Как бе спасено „Радио България” или бунтът на „мравките”

В защита на уникалната структура, която представя образа на страната ни пред света на различни езици, но бе нарочена за ликвидиране от генералния директор на БНР, се обявиха всички водещи институции – от президент до парламент и външен министър. И „терминаторът” Александър Велев бе принуден да отстъпи. Най-важното в битката обаче е бунтът на хората от „Радио България”, които се опълчиха, вдигнаха шум срещу замисленото безумие и изненадаха всички, убедени, че могат да мачкат „мравчиците”

Протестът пред БНР в защита на "Радио България" върви всеки ден от 13 юли. На 16 юли хората бяха особено ентусиазирани от подкрепата от всички висши институции в държавата. Снимка: Къдринка Къдринова
Протестът пред БНР в защита на „Радио България“ върви всеки ден от 13 юли. На 16 юли хората бяха особено ентусиазирани от подкрепата от всички висши институции в държавата. Снимка: Къдринка Къдринова

Тази битка се разпали, когато на 30 май генералният директор на БНР Александър Велев под формата на „преструктуриране” на подготвящото програми за чужбина „Радио България” обяви закриването на 7 негови редакции – албанска, гръцка, испанска, немска, сръбска, френска и предаващата за българите зад граница. Добави, че оставя като радиопродукция само излъчването на турски, което е за турскоезичното малцинство у нас и е заковано по закон. А за английска и руска редакция оповести, че се съхраняват, но ще се превърнат просто в преводачи на сайта на БНР, който ще получи английска и руска версия. Освен това Велев определи „Радио България” като „отживелица от Студената война” – очевидно без да подозира, че предаванията за чужбина са стартирали още през 1936 г.

За улесняване на „реформаторските” си идеи организира и ефективна според калкулациите му схема за бързо разкарване на работещите в нарочените редакции около 30 души. Защото, ако редакциите се оголят, ще умрат от само себе си. Предложи на хората да избират – или да подпишат разпращаните от него предложения да напуснат „доброволно” срещу обезщетение от 6 заплати (като средните заплати там са около 600 лв.), или, ако откажат, все едно ще бъдат съкратени, но без компенсации. Явно беше решил, че няма да срещне отпор от „мравчиците” в „Радио България”, които в едно интервю пренебрежително нарече „само едни преводачи” и върху които вече няколко ръководства на БНР се упражняват да ги мачкат и да орязват редакциите им откъм кадри и ресурси.

Велев донякъде беше прав, защото първата реакция на доста от тези хора беше като на обречени. „Щом е решил нещо, той ще го направи”, „и да недоволстваме, кой ще ни обърне внимание”, „сигурно се е подсигурил със солиден гръб, нещата са предрешени” – ей такива фрази се чуваха из коридорите на „Радио България” в първите дни след оповестяването на иницативата на Велев, когато много от „мравчиците” бродеха там като изгубени деца.

Но прозвучаха и други гласове. Имаше сред тях и експлозивни: „Хайде стига издевателства! Ако ще ни взимат кожата, поне скъпо да я дадем!” Най-силни обаче, и то не по децибели, а по убеденост, убедителност и заразителност, се оказака онези, които настояха: „Трябва да отстоим „Радио България”! Не става дума само за нашите работни места, а за кауза!” И именно застаналите на тази позиция поведоха битката, която за две седмици преобърна картината.

Най-големият пробив е не само в това, че силата на мотивацията и координираните колективни усилия на колегията на „Радио България” и на подкрепилите я организации и личности постигнаха активна и позитивна реакция от най-висши държавни институции. А е най-вече в това, че целият този процес

изгони чувството за обреченост и страх

от душите на „мравките”, че дойде осъзнаването на силата на сплотеността и на решимостта да се отстоява достойната кауза, че бунтът „отдолу” успя да промени замисленото „горе”. С изключителна всеотдайност и единство хората, които представят България пред света на шест езика, успяха така да съчетаят общите си усилия, че да спрат пуснатия срещу тях валяк. И доказаха, че са истински двустранен мост за обмен между култури – този път представиха вече пред самата България как работещия на много места по света твърд и мотивиран отпор срещу посегателства към обществения интерес може да проработи и тук.

С издържливост и издържаност, с такт и обоснованост се открои председателката на редколегията на „Радио България” Даниела Константинова, която най-често е по срещи и интервюта и най-обосновано представя конструктивния и перспективен поглед към ролята на тази уникална институция и защо тя трябва да бъде съхранена и развита. Принципността и отдадеността на Даниела е дваж по-впечатляваща, защото тя дори не е застрашена пряко от разбиването на седемте нарочени редакции, а е от английска, която остава.

Даниела Константинова дава интервю по време на първия протест на 13 юни. Снимка: Къдринка Къдринова
Даниела Константинова дава интервю по време на първия протест на 13 юни. Снимка: Къдринка Къдринова

Неуморна в комуникацията с институциите, в разнасянето на писма, в организирането на ежедневния протест пред БНР в защита на „Радио България” и в социалните мрежи е заместник-председателката на редколегията Дарина Григорова.

Със същия устрем действа и председателят на дружеството на Съюза на българските журналисти в „Радио България” Атанас Ценов, чийто опит и познания за синдикалните и законовите права са неоценими.

Важен принос за общата кауза дава и Борил Караиванов, създател на първия сайт на БНР, който практически стартира именно с чуждоезиковите страници. Борил показа и доказа ясно защо са манипулативни „обосновките” на Велев за решението му въз основа на данни за посещаемостта на чуждоезиковата продукция в настоящия сайт. И че ако в тези показатели има проблем, вината е на ръководството на БНР, което не е направило нищо за модернизацията и оптимизацията нито на сайта, нито в организацията на работата за чуждоезиковата продукция.

Борил Караиванов (крайният вляво) сред протестиращите в защита на "Радио България". Крайната вдясно е Дарина Григорова, а в средата, скарираната риза, е Атанас Ценов. Снимка: Къдринка Къдринова
Борил Караиванов (крайният вляво) сред протестиращите в защита на „Радио България“. Крайната вдясно е Дарина Григорова, а в средата, с карираната риза, е Атанас Ценов. Снимка: Къдринка Къдринова

Борил създаде и сайта „Да спасим Радио България”, разширен с версии на английски, испански и френски, които хората от съответните редакции за няколко безсънни нощи напълниха с преведени текстове на петицията за запазване на радиото и на другите материали по темата.

И настоящи, и бивши колеги от „Радио България” се мобилизираха и задвижиха лични контакти сред общественици, държавна администрация, депутати, културни дейци, посланици. Алармираха и своите верни слушатели в чужбина – както местните си фенове страна по страна, така и българските общности. И всички те също много активно реагираха – най-вече в социалните мрежи, но и със специални писма и послания, и с подписване на петицията в защита на „Радио България”.

Колективната енергия роди силен и ясен обществен глас. И именно той отекна и в еднозначната позиция в подкрепа на „Радио България”, заета от различните висши институции в държавата. Вследствие на което и Александър Велев бе принуден да даде заден ход и да се откаже от „реформата” си.

Ето и хронологията на събитията, концентрирани в трите последни дни на тази работна седмица, които

натиснаха спирачката на валяка.

На 14 юни комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрание покани на заседанието си председателя на редколегията на „Радио България” Даниела Константинова, както и други представители на радиото, за да изслуша тяхната позиция по казуса. Ненадейно на заседанието на комисията се появил и Александър Велев с група адвокати, за да отстои собственото си виждане. Комисията изслушала първо него, въпреки че не е бил вписан в дневния ред, но след това дала думата и на колегията на „Радио България”.

При обсъждането много членове на комисията са задали редица конкретни въпроси на Велев, по-специално за това, как БНР изпълнява залегналото в закона за радиото и телевизията изискване да изготвя специализирани предавания на различни езици за чужбина, включително и за българите зад граница.

В повечето изказвания на парламентаристите е прозвучало категорично несъгласие с идеята за закриване на „Радио България”.

В обобщението след обсъждането председателят на комисията Андон Дончев е подчертал това несъгласие, като е отбелязал, че плановете на Велев биха оставили българската диаспора в чужбина без специално подготвена и насочена към нея радиопродукция с авторитета и доверието на националното радио. Народните представители са изразили и загриженост за социалния аспект на въпроса, обръщайки внимание върху последиците на освобождаването от работа на хората от „Радио България“.

Същия ден е имало и заседание на комисията по външна политика към Народното събрание. То е било затворено, затова изразените там мнения и становища не могат да се цитират едно към едно. Но могат да се преразказват. Важна за каузата на „Радио България” позиция е изразила министърът на външните работи Екатерина Захариева, която е участвала в работата на комисията. В отговор на зададен ѝ от народния представител Елена Йончева въпрос Захариева е разказала, че към нея се е обърнал Александър Велев и я е информирал за намеренето си да „преструктурира” „Радио България”, като спре чуждоезиковите онлайн страници на сайта на БНР с радиопродукции на шест езика, които според него имали ниска посещаемост.

Правейки уговорката, че не иска да се меси в редакционната политика на ръководството на БНР, Захариева е информирала комисията за заявеното си пред Велев становище, че не е добре да се спира радиопродукцията на шест европейски езика. Наблегнала е също, че е важно да останат и предаванията на балканските езици с оглед на сложната обстановка в региона ни.

На 15 юни се състоя още едно, най-ключовото заседание на парламентарна комисия – на комисията по културата и медиите, която специално разглежда въпроса за „Радио България”. Заседанието беше открито и продължи около два часа и половина. На обсъждането присъства както самият Александър Велев, така и представители на редколегията на „Радио България”, членове на СЕМ, ръководството на Съюза на българските журналисти и др.

Всички изказали се на заседанието изразиха категоричното мнение, че

чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена,

защото е ключова за представянето на страната ни пред света и отстоява българския национален интерес, особено в сложната международна обстановка в момента и особено в навечерието на европейското председателство на България.

Същите аргументи прозвучаха – вече открито и официално – и в становището по въпроса на външния министър Екатерина Захариева, огласено от нейния съветник Иван Димов. В това становище също така бе отбелязана по-специално важността на „Радио България” за българските общности в чужбина, както и за осъществяването на българската външна политика на Балканите. Поставен беше и въпросът защо още миналата година е била закрита също много важната Арабска редакция на „Радио България”. Изказано бе дори пожелание предаванията за чужбина и чуждите езици, на които те се подготвят, не само да не се съкращават, но и да се разрастват.

Ето буквалното изявление на представителя на външния министър Екатерина Захариева – Иван Димов, свалено едно към едно от аудиозапис:

„Искам да ви уверя, че тя (министър Захариева – б.р.) е запозната с аргументите на ръководството на БНР и министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Но преди вземането на окончателно решение за тези чуждоезикови рубрики, ако можем така да ги наречем, тъй като „Радио България” под формата, която го разбираме, класическата, не съществува, предлагаме няколко неща.

Първо, ако може да се организира някакъв вид обществена дискусия, по-скоро въпросът да бъде обсъден със съсловните организации, журналистическите, и с представителите на българските общности в чужбина. Тъй като предаванията за чужбина на БНР могат да достигат до представители на българските малцинства в чужбина, които по една или друга причина вече не говорят или по-слабо разбират майчиния си език, тъй като са второ, трето поколение, които живеят в чужди държави.

Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика. Припомняме, че предаванията на арабски език бяха закрити в момент, в който политическата обстановка изискваше те да бъдат запазени.

Надяваме се решението да бъде взето с максимален консенсус, но така, че да бъде запазена под една или друга форма, а защо не и разширена тази продукция на чужди езици, особено за балканските държави. Припомняме, че разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики, също така политиката на българската държава”.

Практически единодушно отхвърляне от страна на всички членове на комисията срещна идеята на Александър Велев за преструктуриране на „Радио България” във вида, в който се осъществява в момента и който предвижда спиране на продукцията на албанска, гръцки, испански, немски, френски, сръбски и български за сънародниците ни в чужбина. Общо беше и настояването ръководството на

БНР да изгради цялостна концепция как ще развива и доизгражда тази важна структура.

Членове на комисията отправиха въпроси към представителите на СЕМ на заседанието каква е позицията на регулаторния орган по казуса с „Радио България”. Председателят на СЕМ София Владимирова подчерта, че СЕМ още не е взел решение по искането на генералния директор на БНР Александър Велев за промяна на лиценза на „Радио България”, постъпило на 2 март т.г., тъй като той засега не е предоставил цялостна визия за реформата, която иска да осъществи. „Запазваме правото си да вземем информирано решение, когато ни бъде предоставена пълна информация,” отбеляза София Владимирова.

На 16 юни представители на „Радио България” бяха поканени на среща с президента Румен Радев в президентството, на която държавният глава, който вече беше получил редица писма по казуса, пожела да чуе и пряко от засегнатите аргументите им за съхраняване на чуждоезиковата продукция на БНР. След което изрази категоричната си подкрепа за съхраняването и развитието на „Радио България”.

Срещата на президента Румен Радев с журналистите по казуса с "Радио България". Снимка: сайт на президентството
Срещата на президента Румен Радев с журналистите по казуса с „Радио България“. Снимка: сайт на президентството

Под заглавието „Румен Радев: Интеграцията ни в ЕС изисква комуникация, а не самоизолация“, сайтът на президентството публикува следната информация за състоялата се среща:

„Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа. Това заяви президентът Румен Радев, който се срещна с журналисти от „Радио България“.

Журналистите споделиха с държавния глава опасенията си за бъдещето на програмата, която създава предавания за чужбина, включително и за българите зад граница. Те припомниха, че това е една от функциите на БНР, регламентирана от Закона за радиото и телевизията.

„Трудно можем да приемем, че една над 80-годишна институция, която работи за имиджа и външната ни политика ще отстъпи от завоювани позиции, от гласа си в региона и в цяла Европа“, заяви президентът.

По думите на държавния глава немислимо е в 21 век, когато информацията и комуникацията са водещи в процесите на приобщаването ни в света, да избираме пътя на самоизолацията”.

Новината за подкрепата от страна на президента Румен Радев за каузата на „Радио България” беше посрещната с аплодисменти от колегите, които ежедневно протестират пред сградата на БНР срещу предприетите от Александър Велев досега мерки.

Междувременно се разбра, че със свои писма за запазване на предаванията на „Радио България“ на съовтетните езици са се изказали посланиците на Албания, Аржентина, Венецуела, Испания, Куба и др.

По-късно същия ден стана известно, че УС на БНР е решил да започне „обществена дискусия” за бъдещето на чуждоезиковите емисии на медията, както бе посочено на сайта на БНР, но без да се уточнява с кого именно ще е дискусията. Отбеляно бе също, че решението на УС на БНР е „съобразено със становищата, изразени от народните представители при обсъждане на въпроса в две парламентарни комисии с поетите от тях ангажименти да съдействат за утвърждаване на ролята на националната медия за изграждане на образа на страната извън нейните граници”.

Цитиран бе и самият Александър Велев: „Управителният съвет обсъди на днешното си заседание проблема с главна редакция „Радио България” и реши поетапната модернизация на програмния продукт да продължи след обществено обсъждане. В съответствие с изказаните мнения на проведените срещи ще бъде изготвена концепция, съобразена с публичните нагласи и очаквания. Целта е да се разшири информираността на българите в чужбина като продължават да се отчитат и стратегическите интереси на българската държава, разбира се, както и развитието на модерните технологии в информационната среда”.

Служителите на „Радио България” ще имат възможност да запазят трудовите си правоотношения,

извести още на сайтът на БНР.

На фона на това развитие на събитията обаче, както сред колегията на „Радио България”, така и в обществото, се пораждат въпроси дали точно този генерален директор на БНР, който без сондиране на общественото мнение беше задвижил бърза процедура по ликвидиране на шест чуждоезикови програми за чужбина и на специализираната продукция за българите зад граница, притежава качествата, за да осъществи обещаната едва сега „обществена дискусия” и „поетапна модернизация”.

Бунтът на „мравките” може и да продължи. Те вече знаят силата си.

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди.

Оставете коментар