A защо не дадем на частна фирма да пренапише и Кодекса на труда?

Същата кантора, която изготви спорния нов Закон за концесиите, има идеи и за революционни промени в Кодекса на труда

Този вторник, набързо и неочаквано, с едва събран кворум отиващото си Народно събрание прие окончателно новия Закон за концесиите. Той логично разбуди немалко съмнения за лобизъм не просто със спорното си съдържание, но и с факта, че беше написан от наета за целта адвокатска кантора, която се хвали на сайта си, че обслужва “предимно чуждестранни корпорации с дейност в България”.

Става дума за съвсем нов етап от българската демокрация. Обичайно корпорациите плащат на лобисти, които да удавят публичния дебат в “експертиза” и така да прокарат някоя изгодна за бизнеса законова поправка. В случая Министерски съвет плаща на частна фирма (85 хил. лв.) да напише нов закон под благовидния предлог, че родното законодателство трябва да се синхронизира с европейското, покрай който минават и поискани от други инстанции лобистки промени.

След като законотворците вече аутсорсват работата си на външни фирми, защо да не направят същото и с Кодекса на труда, от чиято архаичност работодателските организaции отдавна се оплакват. Нещо повече, Министерски съвет може да плати на същата кантора, която написа Закона за концесиите – “Бузева и партньори” – да изготви новия кодекс, тъй като тя е специалист и в тази сфера като външен консултант на “някои от най-големите работодатели в България”.

Между другото, в “специализацията” на тази фирма попада впечатляващо широк спектър от услуги. В един идеален либертариански свят, ако изобщо има нужда от закони, то те непременно трябва да се списват от канторите на корпорациите.

Немско качество

Протокол на заседанието на Германо-българската камара с участниците в заседанието. Кликни за пълен размер.

Можем да предположим и как ще изглежда един нов модерен Кодекс на труда, написан с мисъл за бизнеса, от протокол на заседание на Германо-българската индустриално-търговска камара, проведено в края на септември. На заседанието присъстват представи*тели на 9 адвокатски кантори, включително двама специалисти от “Бузева и партньори”. Другите сектори на бизнеса са представени единствено от един “европейски търговец на дребно”, ако трябва да използваме криптирания код от сайта на същата кантора. Както е видно от протокола на заседанието, участниците за има-няма два часа успяват да постигнат единодушие за промени в остарялото българско трудово законодателство.

Повечето от исканите промени вероятно биха звучали смехотворно в Германия, но у нас си заслужава да ги обсъдим преди МС да успее да пусне някоя бърза поръчка за нов кодекс.

Повече опит – по-ниска заплата

На първо място в предложенията е записано отпадането на допълнителното заплащане в размер от 0,6% за всяка година натрупан трудов стаж и професионален опит. То се базира на допускането, че по-опитните служители имат по-висока производителност и в крайна сметка не следва да се връщат на базово за специалността заплащане всеки път, когато решат да сменят позицията си. Логично, в търговските вериги и изобщо при нискоквалифицирания труд опитът не се цени високо и вероятно правилото за индексиране на заплата се разглежда като досадна тежест.

Част от работодателите и сега с лекота заобикалят това правило като просто назначават по-опитните служители на по-ниска основна заплата и така натрупаният опит не носи нищо допълнително за работника. За съжаление на бизнеса, този трик не работи, когато и без това плащаш минимални заплати. Същото важи и за секторите със запазени синдикални традиции и – още по-ужасно – колективни трудови договори. Но те пък бяха обявени дори от доскорошния министър Делян Добрев за “комунизъм”, който трябва “да престане да съществува”, така че може би следващото правителство ще успее да се пребори и с тях.

Прекаризация, но гражданска

Предложенията за промени в трудовото законодателство. Кликни за пълен размер.

Следващата иновативна идея е възможността за дълготраен граждански договор. Казано по друг начин, възможност да не се държат под ръка работници без да се сключва постоянен трудов договор с тях и по този начин да се заобикаля трудовото законодателство.

Когато работодателят няма поръчки, работникът няма да ползва никаква защита и не получава дори месец предизвестие преди да остане на улицата. Но когато поръчките са в изобилие, служителят е поканен да се самоексплоатира, защото не се знае кога пак ще има възможност да изкара някой лев. Отпада досадното доплащане за извънреден труд, изискванията за почивка и пр. – гражданският договор е без работно време. От него по-добри са само услугите „свободните“ работници, които в последните години са рекламирани като важна крачка към светлото бъдеще, в което всеки е предприемач. Но за това друг път.

Въвеждането на дълготрайни граждански договори ще доведе до допълнителна прекаризация на труда, която би спестила на работодателите досадни грижи като тази, при която Върховния административен съд преди броени дни потвърди глоба от 1500 лв. на собственик на заведение за това, че не осигурил полагащата се почивка на една от сервитьорките си. Между всеки два работни дни се полагат минимум 12 часа почивка, колкото да се прибереш, нахраниш и наспиш, но и това е бреме за част от бизнеса.

Сред други предложения на юристите в Германо-българската камара е отпадане на забраната за извънреден труд. Тази забрана съществува, тъй като оставането след работно време води до преумора, а оттам не просто до спад на производителността, но и до увеличен риск от трудови злополуки.

Макар да е забранен, извънредният труд се практикува доста широко. Когато работниците не получават достатъчно, за да покриват разходите си, те „доброволно“ се трудят допълнително, обикновено на граждански договор. Отделно, кодексът допуска изключения, позволяващи извънредния труд – когато има работа за довършване, която не може да се остави за следващия ден, при усилена сезонна работа или аварии. Но доработването пак е ограничено – не повече от 6 часа на седмица или 150 часа годишно. Компенсацията на извънредния труд над тези лимити с допълнителна почивка също е колкото забранено, толкова и практикувано в частния сектор.

Някои от тези неудобства лесно се заобикалят с въвеждане на “ненормирано работно време”, но истинско решение на проблемите на бизнеса ще е само нов по-гъвкав Кодекс на труда.

Уволнение по усмотрение

В случай че някой работодател все пак реши да сключва трудови договори, се предлага той да може да уволни работника едностранно без дисциплинарно производство при “продължително отсъствие”. Не е уточнено какво се разбира под този термин, но хипотетично това би могло да е майчинство, болничен или отпуск.

В това отношение у нас има истински пионери, например фондация “Заедно в час”, която твърди, че се бори за каузата да осигури равен достъп до образование на всяко дете. Учителите на тази организация обаче сключват с нея договор, по който не им се изплащат никакви осигуровки и който може винаги да бъде прекъснат едностранно, ако учителят по каквато и да е причина пропусне 10% от часовете си от годишния норматив. Такова “продължително отсъствие” обикновено се налага при бременност или болнични. Повече работници се съгласяват с прекаризацията на труда им, ако тя е съпроводена с благородни мотиви.

Работодателите засега все още трябва да дават предизвестие на съкращаваните служители и да посочват основателна причина – съкращаване на щата, спиране на работа за повече от 15 дни, преместване в друг град и т.н. В определени случаи работодателят дори трябва да поиска разрешение от Инспекцията по труда за уволнението – когато става дума за майка с дете до 3 г., служител с увреждания, представител на работниците и др.

При неспазване на правилата за уволнение работникът може да бъде възстановен на позицията му от съда и дори да му се присъди компенсация за щетите. 

Цял живот на изпитателен срок?

От камарата се застъпват и за удължаване на разрешения изпитателен срок, за да могат по-добре да преценят качествата на новите служители. Очевидно, сегашният срок от 6 месеца не е достатъчен за целта. Това обикновено е период, в който служителят се труди с извънредно усилие за чувствително по-малко пари, ако не иска да остане без работа в края му, така че неговото удължаването ще е допълнителен стимул за бизнеса.

Формално, при сключване на трудов договор с изпитателен срок заплащането трябва да е в пълен размер за времето на изпитването, но всеки знае, че това изискване се заобикаля с лекота от работодателите, които просто вадят “истинския” договор на шестия месец.

Детски труд, но пък безплатен

Едно от най-любопитните предложения е за реформа на наскоро въведеното дуално обучение. Проблемът в него се оказва изискването обучаващите се да работят на 90% от минималната заплата.

В наближаващото светло бъдеще, бившите хранителни техникуми, реформирани набързо в гимназии по туризъм, ще създават на свой ред реформирани ученици, чието практическо обучение ще включва подреждане рафтове със стоки в търговски вериги за половин минимално възнаграждение или – защо не – безплатно. 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар