В категории:България

Работник загина в Девня дни, след като министри рязаха лентички

На 12 септември енергийният министър Теменужка Петкова и цяла плеяда зам.-министри триумфално отриха нов обект край Девня пред лозунги за „грижа за здравето и безопасност за хората“. Десетина дни по-късно, 27-годишен работник загуби живота си след трудова злополука в друг обект на същата компания – „Солвей Соди“, историята на която изобилства от любопитни събития.

Кадър от празничната церемония по откриването на нов котел в содовия завод в Девня. В средата – министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Две седмици по-късно, в друг обект на компанията „Солвей Соди“ 27-годишен работник намери смъртта си. Снимка: „Солвей Соди“.

Пореден човешки живот беше погубен в опит за прехрана чрез честен труд. 27-годишен работник е загинал в трудова злополука в ТЕЦ „Девен“ в Девня. Мъжът е паднал от голяма височина при ремонтни дейности и е издъхнал на място.

Това е поредната смърт на работното място в България, а случаите все по-рядко правят впечатление на политици, медии и общественост. Преди по-малко от седмица, на 19 септември, 48-годишен миньор в рудник „Бобов дол“ загина, затрупан под въглищна маса.

Трагичният инцидент във Варна се е разиграл на 24 септември, около 14:30 часа, а от Окръжната прокуратура във Варна днес излязоха с традиционното съобщение, че „по случая е образувано досъдебно производство“.

Държавното обвинение разкрива, че работникът е бил част от бригада, ангажирана с ремонта на ТЕЦ-а на „Солвей Соди“ в Девня. Засега не е ясно дали бригадата е била наета от самата фирма, или от фирма подизпълнител, каквато е практиката в подобни случаи. 27-годишният Йордан Н. и колегите му са били наети да изградят антикорозионна изолация. Бригадата е трябвало да подмени ламарините на покрива над шести котел, но по време на работните дейности работникът пада от 15-метрова височина в сепаратора на ТЕЦ и загива на място.

Образуваното досъдебно производство е за „причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност“, което е престъпление по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс и се наказва с лишаване от свобода от 1 до 6 години.

„Coлвeй Coди“ беше пpивaтизиpaнo пpeз 1997 г., ĸaтo ocнoвни aĸциoнepи в нeгo ca мeждyнapoднaтa xимичecĸa група (с преобладаващо белгийско участие) „Coлвeй“ (75%) и тypcĸaтa xимичecĸa гpyпa „Шишeджaм“ (25 %). Компанията разполага с няколко обекта в България, сред които са содовият завод в Девня, ТЕЦ-ът, осигуряващ топлоенергията за производство на калцирана сода, където се случва трагичният инцидент, мировското каменосолно находище край Провадия и други.

Черна ирония

И ако случаите на смърт на работното място заради подценени условия за безопасен труд са се превърнали в скучна статистика, която има шанс да се добере най-много до черната хроника в края на емисиите или последните страници на вестниците, то не така стои въпросът, когато трябва да бъде отразен „инвеститорският“ успех.

Само преди десетина дни, на 12 септември, „Солвей Соди“ – Девня откри с фанфари нов котел на циркулиращ кипящ слой в топло-електрическата централа. На събитието присъстваха министърът на енергетиката Теменужка Петкова и куп заместник-министри, както и посланикът на Белгия, областният управител на Варна, представители на синдикатите и други. За откриването на новия котел беше изготвено и розово прессъобщение, което се появи в редица издания.

По традиция, лентата беше прерязана от най-високопоставения гост – министър Петкова, а малко след това представител на компанията, която чества 20-годишен юбилей, обясни, че „нacтoящaтa инвecтиция пpeдcтaвлявa oщe eднa cтъпĸa нaпpeд в cтpaтeгията зa ocигypявaнe нa cтaбилнocт и ĸaчecтвo нa дocтaвĸитe за клиентите в дългocpoчeн плaн“. Kpиcтoф Kлeмaнт, пpeзидeнт нa „Kaлциниpaнa coдa и дepивaти“ в „Coлвeй“, не пропусна да се похвали и как компанията му използва „eĸoлoгичнo oтгoвopни тexнoлoгии и пoвишaвa инoвaтивнитe cи възмoжнocти, ĸoитo yвeличaвaт пpинocа зa ycтoйчивoтo paзвитиe нa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa.“

Устойчиво развитие на погребалните агенции

Загиналият 27-годишен мъж в Девня се присъединява към черната статистика на жертвите на трудови злополуки в България, които далеч надвишават завършилите фатално редица други инциденти. Преди смъртта на 48-годишния миньор преди дни, през декември миналата година друг миньор се раздели с живота си след инцидент на работното място, отново в Бобоб Дол.

В края на юли 29-годишен работник загина по време на строителни дейности, а негов колега бе ранен. Служителите бяха ударени от срутила се 22-тонна бетонна конзола по време на ремонт на жп-надлез в района на село Златитрап над линията София-Пловдив.

В края на юни работник загина след токов удар в обект на „Топлофикация – Перник“ . През февруари пък 44-годишен работник загуби живота си при трудова злополука в ТЕЦ „Брикел”-Гълъбово. През март двама работници загубиха живота си в завод „Биовет“ в Пещера.

По официални данни на Главна дирекция “Инспекция на труда” за първите шест месеца от годината са регистрирани над 100 хиляди нарушения на трудовото законодателство, а в страната са станали 1089 трудови злополуки, които са довели до 31 смъртни случая – с 4 повече от същия период през миналата година. Общо за 2016 година живота си заради инцидент на работното място са загубили 71 души.

„Инвестиции в човешки капитал и грижа за здравето“

Лозунгът на компанията – „Грижа за здравето и безопасността на хората“ – ще оставим без коментар. Източник: „Солвей Соди“

Новините за тези нарушения обаче не попадат в новините, а въпросите, свързани с тях, рядко стигат до ушите на министри и техните заместници, когато е време за рязане на летнички.

Вместо това по време на официалното откриване Теменужка Петкова обяви със задоволство, че „Солвей Соди“ са инвестирали „над 1 млрд. лева“, а парите са вложени в „усъвършенстване на технологичния процес“, „мерки за екология“ и… в човешки капитал.

Или поне когато на човек му се случи да оцелее.

И ако относно лозунгите „инвестициите в човешкия капитал“ и „сигурността на хората“ съдбата побърза да се подиграе по най-трагичния начин, оставяйки куп отворени въпроси към институциите, има какво да бъде казано и относно друг от слоганите, пред които министър Петкова триумфално преряза лентичките преди дни.

„Отговорното поведение“ и „Опазването на околната среда“, прокламирани от компанията, също са само пожелателни клишета.

Проверка на топлоцентралата, осъществена на 11 и 12 май 2017 година показва, че ТЕЦ „Девен“ не спазва условието в комплексното си разрешително за емисии на контролирани замърсители в атмосферния въздух. В доклада на РИОСВ-Варна и БДЧР-Варна се посочва, че при разбора на данните от собствените непрекъснати измервания (СНИ) на ТЕЦ-а за 2016 г. инспекторите установяват, че от общ комин №1 във въздуха се изпускат наднормено контролирани замърсители като серен диоксид, въглероден оксид, азотни оксиди и прах.

Власт и инвеститор срещу малкия човек

Интересните случаи около завода в Девен не спират до тук. Напротив – покрай него е завъртян и един от многото сценарии на битката между едрия бизнес и превзетите от него институции от една страна и обикновени хора от друга. ТЕЦ-ът изгражда депо за отпадъци край село Чернево, община Суворово. Местните граждани, които се опитват да развиват еко туризъм, не са доволни от тези идеи и се опитват да се противопоставят. Опитът им да предизвикат референдум, обаче, бе блокиран от областния управител на Варна Стоян Пасев – един от хората на снимката, които заедно с Теменужка Петкова се включиха в рязането на лентички в Девня преди дни.

Случаят далеч не е единствено изключение, а аналогии могат да бъдат направени и със съдбата на завод „Полимери“, също намиращ се в Девня, като за приватизацията на печалбите и социализацията на загубите наскоро се изказа дори премиерът Бойко Борисов.

Николай Драганов

Бакалавър по социология и магистър по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство в София. От 2012-та година работи като политически журналист – в News.bg, Информационна агенция БГНЕС и Телевизия BiT. Като парламентарен репортер отразява работата на 42-рото и 43-тото Народно събрание. Съавтор е на документалния филм „Невидимите хора“.

Оставете коментар