В категории:България / Здравеопазване

България заделя 8% от БВП за здраве, но половината идват от джоба на пациента

Докато по разходи за здравеопазване като част от БВП държавата е на средноевропейско ниво, те се дължат най-вече на доплащанията на болните. Най-големият дял от средствата отиват за лекарства

В публикуваните от Евростат в сряда обобщени статистики за разходите за здравеопазвание в ЕС през 2014 г. на пръв поглед България заема необичайно място. С разход в размер на малко над 8% от БВП, страната ни се нарежда близо до средното равнище за общността. Наистина, ние все още сме далеч от Швеция, Франция, Холандия и Германия, които освен, че имат доста по-големи икономики, отделят и цели 11% от БВП за здраве. Но България все пак отделя значително повече, отколкото Румъния и Латвия (малко над 5%), и заедно със Словения е лидер сред страните в ЕС от Източна Европа.

Статистиката за среден разход на един жител е отрезвяваща. България отделя по 504 евро на човек, докато в Люксембург тази сума е 11 пъти по-голяма, в Лихтенщайн – 20 пъти, а във фалиралата Гърция – 2,5 пъти. По този показател страната ни заема предпоследното място пред Румъния (с едва 388 евро).

Кой плаща?

Картината допълнително се влошава при навлизане в подробностите. В случая – в източниците на тези средства и нещата, за които те се харчат. България наистина отделя значителни средства за здравеопазване, но системата е така организирана, че кара пациентите да доплащат повече пари, отколкото се събират от всички граждани чрез осигуровки.

Графика: Барикада

Българската здравна система набавя цели 45,8% от средствата си от джоба на пациента, като в тази сметка не попада част от търговията със здраве – например, нерегламентирания пазар за кръв или изискванията за постоянен придружител в болници с недостатъчен персонал. По този показател след нас в ЕС е само Кипър с 49,9%. Недалеч са Латвия (38,9%) и Гърция (35,4%), но в мнозинството от държавите нивото на този източник на средства е под 20 пункта, като най-ниско е във Франция – едва 7%.

От горната графика се вижда, че макар и у нас да се харчат повече пари за един жител, отколкото в Румъния, здравната система в северната ни съседка е значително по-малко зависима от доплащанията на пациентите.

Това е индикатор, доколко качеството на здравната защита зависи от възможностите на гражданите да доплащат. Когато пациентът затъне в дългове при първото си посещение в болница и покупка на частично финансирани от здравната каса лекарства, при последващи проблеми той би отложил лечението си максимално, понякога до момента, в който вече няма избор и се обажда на претоварената, но по-евтина Спешна помощ. В идеалния вариант човек, който си плаща редовно здравните вноски, не би трябвало да се лишава от здравна грижа, когато има нужда от нея, само защото не може да направи изискваните доплащания.

За какво отиват парите за здраве?

Равносметката се влошава допълнително, когато обърнем внимание на разбивката на разходите. България е абсолютен лидер по отделяни средства за медицински стоки, цели 42,7% от здравния бюджет, като основна причината за това е относително високата цена на лекарствата у нас, като значителна част от тях дори не се поемат изцяло от НЗОК. За сравнение, Румъния харчи 37,4%, а Словакия – 34,6% по това перо. Средното ниво за останалите страни от ЕС (без България) е наполовина – 21,5%, като в почти всички страни най-голям дял от здравните разходи отиват за лечебни дейности и рехабилитация.

Значително повече, отколкото у нас, харчат повечето други страни от ЕС за управление и контрол, което вероятно донякъде обяснява относително високата цена на медикаментите в България. Лидер тук са Франция с над 6% административни разходи или четири пъти повече спрямо нас. Част от тези дейности обаче са прехвърлени от НЗОК към болниците и така убягват на Евростат.

Някой от най-богатите страни в Западна Европа заделят около 1/4 от бюджета си за здраве за дългосрочна грижа на хора с хронични заболявания или инвалидност. У нас част от тези дейности се поемат от социални служби и така не попадат в европейската статистиката, но няма съмнение, че са значително недофинансирани. Например, наскоро здравната каса увеличи значително лентите за измерване на кръвна захар за диабетиците, но те продължават да са 4 пъти по-малко от необходимия брой.

Принтиране

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар