В категории:Анализи / Свят

Британското разузнаване е предупреждавало Блеър, че инвазията в Ирак ще доведе до тероризъм

Атентатът в Манчестър отново напомня разкритията на доклада „Чилкот”, че е имало ясни предупреждения какви ще са последствията от военните авантюри в Близкия Изток.

Тони Блеър и Джордж Буш-младши бяха повече от въодушевени да започнат война заедно. Снимка: Wikimedia Commons

Джон Шварц, Intercept
Бившият министър-председател на Великобритания Тони Блеър не се нареди сред политиците, които веднага коментираха зловещия, нихилистичен атентат в Манчестър миналата седмица. Самоубийствената атака, за която пое отговорност ИДИЛ, бе извършена от 22-годишен мъж, роден в семейство на либийски бежанци.

Можем да сме сигурни, че дори когато говори по въпроса, Блеър няма да спомене един ключов факт: преди предвожданата от Вашингтон и Лондон  инвазия в Ирак през 2003 г., той е бил многократно и настойчиво предупреждаван, че от разузнавателните служби, че това ще доведе точно до този тип терористични атаки като в Манчестър. Той обаче е скрил тези предупреждения от британската публика и вместо това е настоявал, че войната ща намали риска от тероризъм.

Знаем това благодарение на доклада „Чилкот, публикуван през 2016 г. след седемгодишно разследване на иракската война. Докладът разсекретява многобройни документи на правителството за вътрешно ползване, които разкриват зеещата пропаст между това, което е казвано на Блеър, и това, което той е твърдял пред обществото, докато е лобирал за започване на война.

През февруари 2003 г., един месец преди началото на войната, британската Комисия по разузнаването – основен консултативен орган на британския премиер по въпросите на разузнаването изготвя доклад със заглавие „Международният тероризъм: Войната с Ирак“.

Той започва със следното заявление:

Заплахата от Ал Кайда ще се увеличи в последствие на каквито и да е военни действия срещу Ирак. Те ще се целят в коалиционните сили и други западни интереси в Близкия Изток. Атаки срещу западните интереси в други части на света също са вероятни, особено в САЩ и Великобритания, за да се постигне максимален ефект. Заплахата в световен мащаб от други ислямистки терористични групи и индивиди ще се увеличи значително.”

И завършва по съшия начин:

„Ал Кайда и свързаните с нея групи ще продължат да представляват най-голямата терористична заплаха за западните интереси досега и тази заплаха ще бъде усилена от военни действия срещу Ирак. По-широката заплаха от ислямистки терористи също ще нарасне в случай на война, отразявайки увеличаването на анти-САЩ и антизападните настроения в мюсюлманския свят – включително сред мюсюлманските общности на Запад.”

В същия доклад се заключава, че Ирак на Саддам Хюсеин „би се стремял да извършва терористични нападения срещу коалиционните интереси” само в случай на инвазия. Също така се подчертава, че според „достоверни сведения иракските разузнавателни служби имат малък обхват и способности (за тероризъм) извън Ирак”.

Специално по отношение тероризма с оръжия за масово унищожение, разузнавателната комисия отсъжда, че „е малко вероятно Ирак да предприеме или спонсорира такива терористични атаки”, че заплахата от Ирак, ако няма инвазия в страната, е „незначителна”, и че няма „правдоподобни доказателства за прикрито прехвърляне на технологии и експертиза за създаване на оръжия за масово унищожение към терористични групи”.

Аргументите на Тони Блеър за започването на война, най-ясно изразени в речта му пред Камарата на общините на 18 март 2003 г., на практика са обърнати с главата надолу. Тогава той заявява, че възможността терористични групи да придобият оръжия за масово унищожение от страна като Ирак представлява „реална текуща заплаха за Великобритания и националните ѝ интереси”.

„Истинският проблем е, че някои хора оспорват опасността от Ирак, оспорват връзката между тероризма и оръжията за масово унищожение, и с други думи оспорват цялата основа на нашето убеждение, че двете взети заедно представляват фундаментална атака срещу нашия начин на живот”, декларира тогава бившият премиер. Блеър обаче не споменава че хората, оспорващи тези разбирания, са от собствените му разузнавателни служби.

Тогава Там Далиел, лейбъристки депутат от Шотландия, задава на Блеър ключов въпрос: „Какво би могло да действа по-ефективно за набиране на попълнения за терористичните организации от младите поколения в ислямския и арабски свят, ако не изстрелване на 600 крилати ракети срещу Багдад и Ирак?”

Блеър не разкрива изричните предупреждения от разузнавателната общност, че ще се случи точно това. Той отговаря на депутата, че „освен ако не предприемем действия срещу Ал Кайда, те ще се разрастват. Поради това трябва да действаме”. Той твърди, че терористичните организации няма да са мотивирани от инвазията в Ирак, както са му казали разузнавачите, тъй като „тяхната истинска мотивация е гневът срещу свободата, демокрацията и толерантността, които са отличителен белег на нашия начин на живот.

Потресаващо мошеническите аргументи на Блеър за започване на война обаче печелят гласуването с 412 на 149 гласа. Сегашният британски министър-председател Тереза Мей, тогава сред лидерите на консерваторите, също гласува за. Сегашният лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин е сред гласувалите против.

После се случва точно това, което е предвидено от комисията по разузнаване. Петдесет и двама души бяха убити през юли 2005 г., когато четирима атентатори самоубийци – трима от които родени във Великобритания – атакуват метрото и автобус в Лондон. Един от терористите оставя запис, в който заявява, че те убиват съгражданите си заради „продължаващите и непрекъснати зверства срещу моя народ, извършвани от западните правителства”. „Това, на което ставате свидетели сега е само началото на поредица атаки, които ще продължат и ще става по-силни, докато не изтеглите силите си от Афганистан и Ирак”, предупреждава атентаторът.

Преди два месеца, роден във Великобритания и приел исляма мъж прегази четирима души с кола на Уестминстърския мост, след което намушка полицай до смърт. Минути преди убийствата той декларира чрез WhatsApp, че действията му са отмъщение за западните войни в Близкия Изток. А сега имаме и клането в Манчестър. ИДИЛ декларира, че атаката е била извършена „за да тероризира политеистите и в отговор на техните прегрешения срещу домовете на мюсюлманите”.

В своите свидетелства за разследването „Чилкот”, баронеса Елиза Манингам-Булър, ръководеща разузнавателната агенция MI5 по време на инвазията в Ирак, обяснява всичко това:

„Нашата намеса в Ирак радикализира поради липсата на по-добра дума… мнозина сред едно поколение… което вижда нашата намеса в Ирак, в допълнение към намесата в Афганистан, като атака срещу исляма.

Увеличаващ се брой родени във Великобритания лица… биват привличани от идеологията на Осама Бин Ладен и виждат действията на запада в Ирак и Афганистан като заплаха за хората от тяхната религия в мюсюлманския свят.”

Ако управляващите бяха прочели предупрежденията на разузнавателната комисия, те не биха имали съмнение, че това ще се случи, заявява Манингам-Булър. Тук идва въпросът – чел ли е Блеър разузнавателната информация и специално доклада от февруари 2003 г.?

Пред разследващите Блеър заявява, че е бил „абсолютно запознат” с доклада. „Но тогава приех гледна точка, която приемам и сега – че да отстъпим заради заплахата от тероризъм би било напълно погрешно”, казва той.

Това разбира се е просто поредното безсрамно изопачаване от страна на Блеър. Той не е „приел гледна точка”, или поне не публично, че нахлуването в Ирак ще увеличи риска британци да загиват в терористични атаки, но по някакъв начин ще си струва. Вместо това той твърдеше, че ще има по-голям риск от тероризъм без война, защото ако бъде оставен на мира, Саддам Хюсеин ще позволи тероризъм с оръжия за масово унищожение.

Попитана как гледа на тези обяснения, Манингам-Булър заявява пред разследващите, че „това е хипотетична теория. Това определено не беше нито в краткосрочните, нито в средносрочните притеснения на мен и на колегите ми”.

В крайна сметка най-правдоподобното обяснение на мотивацията на Блеър е това, че той просто е бил готов да жертва живота на британски граждани, за да може САЩ да продължат да управляват света, докато Великобритания се държи за шлифера им. Професорът по международна политика в университета Тафтс Ричард Шулц, който е един от най-изявените специалисти по национална сигурност, през 2004 г. пише следното: „Висш офицер от Силите за специални операции, който през 90-те години е работел в Обединения комитет на началник-щабовете, ми каза, че многократно е чувал заявления, които характеризират терористичните удари като малка цена за това да останеш суперсила”.

Жертвите на манчестърския атентат, сред които и осемгодишно момиче, са част от тази малка цена.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар