В категории:Анализи / Икономика

Газопроводът BRUA и приказката за енергийна независимост на Румъния

Откриването на много газ и нефт в Румъния бе последвано от постоянно напомняне на руската заплаха и нуждата от енергийна независимост, написаха се специални закони за усвояването на енергийните ресурси, подготвя си и създаването на газопровод, който да ги отнесе на Запад – без жертвите и отстъпките дори да намалят цената на синьото гориво за обикновения румънски потребител. Плодовете от цялата тази история се берат от други – „стратегическите“ инвеститори и малцината им местни посредници

Печели ли румънския народ от изобилието на ресурси в неговите земи и води? (снимка: Pixabay, CC0)

В началото на февруари 2009 г. Румъния спечели международен арбитраж с Украйна в Международния съд в Хага относно границата на икономическите зони на двете страни в Черно море. Така Букурещ се събужда с впечатляващи залежи на петрол и природен газ, озовали се от неговата страна на морската “ограда”. През ноември 2008 г. американският гигант Exxon Mobile подписа споразумение с румънската петролна компания Petrom (която е собственост на OMV), за придобиване на 50% от находището Neptun. Инвестициите продължават и през следващите години. Богатите на природни ресурси участъци се разпределят между компаниите: Sterling (Канада), Lukoil (Русия) и Petroceltic (Дубай). Повече за начина, по който са разпределени залежите, как са открити, как са се развили транзакциите и сондажите може да се намери тук.

Накратко, освен откриването на газови залежи, достигащи по оценки от 2012 г. между 42 и 84 млрд. куб. м. (което може да покрие потреблението на Румъния за няколко години) се случиха и други събития, които повишиха значението на страната в геополитически и енергиен план. Сред тях са провалът на газопровода Nabucco, санкциите срещу Русия след началото на кризата в Украйна и анексирането на полуостров Крим от руснаците. Тези събития блокират изпълнението на проекта за проучване и експлоатация на залежите в северните руски райони, за което през 2012 г. са се договорили Exxon Mobile и руската държавна компания „Роснефт“ (подробности тук).

Така започва „приказката“ за енергийната независимост на Румъния. Една приказка за това как Румъния става регионален актьор на европейския енергиен пазар и за инвестициите, които следва да дойдат. Заедно с това вървят нарастваща тежест на инвеститорите в националното законодателство и повтарянето колко е важна регионалната сигурност. Веднъж щом инвестициите започнаха да се появяват (OMV и Exxon инвестират над 1,5 млрд. евро в сондажни дейности) възниква нужда и от специални закони или от промяна на закони, за да не се пречи на едрия бизнес и на големите стратегически инвестиции.

През 2011 г. ExxonMobil, OMV Petrom и Lukoil. които разработват находища в Черно море, принадлежащи на румънската държава, се възползват от извънреден указ, който променя закон 50/1991 относно разрешенията за строителна дейност. Този указ премахва необходимостта компании, извършващи проучвания в шелфа, да получат разрешение за това. През септември 2016 г. парламентът гласува с единодушие и без публични дебати специален закон засягащ газопровода BRUA (България-Румъния-Унгария-Австрия).

До болка са познати историите за зависимостта на Западна Европа от руския газ и за положените усилия за намиране на алтернативни източници за ЕС. Американците излязоха с предложение да доставят втечнен газ на източноевропейските държави като Литва и Полша. Бяха направени няколко стъпки в тази посока, както показват инвестициите в специална инфраструктура и първите доставки на така жадуваното гориво. Въпреки това изглежда, че противно на дискусиите за съпротива срещу руската опасност, алтернативите не са икономически оправдани, защото са по-скъпи от традиционния внос от вражеския съсед.

През 2013-2014 г. Chevron търсеше за шистов газ във Вранча и Добруджа. Докато компанията рекламираше приказката за енергийната независимост и как нейните облаги ще се разпрострат над Румъния и гражданите ѝ,  жандармерията охраняваше обектите ѝ, а гражданските права в районите на сондажите бяха отменяни. В крайна сметка Chevron излезе от цялата операция с дългове към държавата.

ЕС превърна в един от големите си приоритети осигуряването на газ за страните членки, както се вижда от Стратегията за енергийна сигурност, изработена в периода 2015-2016 г. В нея газопроводът BRUA и залежите от Черно море имат жизненоважна роля.

На 9 септември 2016 г. в рамките на работната група за свързване на газовите мерки на Централна и Източна Европа (CESEC) представителите на Transgaz (румънският газов оператор – бел. прев.) подписват споразумение с INEA (Innovation and Networks Executive Agency) за изграждането на газопровода BRUA, който ще мине през България, Румъния, Унгария и Австрия. За този проект е даден грант от 179,32 млн. евро. Само че проектът има нужда от специален закон, който да позволи „прикрита експроприация, изключения и фрапантни нарушения на националното и европейското право по отношение на правата на собствеността, на гражданските права, на околната среда и на културното наследство“.

Михай Гоциу – по онова време журналист, а днес сенатор от Съюза “Спасете Румъния”, пише тогава, че този инфраструктурен проект в някои случаи е дори по-разрушителен и циничен от известния специален закон за златодобивния проект “Рошиа Монтана”, извел десетки хиляди хора на улицата през есента на 2013 г. Въпреки че първоначалният проект предвижда изключения и дерогация на серия от закони за проекта BRUA, чрез първата предложена от тогавашното правителство поправка обхватът на изключенията и дерогациите се разширява, така че да обхване всички подобни проекти, обявени за обекти от национален интерес. Това е знак, че е много вероятно “усилията за енергийна взаимосвързаност и консолидиране на незвисимостта и енергийната сигурност на страната” да покрият още повече подобни проекти.

Заинтересованите могат да видят проекта за закон и предложените поправки тук. През есента на 2016 г. никой не излиза да протестира срещу този закон. Проектът BRUA, независимо от негативното му въздействие върху археологическите обекти, през които ще премине (Сармисeгетуза – някогашната столица на даките), прави големи крачки напред. Според календара на Transgaz работата по проекта, трябва да започне в края на тази година и да бъде завършена до края на 2019 г., за да може той да заработи през 2020 г. Според в. Adevărul в края на ноември 2017 г. Transgaz е подписал договорите за изпълнение на газопровода, като “победители в конкурса са австрийците от Habau PPS Pipeline Systems и консорциум, воден от INSPET SA. Той е бил наказан в миналото от Съвета по конкуренцията с глоба от 7,3 млн. леи (3,07 млн. лева) за подправяне на търг, организиран от Transgaz през 2009 г.”.

Карта на концесиите в румънската част на Черно море (foto: http://roconsulboston.com)

В местната преса темата за BRUA се засяга само с по няколко реда, без да има сериозни дискусии по съдържанието на специалния закон или за значението на този газопровод. Трябва да се отбележи статията от април 2017 г. на Сорин Пъслару във в. Ziarul Financiar. Наред с другите неща, които той коментира – като липсата на прозрачност или фактът, че дискусиите за тръбопровода в управленските кръгове се водят тайно – Пъслару отбелязва следното: “имаме само една дълга поредица от срещи, чието съдържание е тайно и се пази от онези, които обсъждат темата в държавната администрация и в ръководството на OMV Petrom – Exxon”.

Авторът добавя, че от една страна ни продават медийно този тръбопровод с приказки като “диверсификация на източниците за доставка”, “подобряване на преговорната позиция”, “ще станем регионален енергиен хъб”, “проектът продължава необезпокоявано и подкрепящите го послания в пресата имат еднакво съдържание”. От друга страна, същият автор поставя въпроси, свързани с крайната точка на транспортирания газ по тръбата и най-вече на газа, който е извлечен от залежите на румънската държава, отдадени на концесия на споменатите по-горе компании. Пъслару пише: “този газ ще отиде директно в Австрия чрез газопровод, построен специално с тази цел. Но след 10-15 години, когато Румъния изтощи ресурсите си на синьо гориво, ние ще трябва да го внасяме от Русия, защото няма да можем да ползваме газа в румънските икономически води на Черно море, заминаващ директно за Запада. Газопроводът за тези доставки на запад се казва BRUA. Според плановете той ще влиза в Румъния чрез интерконектор с България с капацитет 1,5 млрд. куб.м. годишно, а ще напуска през Унгария с капацитет 4,4 млрдр. куб.м. годишно. В България обаче засега не влиза никакъв газ, тя просто няма такъв и не е свързана с Турция, чрез която газът от Близкия Изток ще отива на Запад.” Друг парадокс на този проект се изтъква от Петру Янк – бивш директор на дирекция в Министерството на икономиката, който посочва, че в Добруджа все още има хора без достъп до природен газ, докато в същото време се насърчава проектът BRUA, изнасящ го на запад.

Румъния има понижени нива на отчисления към държавния бюджет при концесиите за минерални, петролни и водни ресурси. Затова и важността на промяната на системата, по която се формират концесионните такси, нараства. В този смисъл през октомври 2017 г. правителството започна публична дискусия за проектозакон, който да регламентира системата за отчисления. В проектозакона пише, че се цели „установяването на малки отчисления при работата в морето, така че румънската държава да насърчи изпомпването от континенталния шелф на природен газ с цел да се осигури енергийната независимост на Румъния и да се намали вносът на газ от Русия“. За тези предложения може да се прочете повече тук.

Ziarul Financiar пише, че концесионните такси за експлоатацията в Черно море би трябвало да са по-висок. Остава да видим кой от вариантите на проектозакона ще влезе в сила. Но има още нещо важно. Въпреки че се подчертава важността на енергийната независимост спрямо съседите износители в Черно море, наред с дейността на Exxon и Petrom действа и съвместен проект на Romgaz и Lukoil. Някой разбира ли каква е тази независимост и кому е изгодна, при положение че не само има подобно партньорство, но и периодично ни съобщават, че нараства цената на газа? Да си припомним как през 2013 г. протестиращите срещу проектите на Chevron за експлоатация на шистов газ бяха наричани агенти или полезни идиоти на Русия, включително от представители на различните публични институции, докато румънската държава даваше разрешения за изследване на коцесионирани морски участъци на Gazprom.

Да обобщим. Бяха открити много ресурси, бе напомняна руската заплаха и нуждата от енергийна независимост, написаха се специални закони за оценяването на тези енергийни ресурси и за създаването на газопровод, който да ги отнесе надалеч, без жертвите и отстъпките да намалят цената на синьото гориво за обикновения румънски потребител. Той периодично е заливан с обяснения защо е необходимо ново поскъпване в цената на газа, който често достига в близост до цената в държави, напълно лишени от природния ресурс. И дори ги надхвърля.

Що се отнася до отчисленията, получени от румънската държава, за тях можем да добием представа като погледнем сумите, инкасирани през миналата година. Те възлизат само на 1 млрд. леи (420 млн. лева), независимо, че Румъния е на четвърто място в Европа по производство на нефт и газ. Сравнение със сумите, дадени от ExxonMobil за лобиране през Европейската комисия и за дарения на университети и европейски организации, също могат да ни помогнат да оценим мащабите на икономическите субекти, с които си имаме работа. Сумата е била 8,08 млн. долара през 2014 г.

Колкото и да ни повтарят до втръсване лобистко-пропагандистката формула за енергийната независимост на Румъния, случилото се през последните години ни показва, че за нас остават трохи и може би прибраните комисионни от ключови лица. Приказката за енергийната независимост не само излиза скъпо на хората, но и действа най-вече за да успокоява умовете и за да може обикновеният гражданин да се чувства комфортно. Плодовете от цялата тази история се берат от други хора. Ние оставаме със законовите привилегии за стратегическите инвеститори. Сигурно към спечелилите от тяхното присъствие можем да добавим и едно малцинство от посредници, лобисти, държавни служители, пиари и т.н. Както и в други случаи на корупция, наричани на имената на замесените фирми – Bechtel, EADS, Microsoft или като голямата част от комунистическите приватизации под носовете ни се извършва един голям икономически процес в пълен междупартиен и междуинституционален консенсус. Отвъд политическите противоречия, които понякога изглеждат много остри, отвъд промените на правителства и коалиции, проектите, изискващи значителни суми, преминават едва докосвайки се до общественото внимание. Те се реализират при добре организирана липса на прозрачност и в отсъствието на каквито и да е публични дебати.

Валер Симион Козма

Историк и антрополог. Президент на Центъра за изучаване на модерността и на селския свят в село Телчу (Трансилвания). Основател на Летните конференции „Телчу“ и на Лятното училище „Телчу“. Редактор в организацията „Лига на културните дейци Бонцидени“.

Оставете коментар