В категории:Рикошет

Кой отглежда тероризма и превръща всички ни във фундаменталисти?

САЩ първи преобразиха религиозния фанатизъм в оръжие още в Афганистан през 80-те, за да го хвърлят срещу тогавашната „империя на злото” СССР. Продължиха в Ирак, Либия, Сирия, опирайки се и на приятелски монархии в региона, промивайки мозъците на демократичните общества със същото старание, с което фанатизирани проповедници правят от нормални младежи убийци.

ЦРУ въоръжи със "Стингер"-и воюващите със съветските войски в Афганистан муджахедини още през 80-те. Оттам религиознят фанатизъм, превърнат във военна сила, тръгна да превзема света. Снимка: Wikiwand
ЦРУ въоръжи със „Стингер“-и воюващите със съветските войски в Афганистан муджахедини още през 80-те. Оттам религиозният фанатизъм, превърнат във военна сила, тръгна да превзема света. Снимка: Wikiwand

Престъпникът винаги се връща на местопрестъплението. А САЩ даже не си и тръгват. От Афганистан. Гробището на империите. И люлката на съвременния дивашки тероризъм, кръстосан с религиозен  фанатизъм. Именно САЩ вдъхнаха сили на това чудовище в Афганистан през 80-те, превърнаха го в политическо оръжие, обучиха и въоръжиха муджахедините, нахъсаха ги срещу „безбожниците” и „друговерците”. Само и само да ги хвърлят срещу съветските войски там, защото според Вашингтон „империята на злото” беше СССР и всякакво друго зло беше допустимо, за да се срути тя. Нищо, че Москва всъщност прокарваше послушен на нея, но все пак светски режим, гарантиращ масово и достъпно образование, а също и равноправие на жените. Съветите дори изпратиха в Космоса афганистански космонавт през 1988-а по програмата „Интеркосмос”, който по-късно трябваше да се спасява в емиграция от разправата на превзелите Кабул талибани след изтеглянето на съветската армия от страната.

„Империята на злото” бе срутена, но на световната сцена изпълзя много по-страшно зло, което започна да се размножава и мимикрира в шеметна прогресия, заразявайки с отровата си все повече и повече територии и мозъци. И когато днес изтръпваме от ужас пред тези варварски масови атентати, окървавяващи вече и големи европейски градове, когато се питаме как се стигна дотук и какво да се направи, за да спре този кошмар, добре е просто да се огледаме в близкото минало и да видим кой пусна злия дух от бутилката. И кой продължава да го храни, включително и чрез някои другаруващи със САЩ близкоизточни монархии, чието спонсорство за фундаменталистки сили е общоизвестно.

Когато на 11 септември 2001-та бяха ударени кулите близнаци в САЩ, защо Джордж Буш не отвърна с удар по Саудитска Арабия, откъдето бе предводителят на поелата авторството на атентатите „Ал-Кайда” Осама бин Ладен? Буш удари първо все същия Афганистан – явно защото знаеше къде именно е посято семето на злото от инструкторите на ЦРУ. Но утробите на онези фамозни пещери Тора-Бора са недосегаеми за бомби. А „гробището на империите” безстрастно се подготви да добави към британската и съветската също и американската. Която гордо навлезе в Афганистан, помъкна и пуделите си от НАТО, но и до днес не може, а и явно не иска да излезе.

Следващата мишена в списъка на „войната с тероризма” се оказа пак не Саудитска Арабия или Катар, а Ирак. Където да, имаше диктатура, но светска, която беше стъпила и на врата на ислямистките фундаменталисти и фанатици. Саддам беше съборен по напълно измислен предлог (несъществуващите оръжия за масово унищожение) и с неодобрена от Съвета за сигурност война, предвождана от САЩ, за която всички трезвомислещи световни политици – каквито по онова време все още имаше (нека припомним емблематичната реч в ООН на тогавашния френски външен министър Доминик дьо Вилпен), шумно алармираха, че е безумие, отварящо Кутията на Пандора. Но безумието беше сторено. И разграденият Ирак се превърна в хранителна среда за бурно разрасналия се фундаменталистки тероризъм.

Още тогава той стигна и до Европа – взривените влакове на мадридската гара „Аточа” погребаха на 11 март 2004 г. над 200 души, а на 7 юли 2005 г. бе ударено и лондонското метро. Да, Испания на социалиста Сапатеро изтегли войските си от Ирак, но кой друг го направи? Кой постави на глобално ниво въпроса как да се спре незабавно онази престъпна война, как да се налеят спешно средства във възстановяването на целия регион, как да се пресекат хранителните вериги за ислямисткия тероризъм?

Нищо подобно. Регионът продължи да бъде ерозиран и след идването в Белия дом на предсрочно удостоения с Нобел за мир Барак Обама. Дойдоха прословутите арабски пролети, които подкопаха и други светски режими, включително доведоха на власт Мюсюлманските братя в съюзния на САЩ Египет.

Да не говорим за съсипването на Либия, където със свалянето и линчуването на Кадафи през 2011-та държавата напълно бе унищожена и предадена в ръцете на кланове и милиции, повечето откровено джихадистки. Когато плачехме за жертвите на атентатите в Париж и Ница, кой се осмели да припомни с какво настървение през 2011-та демократична Франция се хвърли да бомбардира Либия, само защото синът на Кадафи се закани на Никола Саркози, че ще извади фактурите за либийското финансиране на предизборната му кампания. Не, демократичните медии не трябваше да вярват на диктаторския син, трябваше да се доверят на заклелия се, че всичко е лъжа френски президент…

А сменилият го Оланд не продължи ли същата безумна политика и в Либия, и в Магреба, и в целия Близък изток? Не следваше ли същата линия целият ЕС?

Сега Италия крещи за помощ от давещите я приливни вълни от бежанци от Черна Африка, които прииждат с лодки точно от либийските брегове. Кадафи навремето не ги пускаше до Европа. Даваше им работа в Либия. Оглавяваше Африканския съюз и имаше идеи как да развива социални и медицински програми за целия континент с пари от либийския петрол и от подземното море със сладководна вода под либийската пустиня. Да, беше диктатор. Да, беше чудовище за нашите медицински сестри. Но ликвидирането му и унищожаването на Либия като държава донесе още по-големи беди и за Африка, и за Близкия изток, и за Европа.

Стигаме до Сирия. България си имаше и специално назначен външен министър – Николай Младенов, който да отглежда „приятели на Сирия”, за бъде свален поредния близкоизточен лидер – Башар Асад. И да бъде разчистен теренът за замисления от Катар газопровод, който трябваше да мине през сирийска територия до Европа. Но от Кутията на Пандора, зейнала в съседен Ирак още от 2003-та, вече бяха изпълзели достатъчно изчадия, за да разнесат из целия регион новите метастази на все същия тумор – този път под името „Ислямска държава”.

Кой продължава да го захранва с канцерогенни вещества? Преди два месеца Доналд Тръмп щастливо продаде на Саудитска Арабия оръжия за 100 милиарда долара. Дори да изравни със земята нещастния Йемен, в който Рияд води „неизвестна” за по-голямата част от световната публика война, пак няма как да употреби толкова много оръжия. За каква цел е предназначена тогава тази мастодонтска сделка? Има ли независим международен орган, способен да проследи дали те няма да се окажат в ръцете на следващите атентатори било в Европа, било другаде из широкия свят, из който, впрочем, тероризмът неспирно взима своя кървав данък, погубвайки включително стотици хиляди мюсюлмани…

Само истинският и безкомпромисният глобален контрол над източниците за финансиране и въоръжаване на тероризма е в състояние да сложи спирачки на това набъбващо зло. Но имат ли сила и съзнание обществата, за да го наложат?…

Върхът на цинизма бе именно в тези дни, когато светът още е в шок от поредния терористичен удар – този път в Барселона, Доналд Тръмп да провъзгласи оставането на американските войски в Афганистан (които предизборно обещаваше да изтегли) и дори подсилването им с нови 4000 души. И да призове НАТО също да си увеличи контингента.

Престъпникът в този случай дори не желае да напусне местопрестъплението. Желае да продължава да храни своя любим Франкенщайн – международния тероризъм. И да държи в страх и подчинение на службите за сигурност жителите на все повече територии. Измивайки им мозъците с филтри за „фалшиви новини” по същата схема, по която фундаменталистки проповедници превръщат във фанатизирани убийци нормални довчера младежи. „Демократичните” ни общества са на път да се превърнат във фундаменталистки с обратен знак.

Докъде и докога така, човечество?…

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар