В категории:Свят / Франция

Атаката на Макрон срещу работниците

Влизането в сила на трудовите реформи на Еманюел Макрон доведе до вълна от съкращения във Франция, което бе очаквано предвид опита на други европейски държави. Сега френското правителство насочва антисоциалната си офанзива срещу държавните служители и образованието

Разделението сред синдикатите позволява на Еманюел Макрон да прокарва анти-раборническия си дневен ред. Снимка: Wikimedia Commons

Коул Станглър, Jacobin

Годината започна лошо за френския пазар на труда. Още на 9 януари Groupe PSA, вторият най-голям производител на автомобили в Европа, обяви плановете си да съкрати 2200 работни места в страната. Малко след това търговската верига Carrefour заяви, че ще премахне 2400 позиции, а магазините за дрехи Pimkie обявиха предстоящо съкращаване на 200 души. Тези новини дойдоха като напомняне, че президентът Еманюел Макрон наскоро прокара най-мащабната реформа на трудовото законодателство от едно поколение насам.

След като протестното движение срещу реформите затихна през миналата есен, работодателите започнаха да се възползват от новите правила. PSA е подсигурила повече от половината съкращения по линия на мерки, които разхлабват законовите ограничения за уволнение. Pimkie възнамерява да използва същото “облекчение за бизнеса”. В по-малък мащаб вестник Le Figaro възнамерява да съкрати над 40 позиции чрез новите процедури за “изкупуване” на трудови договори.

Тези съкращения са особено смайващи по отношение на PSA, която произвежда марките Peugeot и Citroën и през миналата година придоби Opel от General Motors срещу 2.2 млрд. евро. През 2017 г. компанията отчете четвърта поредна година на рекордни продажби, както и исторически връх в маржа на печалба. Или както един раздразнен служител на PSA коментира пред Le Monde: “Колкото по-добре са нещата, толкова повече персонал съкращават”.

Отстъпление на организирания труд

Трудовата реформа бе ключово постижение през първата година от мандата на Макрон, като той успя да постигне нещо, в което поредица негови предшественици се провалиха. Новият президент имаше преимуществото на пълно мнозинство в Националното събрание, но въпреки това предпочете да прокара реформите чрез указ. Така той ограничи парламентарния дебат по темата, както и възможността в закона да бъдат вкарани нежелани допълнения. Обстоятелствата бяха такива, че всякаква успешна опозиция трябваше да дойде от улицата. Единствено масови действия биха могли да накарат правителството да стане по-отстъпчиво.

Френското работническо движение обаче е в състояние на безпорядък. Два от трите най-големи профсъюза отказаха да подкрепят масовата мобилизация, включително най-големият синдикат във френския частен сектор – Френската демократична конфедерация на труда (CFDT). Двата синдиката решиха, че не си струва да компрометират отношенията си с Елисейския дворец толкова рано през мандата на Макрон.

Това остави войнствената Обща конфедерация на труда (CGT) и по-малкия левичарски синдикат Solidaires със задачата сами да подклаждат и ръководят протестното движение. Участието в националните стачки и протестни маршове бе ограничено и реално не се разшири извън лявата база на организациите. В сектора на превозвачите, чието участие в стачки се е оказвало ключово при социални борби в миналото, синдикатите се договориха самостоятелно с правителството и техните работници бяха изключени от голяма част от ефектите на реформата.

За организациите на труда тези събития представляваха жестоко напомняне за откъснатостта им от френското общество. Макар синдикатите да разполагат със значителна институционална мощ и да договарят колективни трудови договори от името на почти цялата работна сила, едва 11% от работниците са техни членове. Това съотношение е почти същото като в Съединените щати. Ако преди двадесет години френските профсъюзи можеха да мобилизират значителен брой работници извън членската си маса, това просто не е така днес.

Същевременно и други естествени противници на трудовите реформи не се представиха добре. “Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон обеща масови протести. Партията обаче надцени влиянието си като призова за отделен национален ден за действие, вместо да следва календара на протестите на работническото движение. Студентите, които са магическата съставка за успехите на френските социални движения, също не участваха масово.

Лекарството, от което се разболяваш

С приемането на тези трудови реформи Франция минава първите стъпки от път, който вече е добре познат в други западни държави. Промените биват продавани на публиката като средства за намаляване на безработицата, но реално водят до вълни от съкращения. Пробвайте да обясните на уволнена медицинска сестра или работник в автомобилен завод, че по-гъвкавият пазар на труда ще позволи на шефа им по-лесно да наема хора в бъдеще. След обявените съкращения в PSA един от служителите на компанията правдиво отбеляза пред Le Monde, че “указите на Макрон са начин хората да бъдат тласнати към безработица”.

Изследванията също показват, че предполагаемата връзка между премахването на защитата на труда и ръста на заетостта е в най-добрия случай незначителна. Тези заключения се различават значително от научната увереност, с която Еврогрупата и Европейската комисия препоръчват орязване на правилата за защита на работниците. При всички случаи щетите, нанесени от подобни про-бизнес реформи из цяла Европа, са достатъчни, за да предизвикат скептицизъм за бъдещите им последствия във Франция.

От 2010 до 2012 година Испания осакати трудовия си кодекс, разхлаби законовите ограничения за съкращаване и позволи на компаниите да заобикалят секторните колективни трудови договори. Макар официалното ниво на безработица в страната да е спаднало от 25-те процента в разгара на кризата до 16 на сто сега, качеството на новосъздадените работни места е изключително ниско. Повече от една четвърт от испанската работна сила в момента е на временни трудови договори. В Италия, където бяха приложени подобни реформи, безработицата все още се задържа на около четири пункта над предкризисните нива. И в двете страни над 60% от работещите на съкратено работно време не го правят доброволно. Сред страните от ОИСР само Гърция е с по-лоши показатели в това отношение.

Трудовите реформи очаквано бяха непопулярни във Франция, като според социологическите проучвания над 50% от населението бе против тях. Това може да обясни защо Макрон толкова бързаше да ги прокара по време на “медения месец” на президентството си. Макар рейтинът на одобрение на Макрон да се е възстановил до 47% през януари след резкия спад в първите месеци на мандата му, ефектите от трудовите реформи ще имат ефект през целия остатък от президентството му. Спокойно можем да се обзаложим, че шефовете ще продължат да използват новото законодателство в своя полза.

Нищо от това обаче не забавя прокарването на дневния ред на правителството. Макрон и съюзниците му сега са се прицелили във висшето образование, където искат да въведат нови процедури за прием. Според плана на правителството на първокурсниците ще може да бъде отказвано място в предпочитаната от тях специалност. Критиците на реформата виждат това като първа стъпка към ограничаващия и скъп модел на образование, преобладаващ в страни като САЩ и Великобритания.

В големите френски градове вече бяха проведени протести срещу образователните реформи. В същия ден правителството обяви кампания за доброволно прекратяване на договорите на държавни служители – което представлява безпрецедентна атака срещу най-сигурните работни места в страната. Синдикатите на държавните служители, които тази година вече са изправени през замразяване на заплащането, трябва да решат дали ще организират стачки в отговор на натиска на правителството. За френската левица остава да се надява, че тези потоци на възмущение ще се влеят в по-широк фронт срещу целите на Макрон.

Оставете коментар