В категории:България / Икономика

България е с най-ниско потребление в ЕС

Потреблението у нас е потиснато от относително ниските доходи, високите косвени данъци и острото неравенство, в резултат на което се забавя и икономическият ръст

Относително ниското потребление е спирачка и за икономическия ръст. Снимка: Pexels

Действителното индивидуално потребление в България представлява 53% от средноевропейското през 2016 г. по данни на Евростат. Това означава, че не просто около 70% от българите не успяват да спестяват нищо, но значителна част от тях понасят материални лишения в различна степен. Констатацията се потвърждава и от анализа на КНСБ, според който 77% от домакинствата в България живеят с доходи на лице под жизнения минимум от 563 лв. за 2016 г. Последните обобщени данни на Евростат за 2015 г. показват, че у нас почти всеки втори е материално лишен, докато средно за ЕС в такова положение е един от шест души.

Тази картина не се дължи единствено на по-ниския БВП на страната, но и на неравенството, което е сред най-високите на континента, както и на данъчната система, която засяга непропорционално по-бедните хора. От 2010 г. насам делът на потреблението в разходите на домакинствата е спаднал с 3.2%, докато в същото време социалните осигуровки са се увеличили с 2.1%, а данъците с 1.5%.

Устойчив спад на дела на потреблението в разходите на домакинствата след периода на стагнация, предизвикан от Световната икономическа криза. Данни: НСИ. Графика: Барикада

Освен това хазната се пълни предимно от косвени данъци, което допълнително ограничава потреблението. Ниският плосък данък върху дохода без необлагаем минимум в най-общи линии означава, че повече пари остават в най-богатите хора, които и без това потребяват, колкото желаят и пестят останалото. Ниският корпоративен данък означава, че парите остават в бизнеса, докато бюджетът се пълни от потребителите без оглед на техните възможности. Логиката е, че най-богатите хора и фирмите биха използвали допълнителните спестени средства, за да ги инвестират и по този начин те ще се “просмукат” надолу по пирамидата на богатството. Те обаче не се втурват да влагат парите си в икономика, чието нарастване е ограничено от свиващото се потребление. Така се получава омагьосан кръг, при който богатите увеличават спестяванията си, неравенството расте, а икономиката стагнира.

Дисбаланс между преките и косвени данъци. Данни на Евростат. Графика: БАН

В резултат потреблението в България е с 6 пункта зад това в най-новата страна членка на ЕС Хърватия, което е 59% от средното за общността. Следват Румъния и Унгария с 63%, а заедно с тях под средното ниво остават всички страни от Източна и Южна Европа плюс Ирландия. Потреблението на глава от населението е с 1 пункт по-високо дори в Черна гора, а след нас остават само Сърбия, Македония и Албания. С най-силно потребление са Люксембург (132%), Германия (122%) и Австрия (118%).

Страните в най-тъмен цвят са с потребление над средното за ЕС. Графика: Евростат

Брутният вътрешен продукт на България за 2016 г. пък е 48% от средноевропейския, оставайки далеч след Румъния и Унгария, които са с по 59%. Докато БВП у нас е наполовина, средните заплати са близо 4 пъти по-ниски от средните за ЕС, което допълнително ограничава потреблението, а оттам и икономическия растеж.

Ивайло Атанасов

Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар