В категории:България / Пазар на труда

Ниските доходи са основната причина за демотивация на хората в трудоспособна възраст

Само 1% от демотивираните българи успешно са си намирали работа чрез Бюрата по труда

Младите хора до 30 г. са най-голямата група сред демотивираните. Снимка: Pexels

Перспективата за достатъчен доход би накарала 53% от демотивираните българи да се активизират на пазара на труда, става ясно от изследване на нагласите сред хората, които не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта. Техният брой е около 330 хил. или 11% от настоящия брой заети лица, което означава, че тези хора представляват огромен неизползван резерв на пазара на труда. Проучването е осъществено в края на септември от изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“ сред 1100 души.

Следващият най-често посочван източник на мотивация за 6% от интервюираните отново е свързан с финансовите измерения – желанието да имат собствен доход, да се чувстват пълноценни и да разполагат с необходимите средства за живот. Също 6% са посочили, че перспективата да намерят работа по специалността си би ги мотивирала. Останалите отговори показват стремеж към работна среда, в която се спазват законите и се зачитат трудовите права – нормално работно време (5%), добри условия на труд (4%), редовно заплащане (4%), осигуровки (3%), трудов стаж (2%), без стресови ситуации (2%).

Дали тези хора нямат нереалистични очаквания относно това, което считат за достатъчен доход? Проучването показва различна картина – близо половината (47%) от анкетираните биха се мотивирали да започнат работа със заплата между 501 и 1000 хиляда лв., което значи, че са съгласни да се трудят и срещу компенсация значително по-малка от средната за страната. 16% нямат никакви претенции за заплатата, а други 5% ще са доволни и на не повече от 500 лв. Висшистите и живеещите в столицата имат малко по-големи очаквания за доходи от порядъка на 1001-1500 лв., но като такива с нереалистични очаквания могат да се определят само 5%, очакващи заплата над 1501 лв. Но дори и това е условно, защото сред демотивираните хора има такива с високо образование и сериозен опит. Един от десет е висшист, а дори по-голяма част от тях са работили повече от 10 години на последната си позиция.

Други 16% пък са попаднали в капана на безработицата още преди да намерят първата си работа. Те са част от най-голямата група сред демотивираните – млади хора до 30 г., които са 27%. Доколко измъкването от този капан може да се осъществи без външна помощ, разбираме от продължителността на безработицата сред демотивираните хора. Цели 20% от тях не са работили повече от 5 години. 19% са изгубили работата си в последната година, а останалите са на практика продължително безработни. Официалната статистика обаче не ги счита за безработни, тъй като те не са регистрирани в Агенцията по заетостта, което ги вкарва в графата “икономически неактивни”.

Тази практика намалява официалното ниво на безработица изкуствено, а управляващите имат стимул да правят регистрацията на безработните безсмислена за тях, за да поддържат недействително ниските ѝ нива. Дори в момента само 1/3 от регистрираните в Агенцията по заетостта безработни получават обезщетения, а от следващата година изискванията се затягат допълнително, което ще намали броя им значително.

В допълнение, недофинансираните Бюра по труда, в които работодателите дори не са длъжни да обявяват свободните си места, не привличат демотивираните лица с нищо. Само 1% от тях, заявяват, че някога са си намирали работа чрез посредничеството на тези бюра, 39% никога не са се уповавали на услугите им, а 42% са прибягвали до тях, но без успех.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар