В категории:Свят

Какво стои зад бунтовете в Мианмар?

Терорът над мюсюлманското малцинство в страната очаквано доведе до създаване на въоръжена съпротива. Насилието обаче ражда само повече насилие, а някои подозират бунтовниците във връзки с международни терористични организации

Снимка: http://www.trtworld.com

Associated Press

Една сборна група от въоръжени с мачетета и пушки бунтовници, съставени от членове на мюсюлманското малцинство рохинги в Мианмар, извърши безпрецедентна атака срещу силите за сигурност през миналата седмица. В резултат на сблъсъците загинаха поне стотици души и десетки хиляди избягаха в съседен Бангладеш.

Отговорност за нападението пое една неизвестна до скоро група – Рохингска армия за спасение на Аркан, или ARSA. Според доклад на International Crisis Group, групата е формирана през миналата година от изгнанници рохинги, живеещи в Саудитска Арабия. ARSA епредвождана от Атулах Абу Амар Джунини, роден в Пакистан и израснал в Мека рохинг, както и комитет от 20 емигранти от Минамар. Според International Crisis Group има индикации, че Джунини и други от групата са получили военно обучение в Пакистан и може би Афганистан. Смята се че ARSA получава финансиране от диаспората на рохингите и от донори в Саудитска Арабия и други части на Близкия Изток.

Анализаторите обвиняват властите в Мианмар за условията, довели до създаването на групата. Редица правителства в предимно будистката страна отказват на рохингите основни човешки права и гражданство и поддържат тезата, че повечето то тях са чуждестранни нашественици от Бангладеш – макар че рохингите живеят в Мианмар, известен в миналото като Бирма, от поколения. Бангладеш също ги отхвърля.


Липсата на политическо решение за тяхното тежко положение, особено след анти-мюсюлманското насилие през 2012 г., при което 120 хил. рохинги бяха прогонени от домовете им, пося семената на въоръжения бунт. Недопускането на рохингите до изборите през 2015 г., както и регионалните мерки срещу трафика на хора, които отрязват морския път за бягство, също карат рохингите в Маинмар са се чувстват като затворени в клетка.

Първата известна операция на ARSA бе на 9 октомври 2016 г., когато стотици мъже рохинги, въоръжени с ножове, прашки и пушки, нападнаха три отделни полицейски участъка и убиха деветима полицая. Армията реагира със свирепи контрабунтовнически чистки, продължили с месеци, Според международни правозащитни групи в резултат на това цели селища са били изгорени до основи. ООН обвини силите за сигурност в групови изнасилвания на жени и екзекуции на деца, дори бебета. Според организацията някои от жестокостите на властите могат да се считат за престъпления против човечеството.

Мащабът на новата вълна насилие обаче е далеч по-голям. ARSA нападна почти 30 полицейски участъка. Според сателитни изображения, анализирани от Human Rights Watch отново има изгорени жилища на площ пет пъти по-голяма от тази през миналата година.

Координираните атаки доказват, че способностите на бунтовниците са нараснали значително, и че може би са започнали да прилагат нови тактики. Програмният директор на International Crisis Group за Азия Анага Неелакантан заявява, че според някои съобщения ARSA е извършила нападения и над будистки селища и е избивала цивилни. Това е в контраст с акциите в миналото, които са били насочени само срещу държавата. „Ако това се потвърди, това ще представлява сериозно развитие, което може да ескалира драматични конфликта”, заявява тя.

След създаването си бунтовническата група първоначално се нарича Harakah al-Yaqin, или „Движение на вярата”. В първото им видео това име бе изписано и с арабски букви, което помогна да се подхранят спекулациите, че те може да са свързани с глобални терористични мрежи.

Анализаторите изтъкват, че групата изглежда не е мотивирана от джихадизъм, а самата ARSA настоява, че не е свързана с терористични организации. „В последните месеци групата се опитва да разсее тези подозрения и да подсили представянето си като бойци за свобода, които са хванали оръжията само за да защитават народа си”, отбелязва живеещият в Мианмар независим анализатор Дейвид Матисън.


Новото име на бунтовниците, които разпространяват посланията си чрез Twitter, включва думата Аркан – друго име за региона Ракин, в който живее рохингското малцинство. Във видеообръщение, разпространено на 28 август, стоящият между двама маскирани и въоръжени бунтовници Джунини описва бунтовниците като „пазители и защитници на потиснатите рохинги. По думите му те водят „защитна война срещу бруталния военен режим на Бирма”. Не е ясно с колко бойци разполага групата в момента.

След последните атаки правителството на Мианмар настоя, че бунтовниците трябва да бъдат наричани само „бенгалски екстремисти и терористи”.

Не е ясно каква степен на подкрепа имат бунтовниците сред рохингското население в Мианмар, което наброява около 1 млн. души. Според Неелакантан има съобщения, че ARSA е екзекутирала заподозрени за доносници като част от бруталните усилия за засили влиянието и контрола си.

„Предвид смъртоносните чистки на военните след атаките им миналата година ARSA трябва да са били наясно, че е има още по-тежка реакция този път”, казва Неелакантан. „Те очевидно накърняват каузата си повече, отколкото ѝ помагат. Но ако са искали да привлекат внимание, ще го получат”, казва тя.

Насилието вече е втвърдило отношението на двете страни и задълбочило омразата между общностите. „Ситуацията ще се влоши, преди да започне да се подобрява. След като веднъж започнат убийствата е трудно да вкараш духа обратно в бутилката”, отбелязва Матисън.

 

 

Оставете коментар