Не позволявайте на богатите да стават още по-богати чрез общите блага

Време е общностите да си върнат контрола върху ресурсите, от които зависи техният просперитет. Общите блага създават политика на принадлежност, задължават хората да работят заедно, да поддържат своите ресурси и да решават как да се използват доходите. Те дават на общността ясен фокус и поставят акцент върху живота на общността. Зависят от демокрацията в нейната най-истинска форма и унищожават неравенството.

Снимка: Pixabay.com

George Monbiot, The Guardian

Какви сте вие – фенове на свободния пазар или привърженици на държавата? Смятате ли, че интервенцията в икономиката трябва да е минимална или все пак мислите, че държавата трябва да играе по-активна роля, а обхватът на регулациите да бъде разширен? Това е основният политически дебат на днешното време. Но той е базиран върху погрешни предпоставки.

И двете страни изглежда са съгласни, че държавата и пазарът са единствените сектори, които си струва да се обсъждат, а политиката трябва да се придвижва в единия или в другия край на тази линейна скала. Всъщност съществуват четири основни икономически сектора: пазарът, държавата, домакинството и общите блага. Пренебрегването на последните две от неолибералите и социалдемократите създаде много от уродливостите на нашето време.

Както пазарът, така и държавата получават огромна субсидия от домакинството: например, неплатеният труд на родителите, както и от другите, грижещи се за децата (а това са предимно жени). Ако никой не се грижи за децата – не ги храни, не ги възпитава, не ги води до училище – то въобще нямаше да има икономика. И ако никой не помагаше на пенсионерите, болните или хората с увреждания, то разходите за тяхната помощ просто биха потопили държавата.

Но има още една голяма субсидия, която ние сме осигурили. Говоря за огромните богатства, които икономическият елит е натрупал за наша сметка, чрез завладяването на четвъртия сектор на икономиката – общите блага.

Необходимостта от обяснение какво представляват общите блага показва в колко голяма степен са пренебрегнати те (въпреки огромните усилия на политолози като Елинор Остром). Общите блага не са нито държавни, нито пазарни. За да съществуват общите блага, трябва да са налице три основни елемента. Първият е някакъв ресурс – земя, вода, минерали, научни изследвания, софтуер или хардуер. На второ място, трябва да има общност от хора, която да споделя равни права върху наличния ресурс и да е организирала използването му. На трето място са правилата, договорките и системите, които трябва да съществуват или да се изградят, за да се поддържа ресурсът, а ползите му да се разпределят.

Истинските общи блага обаче се усвояват и управляват не за да се трупа капитал или печалба, а за да се поддържа постоянният прогрес и благополучие. Общите блага може да принадлежат на някоя група от хора, която да живее в тях или до тях, както и на хората, създаващи и поддържащи благата. Общите блага са неотчуждими, което означава, че те не могат да се продават или раздават. Общите блага могат да бъдат и живи организми, като гора или коралов риф, а хората, на които те принадлежат, имат интерес от дългосрочното им поддържане и съществуване, а не от краткосрочната печалба, която би се получила от унищожението им.

От векове общите блага попадат под ударите на капитализма и държавната власт. Ресурси, които никой не е изобретил или създал, или пък ресурси, създадени от голяма група от хора, са били заграбени от тези, които са подушили възможността за печалба. Мисълта, приписвана на Балзак, че „Зад всяко голямо богатство се крие голямо престъпление“ е вярна в повечето случаи. „Находчивостта“ и „прозорливостта“ в бизнеса често означават, че някой е открил нов начин за заграбване на труда и благата на други хора.

Кражбата на активи от хора и компании, които не са ги създали, се нарича заграждане. Първоначално това бе изземване – подкрепено от насилие – на общата земя. Сегашният модел обаче се появява за пръв път в Англия, разпространява се до Шотландия, Ирландия и след това обхваща и останалите колонии. Той все още е факт и се случва чрез огромното и глобално ограбване на земя.

Заграждането създава неравенство. То възпроизвежда една икономика от по-ниско ниво – принуждавайки всички останали да плащат за достъп до ресурсите на този, който е ги е заграбил/заградил. А това има пагубно влияние върху общностите, разбива ги и отчуждава хората от техния труд и от тяхната околна среда. Екосистемите, поддържани преди като общо благо от общностите, сега се унищожават в преследване на бързи пари.

Неравенство, наеми, отчуждение, атомизация, унищожение на околната среда – загубата на общите блага е причинила или утежнила много от страданията на нашата епоха.

Стремежът към заграждане прозира в опитите на администрацията на Доналд Тръмп да унищожи мрежовата неутралност. Големите интернет провайдъри искат да превърнат интернет – нещо свободно и създадено с труда на милиони – в поредния продукт, за който трябва да плащате. За да се подсигурят, че няма да имате възможност за избор, те се борят срещу свободния и обществения интернет. Това става предимно чрез лобиране да се забрани широколентовия достъп за обществено ползване. САЩ са се превърнали в налудничава плутокрация и това си личи от следното – в четири щата използването на широколентовия достъп за обществено ползване е криминално престъпление, а в повечето щати са въведени частични ограничения.

Друг пример е разширяването на интелектуалната собственост чрез търговски споразумения, което позволява на биотехнологичните компании да се възползват от изключителни права върху генетичен материал, растителни сортове и естествени съединения. Има и друг любопитен момент – множество академични издания „приватизират“ предоставените безплатно изследвания на множество научни общности и след това налагат огромни такси за достъп до тези изследвания.

Аз не предлагам да се откажем от държавата или от пазара, а да ги балансираме, като защитаваме и разширяваме двата пренебрегнати сектора. Мисля, че за гледането на деца трябва да се плаща субсидия (майчинство), която да се поема от държавата и частното предприятие, в което работи родителят. А общностите трябва да могат да поемат контрола върху ресурсите, от които зависи тяхното благополучие.

Например, всеки, който притежава ценно парче земя, трябва да плаща такса принос на местната общност (форма на данък върху земята): компенсация за богатството, създадено от други. Част от тази такса може да бъде събрана от местното или националното правителство, като впоследствие тези пари могат да се използват за заплащането на ценни социални услуги или да се преразпределят от богатите към по-бедните общности. Но освен това част от таксата трябва да принадлежи на общностен тръст, формиран от местната общност. По-късно събраните пари могат да се използват, за да се откупи обратно земята, като по този начин се създаде истинско общо благо, ползите от което ще бъдат разпределяни по най-справедливия начин. Развил съм тази идея, както и някои други, в моята наскоро публикувана книга Out of the Wreckage.

Общите блага за разлика от държавните разходи задължават хората да работят заедно, да поддържат своите ресурси и да решават как да се използват доходите. Те дават на общността ясен фокус. Дават ясен акцент върху живота на общността. Общите блага зависят от демокрацията в нейната най-истинска форма. Те унищожават неравенството. Те осигуряват стимул за защита на природата. Накратко, общите блага създават политика на принадлежност.

Ако съдим по конференцията на лейбъристите от тази седмица, то партията може да бъде възприемчива към тази визия. Акцентът върху общите блага и кооперациите (които в някои случаи също могат да се квалифицират като общи блага), интересът към разширяване на собствеността и борбата с репресивните търговски споразумения сочат в тази посока.

Надявам се, че подобни партии могат да предприемат очевидната стъпка и да признаят, че икономиката има четири сектора, а не два. Това ще бъде повратният момент, в който могат да започнат социалната и екологична трансформация, които мнозина от нас очакват.

Оставете коментар