В категории:България

Бюджет 2018 бе приет на първо четене с гласовете на ГЕРБ, ОП и Воля

Управляващите приеха бюджет, който трябва да „изглажда неравенствата“ със същите мерки, които досега само ги задълбочаваха

Поредица от взаимоизключващи се тези, изказа Власидслав Горанов в защита на настоящия данъчен модел. Скрийншот от novini.bg

Управляващата коалиция с подкрепата на партия „Воля“ на Веселин Марешки подкрепи на първо четене Бюджет 2018 и така той бе приет с 126 гласа “За”, 96 “Против” и един “Въздържал се” от страна на БСП. Предложеният проект бе защитен от финансовия министър Владислав Горанов, който акцентира върху това, че “в изпълнение на доктрината, която изповядват управляващите… не се променят данъците.”

След това министърът нападна издигнатите в последните месеци “доктринални теми, свързани с неравенството и начините за неговото преодоляване”, намеквайки, че те биха имали обратен на очаквания ефект. По този начин в рамките на две изречения Горанов успя да натовари термина “доктрина” първо с позитивни конотаци, когато се отнася за ГЕРБ (изпълняващи обещаната доктрина), а после с негативни, когато се отнася за инакомислещите (повдигащи доктринални теми, при това неискрено).

Вероятно министърът има предвид институциите и организации, които изповядват различни доктрини от тази на управляващите, например МВФ, Европейската комисия или Oxfam. Също така, в обществото през последните месеци се чуха призиви от различни организации, настояващи за промяна на данъчната система, която, меко казано, не спомага за намаляване на неравенствата в страната. Горанов завърши тази част от изложението си с твърдението, че “ролята на бюджета е да изглажда неравенствата и да стимулира равния шанс на хората”, което влиза в противоречие с заканата, че няма да се пипа данъчния модел в държавата. Бюджетът може да прави тези неща главно като преразпределя обществените блага, което се осъществява чрез данъчно облагане. Щом то “не се пипа” и в него се запазва същата философия, то не можем да очакваме резултати, различни от досегашните, а именно създаването на най-неравното общество в Европа с най-голям дял изложени на бедност хора.

Веднага след като обяви, че данъците няма да се променят, Горанов се самоопроверга, обяснявайки, че се вдигат акцизите за тютюна и се увеличава пенсионната вноска с 1%. Онова, което все пак бе последователно в неговото изказване е твърдението, че целта е “съществуващият модел на данъчна политика да бъде запазен”. В момента пенсионната вноска е регресивен данък и увеличението ѝ ще я направи още по-регресивна. Причината за това е в съществуващия максимален осигурителен таван в размер на 2600 лв., който означава, че пълната вноска се плаща само от хората с брутни доходи до тази сума, докато по-заможните плащат по-малко.

Горанов повтори тезата на Бойко Борисов, че в страната на практика няма безработица, която отново противоречи на твърденията на Европейската комисия, статистическите данни и на социологическите изследвания на пазара на труда. Затова правителството щяло да инвестира в качеството на работната сила, под което се разбира преди всичко увеличението на учителските заплати. Финансовият министър все пак призна, че тези мерки са закъснели и че “трябваше по-рано да направим инвестиции в качество на средното образование”.

Въпреки увеличенията в последните две години, стартовата учителска заплата все още е с 30% под средната за страната и далеч не може да привлече достатъчно от “инициативните, по-добре обучените, най-добрите висшисти в класната стая”. По дял на средствата, заделяни за образование, които правителството планира да задържи на ниво от 3.6% от БПВ поне до 2020 г., страната ни остава далеч под средноевропейските нива и с предвидимо ниски резултати, разкривани периодично от международното проучване PISA, както и тези дни от Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2016.

Сред приоритетите на кабинета бе посочено и увеличението на парите за здравеопазване, “въпреки че не се е родил този, който ще напише вярната рецепта как да излекуваме болното българско здравеопазване”, заяви Горанов. Допълнителните средства в Здравната каса ще намалят темпа, с който нарастват дълговете на болниците, но няма да обърнат тенденцията. Никакви политики не се предлагат и по отношение на тенденцията за доплащания от джоба на болните при лечение, които са вторите най-високи в ЕС.

Корнелия Нинова от БСП критикува проектобюджета с аргументите, че в него не се решават проблемите с достъпа до здравна грижа, недостига на медицински кадри или високите цени на лекарствата, но не спомена конкретни мерки, например намаляване на ДДС върху лекарствата. Според Нинова увеличеният бюджет на БАН покрива само допълнителните разходи, свързани с ръста на минималната заплата, а “неравенствата между училищата в страната остават същите, защото принципът е същият – парите следват ученика”. Лидерът на БСП пропусна данъчните промени, които предложи наскоро в посока към умерена прогресивна скала, с което затвърди впечатленията, че тези идеи са били свързани по-скоро с вътрешни за партията борби преди нейния конгрес.

ДПС в лицето на Йордан Цонев пък предложи критика на бюджета отдясно. Според Цонев, икономическият ръст в момента се дължи на потреблението и така икономиката ще “прегрее”. В действителност, потреблението в България е най-ниското в Европа и делът му в разходите на домакинствата постоянно спада в последните години. Според ДПС, за да не прегрее, икономиката има “крещяща нужда” от външни и вътрешни инвестиции, които били спирани от неназовани “административни спънки”. Цонев повтори и обичайната за десницата теза, че не трябва да се дават допълнителни средства за образование или здравеопазване без да се изискват срещу тях реформи, посочвайки като пример за реформа въвеждането на система от конкуриращи се частни здравноосигурителни каси.

До следващия четвъртък се очакват предложения от партии и граждански организации за промени в бюджета, които да бъдат обсъдени от съответните парламентарни комисии преди той да бъде внесен за разглеждане на второ четете в пленарна зала.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар