В категории:Рикошет

Всички се раждат равни, но някои са по-равни от други

Снимка: Pixabay.com

Колко секунди са ви необходими, за да се досетите откъде е взет следният цитат:

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“.

Ако не сте общински съветник от БСП в Свиленград, най-вероятно сте се справили само за секунди: точно така, цитатът е от чл. 6 на Конституцията на Република България. Ако пък сте именно такъв, не е зле да прочетете още веднъж, този път по-внимателно, цитираната част от върховния закон на българската държава. Специално за г-н Стамо Димитров ще го улесним още повече:

Всеки човек се РАЖДА равен по достойнство и права и не се допуска ограничение върху неговите права или привилегии, основани на ОБРАЗОВАНИЕ, лично и обществено положение или имуществено състояние и т.н.

Ето защо решението на Общинскию съвет в Свиленград да въведе ограничение върху еднократната помощ за новородено дете на база образованието на неговия родител не само е безобразно дискриминационна, но по същество и противоконституционна. И ако за спазването на Конституцията отговаря Конституционният съд, който обаче се нуждае от изрично сезиране, право на което имат ограничен кръг лица и институции, то Комисията по дискриминация има право да се самосезира. За тяхно улеснение, един цитат и от Закона за защита от дискриминация:

„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна“.

Ако детето Г. е родено в Свиленград в семейство на родители, един от които не е завършил средно образование, за това дете няма да бъде получена еднократна помощ. Ако детето П. е родено от родители, завършили средно образование, за това дете ще бъде получена еднократна финансова помощ.  Дете Г. е дискриминирано спрямо дете П. в абсолютния смисъл на тази дума.

Разбира се, образованието трябва да се стимулира, а посещаването на училище е безспорно от ключово значение. Но преди да налагаме рестрикции е добре да погледнем първо към десетките закрити училища и обезлюдените региони, а също така и към превръщането на децата в ходещи субсидии. И разбира се – към икономическото състояние, огромното социално разслоение, икономическо неравенство, бедност и мизерно съществуване – изобщо към онова нерадостно битие, което няма как да формира възвишено съзнание.

Така че преди първосигнално да ръкопляскаме на подобни идеи заради всеобщото си оскотяване, насърчавано от политически и икономически елити, които вегетират върху омразата между различни групи бедни и по-бедни хора, е добре да си даваме сметка за следното:

Причината да нямаш средно образование най-вероятно не е в теб самия, а в социалната среда, в която си имал нещастието да се родиш. Възможно е да си роден в далечно село без близко училище или без транспорт до такова. Възможно е да си сирак, който е нямало как да се оправя с борбата си за препитание и да я съчетае с училище. Възможно е да си имал един родител, човек с увреждане в невъзможност да работи, поради което ти се е наложило от рано да му помагаш, жертвайки гимназията. Възможно е да си я започнал, но да си един от хилядите, които са отпаднали от системата поради най-различни причини. Възможно е ти самият да си болен, инвалид и какво ли още не, което да не ти е позволило да завършиш успешно средното си образование.

Възможни са още десетки неща. Означава ли всичко това, че твоето дете, детето Г., е по-малко дете, с по-малко права и по-малки нужди от дете П.?

И още нещо. В Правилника за реда и условията за отпускане на финансова помощ за новородено дете в Свиленград е записано ясно, че за да имат право на еднократна помощ за новородено, средно образование трябва задължително да са завършили и двамата родители. Означава ли това, че трябва да избираш в кого да се влюбиш и с кого да се събереш на база завършеното от него образование, поне ако искаш някой ден детето ви да не е дискриминирано?

Вината на това дете пък е абсолютно нулева и Конституцията е категорична в този смисъл – нека припомним – всички се раждат равни. Или поне така трябва да бъде.

Още един акцент. За същите общински съветници, впрочем в мнозинството си от ГЕРБ – няма изисквания за образование, за да бъдат избрани в местната власт. Няма изискване за завършено средно образование дори за да бъдеш избран за депутат! На практика законът не забранява дори за министър-председател и президент да бъде избрано лице, което няма завършено средно образование.

Но се оказва далеч по-сложно да получиш еднократна помощ за новородено дете.

И ако вече бързате да споделите аргумента, че „има хора, които от раждане на деца се издържат“, моля ви да премислите отново. На първо място се запитайте – ако беше толкова лесно, защо не го правите и вие? Раждайте много деца, прибирайте „огромните“ помощи за тяхното раждане и отглеждане и живейте като царе.

Второ – опитвали ли сте наистина да се проврете някога през иглените уши, през които е необходимо да мине всеки, абсолютно всеки, независимо от неговия произход и пигментация на кожата, който може би се нуждае от някакъв вид помощ? За да поддържат своето привилегировано положение, политическите ни елити от години налагат мита за „щедрата социална система“ – мит, който за съжаление е успял да се загнезди дълбоко в съзнанието на мнозина. Толкова дълбоко, че да го приемат безкритично за истина въпреки, че подобно твърдение просто не отговаря на фактите. Разходите за социална защита в България, тоест всички средства за т.нар. „социални помощи“, са най-ниските в ЕС не само номинално, но и като процент от БВП. Защото е много по-лесно да убеждаваш едни бедни хора, че проблемът им са по-бедните от тях, а не онези с лимузините. Че проблемът са онези в гетата, а не тези от затворените луксозни комплекси или от „Свиленградската митница“. Че проблемът са бедняците с окъсаните дрехи и обувки, които се борят за оцеляването си, а не богаташите с маркови костюми, които диктуват правилата и се борят за още повече лукс и несметни богатства. Втората група е онази, която има най-голям интерес бедните да сочат други бедни с пръст. Колкото е възможно по-яростно, колкото е възможно по-дълго. За да не посочат към тях.

Чудя се какво ли ще изкопаем накрая, ако продължаваме да копаем дъното в преследването на долнопробни популистки задачи като тази, която очевидно са си поставили в БСП-Свиленград? И нека не се заблуждаваме – този акт е продължение на политика, зададена от най-високо ниво – лично от председателя на партията Корнелия Нинова, за която няма значение дали едно дете разполага с базови условия да посещава училище, дали изобщо такова училище има в неговия град или село – да се оправя само, но да стои на студено, ако не намери начин! Защото и помощта за отопление влиза в „социалните помощи“, които Нинова иска да спира.

Днес нямаш право да получиш еднократна помощ за новородено, защото не си завършил средно образование. Утре, може би, ще се нуждаеш от висше. Вдругиден – право изобщо да раждат деца могат да имат например само академиците. Или само червенокосите със зелени очи. Или онези с по-малки носове.

Що се отнася до БСП, в последните години партията, която отдавна е забравила какво точно се крие зад думата „социалистическа“, всъщност не прави някакви регионални изключения, а по-скоро следва последователна политика. Нека не забравяме, че „социалисти“ от Горна Оряховица вдигаха протести срещу социални жилища, а общински съветник от София реши да се бори не срещу стотиците безумия на дясното управление на столицата, ами срещу… „травестите и хамалите“.

Господа и дами „социалисти“, ако един човек няма образование, което е възможно да е резултат от стотици обективни причини, а не защото така му харесва, то същият този човек вероятно и без това изпитва редица затруднения. Вероятно му е трудно да си намери смислена и постоянна работа. Ако има такава и се намира в отдалечен и забравен от държавата регион, каквито в България не липсват, вероятно е подложен на трудова експлоатация, възможно е да бъде един от армията работещи-бедни. Влошавайки още повече ситуацията за него, генерирате единствено още повече бедност и мизерия. Затворен кръг, от който няма излизане. Поне докато не посочим с пръст истинския проблем.

Оставете коментар