Тръмп и Могерини сигурно са полудели за Венесуела

Почти като бутилка от кока-кола, хвърлена от небето върху невинен бушмен, „боговете на демокрацията” запратиха по дяволите последните си преструвки, че бранят въпросната демокрация – заканиха се със санкции срещу суверенна държава, защото законният ѝ президент иска… да проведе избори за Конституционно събрание. И в същото време признаха за „демократични” фантасмагоричните „резултати” от незаконно опозиционно допитване

Симпатизанти на правителството на Николас Мадуро участват в шествие в подкрепа на изборите за Конституционно събрание във венесуелската столица Каракас. На плаката отпред пише: "Ние сме конституционен и суверенен народ". Снимка: Radio Nuevo Mundo
Симпатизанти на правителството на Николас Мадуро участват в шествие в подкрепа на изборите за Конституционно събрание във венесуелската столица Каракас. На плаката отпред пише: „Ние сме конституционен и суверенен народ“. Снимка: Radio Nuevo Mundo

Всякакви санкции бяхме виждали досега от „международната демократична общност” срещу суверенни държави – заради „неправилен” избор на политическа система (Куба), заради несъществуващи оръжия за масово унищожение (Ирак), заради вътрешни военни конфликти (Югославия), заради неотстъпчивост на управляващи пред въоръжавана отвън опозиция (Либия и Сирия), заради присъединяване на историческа територия (Русия) и т.н. Но такова чудо като сега с Венесуела не бяхме виждали. Един през друг президентът на САЩ Доналд Тръмп и шефката на външната политика на ЕС Федерика Могерини, акомпанирани от редица съзвучни им латинопрезиденти – бивши и нистоящи, се заканиха със санкции на официален Каракас. Не за друго, а защото законният венесуелски президент Николас Мадуро е насрочил за 30 юли… напълно легитимни и демократични избори за Конституционно събрание. Ако това гласуване се състои, спрямо Венесуела ще бъдат предприети наказателни мерки, обявиха и Тръмп, и Могерини.

Двамата не само ултимативно поискаха Мадуро да отмени провеждането на изборите, с които според американския президент венесуелският му колега щял да се превърне в „диктатор” (?!), а според европейската дипломатка – да провокира кръвопролития (?!). Тръмп и Могерини освен това провъзгласиха за връх на демокрацията нещо друго – проведеното от опозицията във Венесуела на 16 юли извън всякакви законови норми самодейно „народно допитване” с три въпроса: един, отхвърлящ изборите за Конституционно събрание, втори, призоваващ армията за държавен преврат, и трети, апелиращ за съставяне на паралелно правителство.

В изявлението на Тръмп на това незаконно отвсякъде упражнение е приписана ролята на доказателство, че венесуелската опозиция брани „демокрацията, свободата и върховенството на закона”, а Мадуро е определен като „лош лидер, който мечтае да стане диктатор”…

Според Могерини пък „голяма част от народа на Венецуела ясно даде да се разбере, че не подкрепя идеята за Конституционно събрание” и затова Мадуро трябвало да суспендира изборния процес…

С дълбоко извинение към старата, симпатичната и хуманна комедия „Боговете сигурно са полудели”, няма как да не перифразираме заглавието ѝ в смисъл, че онези, които тъй неуморно се представят за „богове на демокрацията”, очевидно все повече полудяват, и случаят с Венесуела става крещящ за диагнозата им.

Най-активно сред членките на ЕС за антивенесуелски санкции пледира дясното правителство на Испания начело с премиера Мариано Рахой. Неговият външен министър Алфонсо Дастис категорично настоя за това на среща в Брюксел на шефовете на европейската дипломация на 17 юли, на следващия ден след опозиционния „плебисцит” във Венесуела. Но както попитах още в коментара си в „Барикада” от 11 юли, ако Рахой и екипът му вземат насериозно този незаконен отвъдокеански „плебисцит”, въз основа на какво тогава отхвърлят референдума на Каталония за нейната независимост?!… Впрочем, същия въпрос зададе и Мадуро на 18 юли, обръщайки се така към испанския премиер: „На какво основание ти, Рахой, смяташ за незаконен опита на народа на Каталония да направи демократично допитване? Не е моя работа да давам мнение и да се бъркам във вътрешните работи нито на Испания, нито на Каталония. И аз не се бъркам. Но и ти, Мариано Рахой, не си пъхай носа във Венесуела!”

Разбира се, Мадуро не пропусна да отговори и на Могерини: „Излиза Федерика Могерини, външната министърка на ЕС, за да даде заповед на Венесуела. Най-нахално. Да не мисли, че още сме 1809-та? (Независимостта на Венесуела е провъзгласена през 1810-та – б.а.) Че още слушаме заповедите на европейските империи? Венесуела е свободна, суверенна страна и никой не ѝ дава заповеди. Във Венесуела заповядваме ние, венесуелците. Федерика Могерини, сбъркала си страната. Венесуела не е колония нито на Европа, нито на никого”.

А по повод изявлението на Тръмп Мадуро направо нареди на външния си министър Самуел Монкада „да направи дълбока ревизия” на отношенията между Венесуела и САЩ. Министър Монкада в свое отделно изявление определи заканата с американски санкции като нарушение на международното право и заплаха към целия венесуелски народ, към една суверенна и демократична държава. Той подчерта също, че това е решителен момент, изпитание доколко истински патриот е всеки венесуелец, защото всички единни е редно да дадат отпор на бруталната външна намеса във вътрешните работи на страната.

Впрочем, „диктаторът” Мадуро напълно демократично остави опозицията да си играе на „плебисцит” и дори призова чавистите да проявят толерантност и уважение към нейното „вътрешно допитване”. Същевременно пак на 16 юли правителството свика „пробно гласуване” в рамките на подготовката за изборите за Конституционно събрание. Така пред официалните изборни бюра, в които ще се гласува на 30 юли, се извиха опашки от хора, предимно чависти, разбира се, които с песни и танци празнуваха „пробното гласуване”. Докато в същото време други хора се тълпяха около импровизираните изборни центрове на опозицията, която провеждаше собственото си антиправителствено допитване. След което в редица чуждестранни издания се появиха снимки от чависткото множество, представяни като кадри на „масово участие” в опозиционния „плебисцит”…

Испанският „Ел Паис” стигна дори до там да напише как „чависти се тълпят на улицата, за да гласуват в народното допитване, стартирано от опозиционери срещу президента Николас Мадуро в Каракас”.

Според "Ел Паис" тези ентусиазирани чависти, отишли на "пробно гласуване" за Конституционно събрание всъщност се тълпяли, за да гласуват срещу Мадуро... А хората всъщност развяват дори партийното знаме на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела с абревиатурата PSUV.
Според „Ел Паис“ тези ентусиазирани чависти, отишли на „пробно гласуване“ за Конституционно събрание всъщност се тълпяли, за да гласуват срещу Мадуро… А хората всъщност развяват дори партийното знаме на управляващата Единна социалистическа партия на Венесуела с абревиатурата PSUV.

Специално трябва да се спрем на числата, щедро тиражирани по света относно въпросното „народно допитване”. Отвсякъде масово се повтаря, че на него около 7 милиона гласа са били дадени против изборите за Конституционно събрание. По-точното число, съобщено от самите организатори на допитването, е 7 186 170. Въз основа на тези данни Хулио Борхес, който се представя за председател на доминираното от опозицията национално събрание (макар то да е обявено „извън закона” от Върховния съд ), декларира, че Мадуро бил „математически разгромен”. Дори да приемем за верни данните (а след малко ще видим и защо те просто няма как да са верни), подобен извод не почива на никаква логика. Ето защо.

През 2013 г. Николас Мадуро бе избран за президент със 7 505 338 гласа. Съперникът му – опозиционерът Енрике Каприлес, остана втори със 7 270 403 гласа. Тоест обявените данни от сегашното опозиционно допитване не достигат дори до резултатите на Каприлес отпреди 4 години, да не говорим за Мадуро. За какъв „математически разгром” тогава става дума?!

Максималният досегашен успех на опозицията във Венесуела бе отбелязан на парламентарните избори през декември 2015-та – тогава за нея са гласували около 7,8 милиона души.

Трябва да се припомни,че регистрираните избиратели в страната са общо около 19 милиона. Всеки може да сметне „математически”, че 7 милиона са само малко над една трета от тях.

Но да не пропуснем още един много важен детайл. Всъщност 7 милиона са обявени като участвали в опозиционното допитване. А като гласове, подкрепили трите поставени въпроса, са посочени 6 152 000. Други 930 000 гласа са обявени за невалидни. Но да сте видели някъде в световните медии числото 6 милиона? Не, навсякъде пише за 7 милиона „гласували против Мадуро”. Един милион повече, един милион по-малко, голяма работа…

Опозицията се прави на победителка след незаконния "плебисцит". Хулио Борхес (в средата) обявява "математическия разгром" на президента Николас Мадуро. Снимка: ЕFE
Опозицията се прави на победителка след незаконния „плебисцит“. Хулио Борхес (в средата) обявява „математическия разгром“ на президента Николас Мадуро. Снимка: ЕFE

Дотук говорим само за числата, официално обявени от опозицията. А сега да видим едно елементарно съпоставително изчисление, направено от електронното списание Resumen Latinoamericano. В него са посочени също данни от гласуването за парламент през 2015 г. Тогава Националната изборна комисия (венесуелската ЦИК) разкрива 14 515 изборни центрове с 40 601 изборни маси. Във вота участват общо 14 милиона души. Изборният процес започва в 6 ч. сутринта и продължава до 1 часа след полунощ – докато още има хора пред изборните центрове. При машинната система за гласуване, която функционира в официалните избори във Венесуела, гласуването на един човек отнема средно по 5 минути.

В сегашното опозиционно допитване, непризнавано от властите, машинната система не е използвана. Обработката на данните на всеки гласоподавател и броенето на бюлетините по-късно са се извършвали на ръка, а обобщаването е правено в неоторизирани компютърни центрове. Resumen Latinoamericano обаче приема, че и тук гласуването на всеки човек е отнемало по 5 минути. Което означава, че през една изборна маса са минавали средно 12 души на час.

Организаторите на „плебисцита” обявиха гласуването за започнало в 8 ч. сутринта и за приключило в 16 ч. следобед на 16 юли. Също така те бяха оповестили, че са разкрили между 1700 и 2300 изборни центрове. Resumen Latinoamericano приема за достоверна първата цифра и допуска, че във всеки център е имало по 10 изборни маси (въпреки наличието на кадри, които показват и по 1-2 маси в център). Тоест – приема се, че е имало общо 17 000 изборни маси. Електронното издание също така решава да допусне, че гласуването е продължило не 8 часа, а 24 часа. И смята: ако 12 души минават за час през една маса, значи през 10-те маси на един изборен център за един час минават 120 души. 120 души х 24 часа = 2 880 гласа, подадени в един изборен център. 2 880 гласа х 1700 изборни центрове = 4 896 000 вота.

Което означава, че дори при продължило 24 часа гласуване въпросният „плебисцит” нито физически, нито „математически” няма как да събере повече от 4,9 милиона, хайде 5 милиона гласа.

А ако пък полученият тук резултат се раздели на 3 – защото оповестеното гласуване не е било 24 часа, а 8 часа, се получават 1 632 000 гласа…

Още по-интересно обобщение прави бившият вицепрезидент на Венесуела и днешен кмет на един от ключовите райони на Каракас Хорхе Родригес, цитиран също от Resumen Latinoamericano. Той пък обяснява, че опозицията се изхитрила да брои и оповестява не физическите гласоподаватели, а гласовете им, подадени за всеки един от трите въпроса на „плебисцита”. Което означава, че всеки един гласоподавател е броен за 3 гласа.

Друг показателен факт, изнесен от Хорхе Родригес, е, че според официалните избирателни списъци в чужбина са регистрирани 101 000 венесуелски избиратели с право на глас. Докато според отчетите на опозицията от чужбина в тяхното допитване са гласували 693 000 души.

Има, разбира се, и още – при липсата на оторизиран контрол никой не знае дали сред гласувалите няма хора с отнети избирателни права, с какво реално гражданство са те, дали не са подправени документите им и т.н. Впрочем, организаторите на „плебисцита” бяха обявили официално, че в него може да се участва и с лична карта с изтекъл срок на валидност…

За десерт ето и най-апетитното. След края на гласуването в това „народно допитване” документацията, изготвяна в течение на гласуването, беше… изгорена! Според опозицията – за да нямала властта достъп до имената и данните на участвалите и да не им създавала проблеми. Така обаче и никой, който евентуално би пожелал да ревизира достоверността на получените резултати, не би могъл никога да го направи…

След обявяването на края на гласуването в опозиционния "плебисцит" всички записани данни за грасувалите бяха публично изгорени край центровете за гласуване. Снимка: Туитър
След обявяването на края на гласуването в опозиционния „плебисцит“ всички записани данни за грасувалите бяха публично изгорени край центровете за гласуване. Снимка: Туитър

Като се имат предвид и продължаващите кошмарни случаи на изгаряния живи на симпатизанти на правителството или заподозрени, че са такива, извършвани от протестиращи опозиционери, от само себе си идва въпросът дали тази обсесия от огъня не е също многозначителен психиатричен симптом?…

Отделно, разбира се, се появиха видеа и записи, които показват хаоса и липсата на всякакъв контрол за тайна на вота при самото гласуване, възможността един човек да пусне бюлетна от името на още няколко души и т.н.

Разпространен бе и разговор между двама активисти на опозицията, в който те без притеснения се договарят как да добавят 50 000 фантомни гласа към получения в един от районите резултат.

И всичко това е „демокрация”, която се противопоставя на законните избори за Конституционно събрание, свиквани от законния президент на суверенна държава?!

Не, всичко това е част от настъпателен сценарий за вътрешна и външна дестабилизация на една „опасна” с примера си за алтернативно развитие страна, сценарий на държавен преврат, за война.

Обявявайки „математическия разгром” (?!) на Мадуро чрез фантасмагоричния „плебисцит”, венесуелската опозиция обяви и предстоящото сформиране на свое „паралелно правителство”, чийто процес се планира да започне още днес, на 19 юли. А за утре, 20 юли, е обявена обща стачка – и то като анонсирано начало на офанзива, която да продължи и идната седмица и да не допусне провеждането на изборите за Конституционно събрание на 30 юли.

Вече стана ясно, че „паралелното правителство” се кани да поиска въоръжение и финансова помощ от Вашингтнон за борбата си с „диктатора” Мадуро. „САЩ ще въоръжават нова Ислямска държава” – така коментира тази вест изданието Chavez vive („Чавес е жив”), съобщавайки, че по този повод президентът Мадуро е свикал националния съвет по отбрана.

Боговете със сигурност са полудели, но това, което се канят да ни сервират отново, уви, не е комедия. И само с освиркване няма да спрат. Време е да им се надянат усмирителните ризи.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар