И Венесуела на мушката на Тръмп

Заканата на американския президент с военна намеса в латиноамериканската държава дойде в момент, в който вътрешната конфронтация там започна да спада, а венесуелският лидер Николас Мадуро току-що беше отправи апел и за по-разумен диалог между Каракас и Вашингтон

Няма да е зле някоя топка за голф от ваканционното игрище на Доналд Тръмп в Ню Джърси да му запуши устата преди да е обявил война на целия свят. Докато чакаме неговите „огън и жупел”, които той обеща на любимо си страшилище – севернокорейския вожд Ким Чен Ън, президентът на САЩ внезапно изригна с военни заплахи и срещу Венесуела.

Тръмп събра медиите в петък следобед в голф-клуба си в Бедминстър, Ню Джърси, където уж кара отпуската си, и се появи пред камерите в компанията на държавния секретар Рекс Тилерсън, на представителката на САЩ в ООН Ники Хейли и на съветника си по националната сигурност генерал Хърбърт Реймънд Макмастър.

Доналд Тръмп заедно с държавния секретар Рекс Тилерсън, представителката на САЩ в ООН Ники Хейли и съветника по националната сигурност генерал Хърбърт Реймънд Макмастър.
Доналд Тръмп заедно с държавния секретар Рекс Тилерсън, представителката на САЩ в ООН Ники Хейли и съветника по националната сигурност генерал Хърбърт Реймънд Макмастър.

Целта беше да информира репортерите за резултатите от съвещанието с главна тема кризата със Северна Корея. Но в новина всъщност се превърна отговорът на Тръмп на зададен му въпрос по отношение на ситуацията във Венесуела. Той каза: „Имаме различни варианти на масата и, разбира се, няма да изключвам военния. Това е наша съседка. Ние имаме войски по цял свят, много далече. А Венесуела не е много далече. Хората там страдат и умират. Имаме много варианти за Венесуела, включително и военен, ако се наложи.”

Разбира се, Венесуела веднага отговори. Първата спонтанна реакция бе на венесуелския военен министър Владимир Падрино, който нарече заканите на Тръмп „акт на безумие”. На свой ред министърът на комуникацията и информацията Ернесто Вийегас определи в Туитър изявленията на американския президент като „безпрецедентна заплаха за националния суверенитет.

Скоро след това дойде и официалната декларация на външното министерство на Венесуела. В нея „най-категорично и решително” се осъждат и отхвърлят думите на Тръмп. Те са характеризирани като „погазващи залегналите в Хартата на ООН цели и принципи, както и нормите на международното право, чрез употреба или заплаха за употреба на сила срещу политическата независимост на страните членки”.

В документа се посочва още: „Войнствените изявления на президента Доналд Тръмп са съставна част от систематичната агресия на североамериканската администрация срещу Венесуела и представляват директна заплаха срещу мира, стабилността, независимостта, териториалната цялост, суверенитета и правото на самоопределение на Боливарска република Венесуела. И това става един ден, след като ръководителят на венесуелското правителство и държава Николас Мадуро Морос поднови призива си да се установят достойни и основани на взаимното уважение отношения на равноправие и сътрудничество с правителството на САЩ.”

Венесуелското външно министерство подчертава, че „безрасъдната заплаха на президента Доналд Тръмп е на път да хвърли Латинска Америка и Карибието в един конфликт, който трайно ще удари по стабилността, мира и сигурността” на региона, обявен за „зона на мира” още през 2014-та година от 33-те държави членки на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC).

Декларацията посочва също, че „Боливарска република Венесуела за пореден път обръща вниманието на международната общност върху големите заплахи, които се сипят върху нея все по-интензивно, докато североамериканската администрация затвърждава имперските си наклонности и неоколониалното си поведение спрямо Нашата Америка чрез откритото незачитане на венесуелския народ и на неговата доказана привързаност към мира и свободата”.

В декларацията се отправя призив към „международната общност и свободните народи по света – да изразят своето

ясно и недвусмислено осъждане на това опасно покушение срещу мира и стабилността

на американския континент”. Отбелязва се, че е „дошъл моментът международните организации и многостранните форуми  в региона и света да потвърдят привързаността си към нормите на международното право и да прекратят крайно агресивните действия на североамериканската империя срещу венесуелския народ, упражнявани от над сто години”.

Документът завършва така: „Отправяме призив към всички патриоти на Венесуела, без разлика на цветовете или политическите различия, да се обединят в защита на нашата свещена земя, на нашия свещен народ, да се изправят срещу наглата чуждестранна агресия. ‘Независимост или Нищо’ – Симон Боливар. Каракас, 12 август 2017 г.”

„Барикада” неслучайно цитира практически пълния текст на официалната венесуелска позиция – просто иначе българската аудитория, а и голяма част от световната, няма къде да я прочетат. Обичайната практика е големите световни медии да тиражират

далеч непълна и предимно тенденциозна информация от Венесуела,

често премълчавайки или изопачавайки онова, което обясняват или правят официалните институции в тази държава, както и въобще съотношението на силите там. Медийната война срещу Каракас е не по-малко брутална от икономическата и дипломатическата, на които страната е подложена от години и които в последните месеци ескалират застрашително.

Някой от масовата публика по света и у нас да е бил осведомен по същество за речта на венесуелския президент Николас Мадуро, произнесена пред Националното конституционно събрание в Каракас в четвъртък, ден преди Тръмп да избълва заплахите си от голф-игрището? Ама какво ще го слушаме Мадуро, нали той е „диктатор”, както ни се внушава от куп „авторитетни” телевизии… Е, „Барикада” все пак ще каже някои неща и за тази реч. Както и за три предшествали я форума – в Лима, в Каракас и в Комитета по правата на човека.

На нашия сайт сме обяснявали нееднократно на какъв силен американски натиск месеци наред са подлагани членките на Организацията на американските държави – същата, която преди 55 години единодушно и послушно на САЩ изключи Куба и ѝ наложи търговско, икономическо и финансово ембарго. Целта е тези членки да постъпят сега по същия начин и с Венесуела. Латинска Америка обаче вече не е онова, което беше. В ОАД днес има достатъчно страни, които твърдо да се опълчат на подобни дискриминационни и нарушаващи държавния суверенитет решения, колкото и да ги натиска за обратното усърдно прокарващия линията на Вашингтон генерален секретар на организацията Луис Алмагро.

И така, след като стана ясно, че чрез ОАД няма да може да се удари сериозно по Венесуела, беше задвижен друг сценарий –

дипломатически атаки срещу страната „на парче”,

чрез десните правителства в региона. Например, благодарение най-вече на усилията на десния аржентински президент Маурисио Макри и на „зловещия иконом” на Бразилия Мишел Темер беше издействано изключване на Венесуела от южноамериканския общ пазар „Меркосур”.

Вашингтон също се постара – на няколко пъти обяви списъци с видни личности от правителствените среди или от обществения живот на Венесуела, на които наложи санкции по свои мерки. Например – замразяване на авоарите им в американски банки. С което общо взето обикновено предизвиква веселие сред „санкционираните”, тъй като те в действителност просто не притежават никакви такива авоари. В санкционен списък бе вкаран дори лично президентът Николас Мадуро – открито враждебна мярка, която досега е приложена само още към лидерите на Северна Корея, Сирия и Зимбабве. А сред последната „партида” санкционирани венесуелци се оказа дори братът на Уго Чавес – Адан Чавес, защото, видите ли, оглавявал мозъчен център за пропагандиране на образа на Венесуела зад граница… Много антидемократично занимание, нали?…

За следващия ход срещу Каракас пък главната роля бе отредена на „билдерберга” и до неотдавна американски гражданин Педро Пабло Кучински, който стана президент на Перу миналата година. По негова инициатива на 8 август в Лима се събраха външните министри на 17 държави от региона, като първоначално обявената цел бе уж да се обсъждат пътища за решаване на венесуелската криза. Ала самата Венесуела не бе поканена… Защото същинската задача бе тези страни да договорят помежду си санкционни мерки срещу Каракас, които да поразят колкото се може по-болезнено венесуелската икономика и така да се разклати правителството там.

В перуанската столица се заточиха дълги преговори, изпълнени с пазарлъци и със заплахи – само и само всички поканени да кандисат и да подпишат

„Декларацията от Лима” –

документа за санкциите, формулирани в 16 точки, който обявява Венесуела за „диктатура”. Според испанския в „Ел Паис” отделните заседания с различните делегации са продължавали до 7 часа всяко…

В крайна сметка декларацията бе подписана само от 12 от участвалите в срещата страни. Това са Аржентина, Бразилия, Гватемала, Канада, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Панама, Парагвай, Перу, Хондурас, Чили.

12-те латиноамерикански и карибски външни министри подписали "Декларацията от Лима". Снимка: RPP
12-те латиноамерикански и карибски външни министри подписали „Декларацията от Лима“. Снимка: RPP

На свой ред Гвиана, Гренада, Сейнт Лусия, Уругвай и Ямайка отказаха да подпишат драстичния документ, който съдържа например отказ да се признават решения или договори, гласувани от Националното конституционно събрание, избрано със състоялия се на 30 юли вот във Венесуела. Опозицията в страната обяви тези избори за „незаконни” – и чуждестранните ѝ ментори решиха същото. Така че „Декларацията от Лима” със замах обяви, че във Венесуела нямало „свободни избори” и че щели да се признават само решенията на избрания през 2015-та парламент, доминиран от опозицията – въпреки че, ако наистина няма свободни избори, то как е бил избран той тогава?

Декларацията призовава също да не се продава оръжие на Венесуела и да не се одобрява никоя венесуелска кандидатура в регионални или международни организации. Отправя се и призив да се отложи предвидената за октомври среща на върха ЕС-CELAC. Тя трябва да се състои в Салвадор – страна, която поддържа Венесуела.

Целият тон на сбирката в Лима на 8 август бе съзнателно и упорито насочван от домакинстващото перуанско правителство и лично от президента Кучински към конфронтация с Каракас, към бойкот, към скъсване на отношенията. Неслучайно само три дни по-късно Перу дори стигна дотам, да експулсира посланика на Венесуела.

По същото време, докато в Лима вървеше въпросната среща на външните министри, в Каракас пък се събра друг форум – 6-то извънредно заседание на Политическия съвет на

зародилата се през 2004 г. по идея на Фидел Кастро и Уго Чавес организация ALBA-TCP

(„Боливарски съюз за народите на Нашата Америка – Търговски съюз на народите”), в която членуват 12 държави. Това са Антигуа и Барбуда, Боливия, Венесуела, Гренада, Доминика, Еквадор, Куба, Никарагуа, Сейнт Кит и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадин, Суринам.

В Каракас се събра 6-тото извънредно заседание на Политическия съвет на ALBA-TCP. Снимка: VTV
В Каракас се събра 6-тото извънредно заседание на Политическия съвет на ALBA-TCP. Снимка: VTV

Също на 8 август участващите в заседанието на ALBA-TCP външни министри на държавите членки излязоха със свой общ документ в подкрепа на Венесуела – точно противоположен на онзи от Лима. В него се отправят поздравления към венесуелския народ, „че на 30 юли 2017 г. (когато се състояха изборите за Конституционно събрание – б.а.) гласува с пълното съзнание, че участието в изборите е истински суверенен акт и че единствено самите венесуелци са в състояние да преодолеят затрудненията си без вмешателство, заплахи или поставяни отвън условия”.

В документа се заявява също, че „едностранните икономически санкции срещу венесуелския народ са открито нарушение на международното право и на правата на човека и са недопустима намеса, целяща единствено да засегне народа и Боливарското правителство на Венесуела, както промяна на режима на управление в страната”. Обръща се внимание и на „постоянните преки и косвени опити за покушение срещу мира и суверенитета на народа и правителството на Венесуела, клеветническата кампания от страна на международните медии и едностранните действия в нарушение на международното право, засягащи днес венесуелската икономика”.

Подчертава се, че „историческите врагове на латиноамериканската и карибската интеграция водят неконвенционална война” срещу правителства и народи, които най-много са отстоявали тази интеграция. А целта на неприятелските действия е „да унищожат постигнатия в региона напредък, да ни разделят и да наложат отново неолибералния икономически модел, да завладеят и да контролират нашите ресурси и да ни поставят под контрола на транснационалните интереси”.

Битката в защита на Венесуела се обявява за кауза на „всички, които се борят за независимост”

в региона, отхвърлят се като „незаконни” американските санкции срещу президента Мадуро и други венесуелски граждани, предупреждава се, че подобни стъпки не допринасят за никакво решение, а само подстрекават насилието и т.н. Настоява се за незабавно и категорично международно осъждане на уличното насилие и се призовава отново към установяване на конструктивен диалог.

В световния медиен поток обаче тази декларация на ALBA-TCP едва се забелязва – за разлика от другата, от Лима…

Пак на 8 август се дава широка гласност на един доклад, изработен от Службата на Върховния комисариат на ООН по правата на човека, в който правителството в Каракас се обвинява в репресии и насилие. Парадоксалното е, че докладът е изработен дистанционно, от Панама, и де факто е базиран на непроверени на място твърдения и публикации. В него силите за сигурност са обвинени за 46 смъртни случаи от общо 124 по време на безредиците, предизвиквани от опозиционни демонстранти. Голословно се твърди също, че още 27 жертви били причинени от „проправителствени” въоръжени групи. А за останалите загинали още не била ясна причината… И това се представя като експертен доклад?! На фона на безброй видеозаписи, документирали насилието, упражнявано от „мирни” демонстранти, включително

подпалването на живи хора?!

Интересното е, че испанският в. „Ел Паис“ илюстрира информацията си за този доклад със следната снимка на Reuters от улиците на Каракас, на която хич не личи демонстрантите да са „репресирани“, а всъщност те самите подлагат на брутално нападение коли на жандармерията – нещо, което едва ли биха търпели силите за сигурност на коя да е държава…

"Мирни" демонстранти по улиците на Каракас атакуват блиндирани коли на жандармерията. Препечатка от El Pais
„Мирни“ демонстранти по улиците на Каракас атакуват блиндирани коли на жандармерията. Препечатка от El Pais

В същото време отново почти „незабелязано” минава декларация, подписана в Женева от 57 държави (сред тях са Русия, Китай, Индия, Иран, Южна Африка, Виетнам, Алжир, Египет, Йордания, Пакистан и т.н.) по време на заседание на Съвета за човешки права към ООН. Декларацията е в подкрепа на законното правителство на Венесуела и призовава за зачитане на суверенитета на тази държава в съответствие с Хартата на ООН. В текста се осъждат всякакви действия, накърняващи мира, спокойствието, демократичната стабилност на страната.

Що се отнася до споменатия доклад, на който масовите световни медии предпочитат да дават предимство, той, естествено, също предизвиква официалната реакция на Каракас. В комюнике, разпространено по този повод на 11 август, се подчертава, че докладът „съзнателно подвежда чрез лъжи и необосновани, тенденциозни обвинения” и не обръща внимание „на  огромното количество надлежно събрана документация, която правителството на Венесуела предостави на Службата – информация, от която може да се види отговорността на лидерите на опозицията, тяхната организация, насърчаването и финансирането на престъпни групи, извършващи актове на насилие, довели до болезнената равносметка от повече от сто жертви, хиляди ранени, безброй щети и страдания за венесуелския народ.”

В документа се посочва още: „Изопачаващите истината заключения на т.нар. „екип от експерти от ООН“, подкрепени от Върховния комисариат, сериозно нарушават принципите за честност, безпристрастност, справедливост, равнопоставеност и добросъвестност, които трябва да бъдат съблюдавани в действията на тази служба, и представляват опасен прецедент за Обединените нации. Това се случва няколко дни след успешното свикване на суверенното и законно Национално конституционно събрание във Венесуела, когато редът и спокойствието по улиците се завръща и когато венесуелската опозиция, след провала на неотдавнашните бурни атаки, реши да върви по законния, конституционен път, като взе решение да вземе участие в местните избори на 10 декември, т.г.”

Това, последното – за местните избори, е много важен и показателен факт. След месеци на конфронтация опозиционните партии най-после именно по повод тези избори приеха да влязат в законовата рамка и

да се регистрират за участие в местния вот.

Тук, разбира се, има лесно обяснение – просто повечето от опозиционните лидери са губернатори и кметове. И макар досега в захлас да отричаха законността на Конституционното събрание и да отхвърляха президента и правителството, те в никакъв случай няма да се откажат от възможността да вземат още един мандат в сладката местна власт. Така че без никакви колебания приеха да се кандидатират в местните избори. Приеха дори да минат през задължителната пререгистрация на партиите си, от която досега толкова се възмущаваха.

Тепърва ще видим как ще реагират на решението от 12 август на Конституционния съд да изтегли местните избори напред – от обявената дата 10 декември, още към месец октомври.

Така или иначе, във Венесуела очевидно се задвижи някакъв процес на вътрешен политически диалог – нещо, за което президентът Мадуро не спира да зове още от началото на кризата. И точно насред тези първи признаци за успокояване на обстановката дойде срещата в Лима с нейната агресивна декларация, както и изкривяващият фактите „експертен” доклад на Службата на Върховния комисариат.

Ето така се стигна и до важната реч на президента Мадуро пред Конституционното събрание, произнесена на 10 август. Впрочем, трябва да се отбележи също, че заседанието на върховния орган се проведе в залата на бившия Сенат (структура, която след приемането на конституцията от 1999 г. не съществува) в сградата на Федералния законодателен дворец (опозиционният парламент заседава пак там но в друга, „своя” зала).

Освен, че обяви пълното си подчинение като президент на върховната власт на Конституционното събрание, „диктаторът“ Мадуро акцентира в посланието си отново на темата за мира и диалога – както вътрешния, така и международния. Стриктно придържайки се към позитивния и конструктивния тон, той репликира десните латиноамерикански лидери, които изпратиха в Лима своите външни министри, по следния начин: „Искате да говорите за Венесуела? Ами че говорете направо с мен!” И допълни: „Ако останем два дни затворени, говорейки си очи в очи, ще обсъдим и ще намерим начини да възстановим отношенията в Латинска Америка и Карибието. Нека направим общ дневен ред с темите, които обединяват региона ни”.

Мадуро предложи също така още преди предвидената за октомври среща на CELAC (същата, коато от Лима призоваха да се отложи), да бъде свикан извънреден форум на тази организация и на него да се проведе „диалог за истината за Венесуела”-

В същата реч Мадуро призова и за връщане към разумни и взаимоуважителни отношения със САЩ, без намеса във вътрешните работи, без външна агресия, със зачитане на суверенитета.

Уви, само ден по-късно Тръмп отговори с прословутата си заплаха за военна намеса… На мушката му очевидно не е само Венесуела, а и всички хора, убедени, че войната е лудост. Вече не става дума за геополитика, а за диагноза. Няма ли доброволци да заключат голф-клуба в Бедминстър отвън и да хвърлят ключа по-надалеч?

Къдринка Къдринова
Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар