В категории:България / Здравеопазване

Ловешката болница е изправена пред фалит заради оздравителен план на МЗ

Държавата препоръчва на закъсалите обществени болници из цялата страна самолечение чрез пускане на кръв

Лекарите в обществената болница в Ловеч протестират ежедневно заради неяснотата около бъдещето на лечебното заведение и неизплатени заплати за трите изминали месеца от началото на годината. В началото на април те получиха изработените си през декември пари, а забавянето на заплати отдавна е обичайното състояние на болницата в областния град.

Онова, което е различно сега, е прилагането от края на м. г. на „оздравителен“ план, какъвто бе лансиран от екипа на новоназначения здравен министър Кирил Ананиев. Затруднени в работата си заради висящи дългове са множество обществени болници в цялата страна, обикновено в относително малки населени места. Затова министър Ананиев се зае да работи „върху финансовото състояние и финансовия мениджмънт на търговските дружества лечебни заведения” като обясни, че „има една част от тях, говоря за държавните, които се намират в наистина много тежко финансово състояние”.

Според него проблемът не е, че те са превърнати в търговски дружества, а че не са достатъчно ефективни на пазара на здравни услуги, затова целта е „преструктуриране на болниците, за да могат те да придобият вид, в който да могат да се самоиздържат”. Онези от тях, които така и не успеят да се оздравят, може да бъдат закрити.

Процедурата по преструктуриране на практика се свежда до съкращаване на персонал и закриване на отделения, недостиг на лекарства и консумативи, забавяне на заплати и напускане на лекари и медицински сестри. Представителите на управлението много държат на термина „преструктуриране“, защото звучи едва ли не като подобрение. По отношение на закриването на три отделения на болницата в Кюстендил през март заместник областният управител обясни, че „говорим не за закриване на дейности, а за преструктуриране на лечебното отделение“. 

В случая с Ловеч преструктурирането включва и съкращаване на болничните легла с 37% до 149 – при около 1200 преди три десетилетия. След три месеца прилагане на това оздравяване чрез кръвопускане лекарите сами отбелязват в своето протестно писмо, че нещата са се влошили още повече и го определят като „абсолютно икономически неприложим“.

Причината за това е проста и очевидна, но не и за Министерството на здравеопазването. Съкращавайки разходите си, болницата същевременно се лишава и от приходи, защото закриването на отделения, напускането на ключови специалисти и липсата на лекарства и консумативи води до “намаляване на пациенто-потока”. Освен това пациентите биха избегнали по възможност лечебно заведение, в което от години липсват консумативи, а лекарите не получават заплати с месеци.

Тъй като тези процеси в момента се управляват от назначен от МЗ прокурист, можем да кажем, че в държавата води ловешката болница към контролиран фалит. Протестиращите лекари съобщават за 50 техни колеги, които са напуснали от началото на годината, и стигат до идентичен извод за ролята на министерството:

„Тази огромна болница, с такъв капацитет, просто частниците я сринаха. Това е държавна политика да се затварят тези болници. Министерството нехае. Стоим без пари.“

Подобно на болницата във Враца, която протестираше неотдавна, състоянието на тази в Ловеч също е допълнително влошено от фаворизирането на частен конкурент от страна на НЗОК.

Лекарите обясняват и как съкращенията се стоварват върху лекарите чрез допълнителен труд и върху пациентите, които трябва да доплащат неформално разходите за консумативи. „Почти 90% от пациентите си купуват всичко – спринцовки, игли, всички видове консумативи“ – разказва началникът на отделението за белодробни заболявания, което на практика не функционира, защото лекарите подават колективна оставка. Ако болните не могат да си позволят тези разходи, те ще предпочетат да отложат лечението си или да потърсят помощ другаде – обикновено в Плевен.

Почти половината разходи за здравеопазване в България идват от доплащания на пациенти, при средно 15% за ЕС, а в тази сметка дори не влизат нерегламентираните разходи по закупуването на липсващи консумативи и изделия, както и популярната в цялата страна сива търговия с кръв.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар