El Pais: ЕС се чуди дали да не се сдобри с Русия

Тръмп хвърля Европа срещу Москва чрез натовските мисии, но за първи път от десетилетия съюзите, заплахите и стратегиите се менят с необичайна бързина, коментира най-големият испански вестник

Непредсказуемият Тръмп накара европейските лидери да се замислят дали няма да им е по-спокойно, ако се сдобрят с Москва. Снимка: New Statesman
Непредсказуемият Тръмп накара европейските лидери да се замислят дали няма да им е по-спокойно, ако се сдобрят с Москва. Снимка: New Statesman

El Pais

Два месеца след като един испански изтребител изстреля погрешка ракета във въздушното пространство на Естония, досами границата с Русия, все още не са ясни причините за този тежък инцидент и дори не са намерени останките от ракетата. Звучи невероятно, но е факт.

Инцидентът, който можеше да предизвика въздушна катастрофа с непредвидими последствия, не породи никаква полемика в Европа. На никой ръководител не беше зададен въпросът каква е логиката стотици испански военнослужещи да действат в зона на постоянно напрежение между НАТО и Русия. В същото време обаче Европа вече започва да се пита дали не е дошъл моментът да започне да си сътрудничи с Москва и да спре да третира този свой съсед като неприятел.

На 21 юни м. г. в небето над Балтийско море руски изтребител Су-27 пресече пътя на американски F-16, приближил се прекалено много до самолета, в който пътуваше руският военен министър Сергей Шойгу. Предишния ден по същия начин бяха прихванати други два американски самолета от типа RC-135. А месец по-рано испански изтребители F-18 бяха прихванали един руски Су-28.

Такива инциденти стават непрекъснато на една от най-горещите граници между Изтока и Запада. И именно там от 2004 г. насам испанските ВВС чрез шест свои самолета и 130 военнослужещи участват на смени във Въздушната полиция на НАТО, сформирана, за да компенсира липсата на изтребители у Естония, Литва и Латвия.

Целта е „да се гарантира сигурността на въздушното пространство на Алианса 24 часа в денонощието и 365 дни в годината”, както сочи НАТО. Гледано от Москва обаче, това е разгръщане на натовските сили, които да шпионират движението, комуникациите и възможностите на руската армия.

За другото разгръщане на Пакта срещу Русия, в което също участва Испания, решението бе взето на срещата на върха на НАТО във Варшава през юли 2016 г. и целта бе да се даде отговор на руската анексия на Крим. Става дума за четири тактически многонационални групи, сформирани от 4000 военнослужещи и разположени по северната граница на организацията. Участват също Канада, Албания, Словения, Италия и Полша. От своя страна Испания се включва с 305 военнослужещи, с военни коли и с ракети в онази от четирите групи, която е базирана в Латвия.

В този случай става дума „да се развива засилено, изнесено напред присъствие от дефанзивен характер за предотвратяване на нестабилност, предизвикана от последните конфликти, приближаващи се към съюзни държави от източната част на Европа”. Така го обяснява испанското министерство на отбраната.

Да го преведем: страните от европейския изток, които винаги са се показвали много по-заинтересувани да влязат в НАТО, отколкото в ЕС, притискат Алианса въз основа на конфликта в Украйна, за да подсилва той границите им с Русия и да пресича всякакви опити на Москва да навлезе военно в задния двор на Европа.

На теория Студената война завърши през 1989 г. с падането на Берлинската стена. Но снижаването на военното напрежение продължи само няколко години, защото Съединените щати продължиха да поставят Русия начело на потенциалните заплахи за тяхната сигурност.

От Москва усещането за заплаха беше много очевидно, защото тази заплаха бе и териториална. Границите на Североатлантическия пакт, който бе създаден, за да се противопоставя на СССР, се придвижиха на 1000 километра по-близо до руската столица, след като към НАТО се присъединиха страните, които в продължение на половин век били под контрола и влиянието на Русия. И накрая руснаците се изправиха на нокти, когато Западът се опита да „глътне” Украйна, люлката на тяхната държавност.

Това е американската стратегическа концепция, която през последния половин век постоянно е тласкала Европа да се позиционира срещу Москва, възпрепятствайки развитието на една по-въздържана политика на съседство. Днес за първи път през всичките тези десетилетия съюзите, заплахите и стратегиите вече се менят с необичайна бързина.

Възкачването на Доналд Тръмп на световната сцена е ключово за тази трансформация. Неговата подкрепа за Брекзит и неговото скъсване на ядреното споразумение с Иран показаха на Европа, че Вашингтон вече не е надежден съюзник, както отбелязаха канцлерът Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон.

Още по-дестабилизиращи за ЕС бяха сближаванията на американския ръководител с Владимир Путин. В един момент те всяха страх от възможност за пакт между тези две сили, които да си подхвърлят Европа като разменна монета.

Заради всичко това в Европа започва да набира сили тезата – отстоявана засега от едно малцинство – че ЕС трябва да потърси сближаване с Москва, която не само е най-важната съседна сила, но която е и основният разпределител на петрол и природен газ.

Не е случайно, че Макрон стана основният европейски инициатор на идеята за автономна европейска отбрана. А също и първият, който публично предложи сближаването с Москва, защото вече е дошло време да се вземат предвид „всички ефекти от края на Студената война” и да се преразгледат „автоматизмите”, върху които все още продължават да се основават европейските военни съюзи.

През август Макрон събра посланиците си в Париж и им обясни, че тази „суверенна Европа”, за която говори председателят на Ерокомисията Жан-Клод Юнкер, трябва да преразгледа архитектурата на своята сигурност и отбрана. Той спомена поне три пъти Москва – и трите пъти в позитивен дух. И предложи диалог с този съсед въз основа на теми като киберсигурността, химическите оръжия, териториалните конфликти, космическата и въздушната сигурност и контрола на зоните на полюсите.

Без съмнение тази нова стратегия ще е ключова за Европа на собствената отбрана, която напредва с гигантски стъпки. Само за една година в тази област е постигнато повече, отколкото за шестте десетилетия съществуване на ЕС. От миналото лято насам са създадени такива структури като Permanent Structured Cooperation – РESCO („Постоянно структурирано сътрудничество“) и „Европейската инициатива за интервенция” с участието на 9 страни, включително Испания. Лансирани са и първите общностни фондове за отбрана. Германия и Франция са договорили помежду си съвместно разработване на нови изтребители и бойни машини…

В рамките на тази глобална цел за постигане на стратегическа автономия в отбраната Макрон обяви още, че ще предложи накратко формули за конкретизиране на реципрочна и автономна отбрана на страните от ЕС. И тя ще се основава на параграф 42.7 от Договора на ЕС, задвижен за първи и единствен път след терористичните атентати в Париж през ноември 2015 г.

Всичко това има историческа цел, отстоявана сега от основните партньори в ЕС – европейците да са в състояние сами да защитават суверенитета си. „Европа вече не може да продължава да оставя своята сигурност в ръцете на САЩ,” повтори няколко пъти президентът на Френската република. Едно от последствията вече е на масата: Русия е съседка, партньор, потенциален съюзник, но не неприятел.

Дори и Обединеното кралство, най-верният съюзник на Вашингтон в Европа, започва да прави завой. Само така може да се интерпретира фактът, че независимо от предполагаемото отравяне, извършено от руски агенти на британска територия, Тереза Мей вече настоява, че целта е „да се възстанови един ден здравия съюз” с Москва.

Този път шмекерът Тръмп отвори очите на европейците за всичко това. Дали не е дошло времето и Испания да започне да говори на глас за тези неща? Колкото по-рано стане това, толкова по-малък ще е рискът пак някоя ракета да изхвърчи, без да искаме.

 

 

Оставете коментар