пълно зачитане на общностните ценности. Но това пък отприщва морална дилема: дали гражданите трябва да бъдат ощетявани заради авторитарните действия на своите управници? И дали това няма да подхрани още повече антиевропейски чувства?

Друга посока, откъдето се задават големи рискове, е формирането на отделен бюджет за еврозоната – нещо, което активно се прокарва от Франция и на което Германия гледа ревниво, а Ханзейските страни го възприемат с открита враждебност. То си е направо едно судоку вътре в другото, голямото судоку.

Естествено, ножовете вече се наточват. Би следвало към употребата им да се пристъпва с повишено внимание. Рани и орязвания на погрешни места могат да предизвикат тежки поражения. Трудно се лети с едно крило. От друга страна, великодушието обикновено носи своите дивиденти, а опрощението въздига в полет. Европейският съюз с мира и просперитета, който е генерирал, е живото олицетворение на това.

Оставете коментар