Кабинетът планира да даде пари за стипендии и на частните училища

Държавата вече реши, че ще субсидира обучението в частни училища от 2018 г., а сега МОН предлага да се заделят средства и за държавни стипендии в тях.

Годишнината на организацията на частните училища, провела се във Френския институт. Снимка: БАЧУ

След като от началото на следващата година частните училища и детски градини, които са около 200 на брой, ще могат да получават държавна субсидия, правителството планира да осигури средства и за стипендии на обучаващите се там ученици. Това съобщи заместник министър Деница Сачева по време на форум по случай годишнината от създаването на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ) в петък. Проектът за промени в съответното постановление се появи часове по-късно на сайта на МОН, което говори, че публикуването му е било задържано, за да може новината да бъде съобщена на въпросния форум.

Държавата вече подпомага по различни начини частните училища, въпреки че огромната част от тях са регистрирани като търговски предприятия с цел печалба. Бегъл поглед върху финансови отчети на частни образователни заведения показва норма на печалба, варираща между 9 и 27%, още повече че част от печалбата лесно се прокарва като “външни услуги” или “други разходи” в счетоводната документация и не подлежи на облагане.

Въпреки че тези училища са по същество търговски фирми, държавата ги подпомага като вече над 15 години не облага с ДДС таксите, които са по същество цената на предлаганите от тях услуги. В същото време, от 2006 г. насам учебниците, които не се покриват от държавата, се облагат с 20% ДДС, наравно с всички останали стоки. В много общини, начело със Столична, частните училища и детски градини получават преференциални цени за наем или дори безвъзмездни общински терени. Те вече получават и безплатни учебници от 1 до 7-ми клас, наравно с обществените училища, а сега ще имат възможност да раздават и стипендии, финансирани от публичния бюджет.

Към момента, в масовия случай частните училища не предлагат стипендии за успех, защото е безсмислено да вземат такса, която в някои заведения достига 16-17 хиляди лева, и после да отпуснат няколко десетки лева месечна стипендия. Частно училище “Еспар”, например, се хвали, че е единственото, което отпуска стипендия за успех на учениците си, като такава са получили 38 деца за последните 11 години. Много училища предлагат само стипендия, която да покрие таксата за обучение или част от нея за учениците с високи резултати, чиито родители не могат да си я позволят. Например частно училище “Св. Георги”, чиито такси достигат над 9 хил. евро, предлага стипендиантска програма за “деца, за които таксите за обучение са извън възможностите на техните родители”, но само кандидатстването за нея струва 250 евро, така че социалният ефект е съмнителен.

Вместо да опита да увеличи размера на стипендиите в обществените училища, МОН решава да пренасочи част от средствата по това перо към няколко хиляди домакинства, които могат да си позволят да плащат солидните такси в частните училища. Министерството все пак вдига тавана на стипендиите от 50 на 60 лв., но това не значи автоматично увеличение за обществените училища, тъй като средствата по това перо в бюджетите са ограничени и всяко училище ще трябва да прецени дали може да си позволи увеличение. В резултат често максимална стипендия получават само учениците с максимален успех, а другите дори с 5,99 взимат с 10-15 лв. по-малко. Минималният праг на стипендията пък остава 21 лв.

Според МОН обаче фактът, че тези скромни стипендии често не могат да се получават в пълен размер дори от отличните, не е основният проблем в тази наредба. В предварителната частична оценка на въздействието, публикувана на сайта на министерството, се казва, че “към момента основен проблем е липсата на възможност определен кръг ученици да получават стипендии след завършване на основното си образование.” Това са от една страна учениците в новообразуваните дуални училища (за които не пише нищо в старото постановление от 2013 г.), а от друга – частните.

В мотивите на министър Красимир Вълчев до Министерски съвет се обяснява, че разширяване на кръга от ученици, които имат право да получават държавни стипендии, ще даде възможности както за “насърчаване на образователните резултати на учениците, така и за подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на отпадането на учениците.” Отпадането в частните училища от следващата година може да се превърне в проблем. Досега ако дадено домакинство не може повече да си позволи таксата, то би могло да прехвърли детето си в обществено училище. Но сега, ако държавата вече е платила субсидия за съответния ученик в частното училище, ще е проблем да плати отново при прехвърляне.

Някои от частните училища търсят от родителите различни гаранции, че могат да плащат таксите. Например, частно училище “Свети Георги” събира депозит в размер на 1000 евро, които използва, в случай че родителите закъснеят с плащането на таксата, но когато и той свърши, ученикът ще може да използва стипендията в размер на 60 лв., за да покрие разходите по обучение за още половин ден.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар