Втори ден миньори протестират под земята, проблемите са още по-дълбоко

В последните години неволите на минния сектор в Бобов дол редовно попадат в новинарските емисии, а причините за това могат да се проследят назад до приватизацията на предприятието. Политиката на ръководството, синдикатите и държавата е да приспиват недоволството, докато могат

Вече повече от денонощие миньори отказват да напуснат рудник "Бабино" в знак на протест. Снимка: Wikimedia Commons
Вече повече от денонощие миньори отказват да напуснат рудник „Бабино“ в знак на протест. Снимка: Wikimedia Commons

Около 120 работници останаха под земята цяла нощ в най-големия подземен рудник в България и на Балканите – Бабино. Миньорите отказаха да излязат на повърхността в знак на протест срещу забавени плащания от страна на ръководството, произволно намалени месечни възнаграждения с до 40% и неизвестността около бъдещето на работните им места, след като стана ясно, че ръководството подготвя масови съкращения на над 600 души и закриване на рудника. Техни колеги от следващи смени подкрепиха протеста на бариерата на съоръжението, като вчера вечерта дори бяха прекъснали движението за няколко часа.

Работниците се оплакват, че още не са им изплатени пълните заплати от август и не са получавали ваучери за предпазни храни от март насам. По закон предпазните храни се осигуряват безплатно на работници, които са заети в производства, свързани с вредни за здравето последици. От Инспекцията по труда в Кюстендил потвърдиха, че са издали предписания на предприятието, заради забавените ваучери. Едва в началото на октомври работниците получили част от заплатата си за август – 75 лева аванс и 100 лева заплата.

Ръководството на “Въгледобив Бобов дол” има и други закъсняващи плащания, например към фирмата, която превозва работници. Ден преди да избухне недоволството на работниците, тези от тях, които били на смяна трябвало да чакат с часове, тъй като нямало автобуси, които да ги извозят.

В опит да спрат протеста представители на ръководството първо съобщиха на работниците, че са осигурили част от парите за ваучери, а после и че са оттеглили писмото си до Министерството на енергетиката, известяващо за предстоящи съкращения. Миньорите обаче считат, че това е само отлагане на закриването и настояват да бъдат изплатени пълните им заплати за август и септември.

Протестът изненада и синдикатите

Част от отстъпките на работодателя са следствие на преговорите със синдикалната организация на КТ “Подкрепа”, които продължават досега. Работниците обаче се оплакват и от синдикалистите, защото смятат, че те не са адресирали достатъчно остро ръководството за проблемите в предприятието напоследък, а по-рано – че са държали служителите в неведение при предоговарянето на колективния трудов договор.

В последните дни в рудника започва демонтиране на важни за работата съоръжения, но липсва всякаква информация за бъдещето на мината. Опитите на синдикалните лидери да се свържат с ръководството среща единствено мълчалив отказ.

Доверието на миньорите към синдиката спада и когато вчера те научават за предстоящите масови съкращения в рудник “Бабино” от слухове, решават да вземат нещата в свои ръце.  Протестът не е планиран, започва без предупредителни действия, без да е спазена законовата процедура. Тоест, това е протест в истинския смисъл на думата.

На място веднага пристигат представители на инспекцията по труда, които да се уверят, че на работниците са осигурени храна, вода и медицинска помощ за през нощта. Фелдшер следи за здравословното състояние на 120-те миньори под земята и до сутринта петима са принудени да излязат, заради влошеното си състояние.

Когато утрото настъпва, протестиращи на бариерата събират последните си пари, за да купят храна на колегите си под земята, а местен бизнесмен раздава безплатни банички от пекарната си. Работодателят е длъжен да осигури храна и вода при стачка, но след като тя не е обявена по законовия ред, на тези задължения явно не се гледа толкова сериозно. 

Защо рудникът се оказва ненужен?

Поддръжката и експлоатацията на рудник “Бабино” е по-скъпа от тази на други рудници в района, тъй като дълбочината му достига 500 метра. Затова и финансово затрудненото ръководство планира първите съкращения именно там. Поддръжката на някои от системите, например отводнителната, обаче е важна и за други рудници в района. Тъй като “Бабино” е най-дълбок, ако той остане под вода, това ще наводни и съседни рудници, така че или част от работниците от поддръжка ще останат, или ще последват още съкращения.

Вторият вариант изглежда по-вероятен, щом погледнем структурата на предприятията на смятания за собственик Христо Ковачки. Миналата година той получи железопътен лиценз от транспортното министерство и вече не трябва да плаща на БДЖ за превозите на ресурси към ТЕЦ-вете си. Така централата в Бобов дол може да бъде захранвана с въглища от по-евтини за експлоатация открити мини или с брикети от завода “Брикел”, който е част от енергийния комплекс Марица-Изток край село Гълъбово и също се смята за част от портфолиото на Ковачки. Друг източник на гориво ще бъдат почти безплатни отпадъци от различни промишлености, както и преработен на брикети битов боклук. Служители потвърдиха за “Барикада”, че в ТЕЦ “Бобов дол” вече са правени опити с горене на промишлен отпадък.

Къде е държавата?

Докато собствениците естествено се стараят да оптимизират производствения процес, да намалят разходите и да увеличат печалбите си, социалната цена остава да се заплати от работниците и всички нас. Освен че стотици хора се изправят пред тежки проблеми, оставайки без препитание, те престават и да плащат данъци, пенсионни и здравни осигуровки и да потребяват. За район като Бобов дол, където възможностите за намиране на работа са силно ограничени, може да се очаква закриването на рудника да се отрази негативно на цялата общност.

Проблемите с минната индустрия в града не са от днес. Протест, заради забавени заплати и ваучери за храна имаше и миналия юни. През 2014 г. пък се стигна до напрежение, тъй като ваучерите за храна важаха за един единствен магазин в Бобов дол, също свързан с Христо Ковачки, в който стоките хронично не достигаха.

Проблемът се реши в навечерието на парламентарните избори, когато миньорите бяха впрегнати за кампанията на коалицията между “България без цензура” и партия “Лидер”, която се смята за личен проект на Ковачки. Тогава дори Николай Бареков посети мината и обеща подкрепа при евентуална стачка: “Аз съм с вас под земята, гарантирам ви го. От първия ден до последния.” Засега няма информация евродепутатът да е под земята.

Сега отново има опасност проблемите на миньорите да бъдат употребени в кампанията за президентските избори през ноември. Докато обаче не се намери трайно политическо решение, целият регион на Бобов дол ще остане в капана на странни приватизационни сделки от миналото, а препитанието на населението му ще зависи от благосклонността на собствениците или честотата на провежданите в държавата избори.

Същевременно, в София „Автономен работнически синдикат“ организира демонстрация в солидарност с протестиращите миньори, която ще се проведе в 18:30 пред сградата на БНТ.

Ивайло Атанасов
Завършва математическа гимназия в гр. Кюстендил и следва философия в СУ. Изследователските му интереси са насочени към класическия либерализъм и политическа икономия, френски и немски материализъм, теория и историята на науката и др. Работи върху дисертация, изследваща представите за произхода на властта на английските философи от зората на капитализма. Публикува политически анализи в периодичния печат. През учебната 2015/16 година преподава Философски цикъл в професионална гимназия в Разград. Междувременно става ултрамаратонец и през 2016 г. печели Обиколката на Витоша.

Оставете коментар