В категории:Здравеопазване / Икономика

Coca-Cola и Pepsi са спонсорирали здравни организации, докато лобират срещу здравни регулации

Някои от групите, получили дарения, са оттеглили подкрепата си за мерки за намаляване на консумацията на газирани напитки

sugar-in-coke

Компаниите Coca-Cola и PepsiCo са спонсорирали десетки здравни организации, за да поддържат позитивен образ на марките си, докато същевременно активно са лобирали против въвеждането на здравни норми, които биха намалили потреблението на произвежданите от тях газирани напитки.

Според изследване на Бостънския университет и Американския журнал за превантивна медицина, цитирано от „Ню Йорк Таймс“, двете корпорации са спонсорирали поне 96 здравни организации в периода 2011-2015 г. В този период в много градове в САЩ са започнали да текат кампании за въвеждане на данъци върху газираните напитки и други регулации в опит да се противодейства на масовото затлъстяване. Докладът показва, че 12 организации са приемали пари и от двете компании, а 83 – само от Coca-Cola. Списъкът вероятно е непълен, тъй като за разлика от Coca-Cola, Pepsi не е публикувала данни за организациите, на които е правила дарения.

Корпоративни връзки

Изследването дава поглед върху дълбоките финансови връзки на индустрията със здравната общност и прилаганата от компаниите стратегия да се справят с критиците си, и с натиска за повече регулации за вредните напитки. Авторите на изследването – Майкъл Сайджел и Даниел Аарон от Бостънския университет, са проучили темата чрез публични източници като новини, доклади за лобизма, медицинска литература и информация на самите компании.

Макар някои конкретни случаи вече да са описвани в медиите, изследването дава първия цялостен поглед върху политиката на компаниите и използването на лобизъм и здравни организации за осъществяване на техния дневен ред. „Искахме да проверим зад какво реално застават тези компании. Изглежда, че те изобщо не работят в полза на общественото здраве – даже напротив, което повдига въпроси относно спонсорството им за такива организации”, отбелязва Аарон. Той подчертава, че даренията от индустрията създават явен конфликт на интереси за здравните групи, които ги приемат.

Посочват се редица случаи, в които влиятелни здравни организации са приемали дарения от производители на газирани напитки, след което са оттегляли подкрепата си за допълнителни регулации, или пък са ставали забележимо мълчаливи по темата.

Един от конкретните случаи, посочени в доклада, е на групата с нестопанска цел „Спасете децата”, която е оттеглила подкрепата си за кампании за въвеждане на данък върху газираните напитки през 2010 г. Предишната година групата е приела 5 млн. долара дарение от Pepsi и е преговаряла за голям грант от Coca-Cola, за да финансира здравните и образователните си програми за деца. От „Спасете децата” заявяват, че през 2010 г. са решили да се фокусират върху ранното детско образование, и решението да спре подкрепата за данъци върху вредните напитки не е свързано с каквато и да подкрепа, получена от корпоративния сектор.

След като властите в град Ню Йорк предложиха забрана на газирани напитки в големи опаковки през 2012 г., „Академията по хранене и диететика” е отказала да подкрепи инициативата, аргументирайки се с „противоречиви изследвания”. През същата година Академията е получила 525 хил. долара от Coca-Cola, а през 2013 г. компанията я е спонсорирала с още 350 хил. долара.

„Националната асоциация за напредък на цветнокожите“ и „Федерацията на испаноезичните“ публично са се противопоставяли на здравните инициативи, въпреки непропорционално високите нива на затлъстяване сред малцинствените общности. Между 2010 г. и 2015 г. Coca-Cola е дарила над 1 млн. долара на Асоциацията на цветнокожите, а между 2012 г. и 2015 г. Федерацията е получила от компанията 600 хил. долара.  „Производителите на напитки използват корпоративната филантропия, за да подкопават мерките за подобряване на общественото здраве”, коментира Кели Браунуел, декан на Училището по публични политики към университета Санфорд.

Други организации, получавали значими суми от Coca-Cola са Националния здравен институт, Американската асоциация по диабет и Американската асоциация по сърдечни заболявания. Последната организация коментира, че има водещи позиции в усилията за намаляване на потреблението на захарни напитки. „За да постигнем целите си, ние трябва да ангажираме голям брой от компаниите в хранително-вкусовата промишленост, за да бъдат част от решението. Спонсорството от производители на газирани напитки няма никакви влияние върху нашите научни и публични позиции”, заявяват от Асоциацията.

„Загриженост за общностите”

Coca-Cola е прехвърлила медийните въпроси по темата към търговската ѝ група „Американска асоциация на производителите на напитки”. „Вярваме, че действията ни в общностите и пазара допринасят за разрешаване на сложите предизвикателства, свързани със затлъстяването. Ние държим на нуждата и правото да си партнираме с организации, които укрепват нашите общности”, заявява от асоциацията. Бизнес групата също така настоява, че несъгласието ѝ с активистите за обществено здраве е по отношение на „дискриминационните и регесивни данъци и политики, засягащи нашите продукти”.

PepsiCo от своя страна завява, че в доклада неправилно е описана като производител на газирани напитки, тъй като само една четвърт от приходите ѝ идват от такива продукти. „Ние вярваме, че затлъстяването е сложен, многостранен проблем, в чието разрешаване нашата компания играе важна роля. Това включва ангажирането със здравни организации и отговаряне на потребителското търсене на по-здравословни продукти”.

Coca-Cola и Pepsi са конкуренти на пазара, но съюзници в лобизма Снимка: Wikimedia Commons
Coca-Cola и Pepsi са конкуренти на пазара, но съюзници в лобизма Снимка: Wikimedia Commons

През 2015 г. излезе информация, че Coca-Cola е плащала за научни изследвания, омаловажаващи връзката между захарните напитки и затлъстяването. Впоследствие корпорацията публикува статистика, показваща, че след 2010 г. е инвестирала над 120 млн. долара в академични изследвания и партньорства със здравни организации, свързани с борбата със затлъстяването.

Същевременно между 2011 и 2015 г. компанията е харчела средно по 6 млн. долара годишно за лобизъм против мерки, предназначени за намаляване на консумацията на газирани напитки.  Pepsi е харчела със същата цел по около 3 млн. годишно за този период, а Асоциацията на производителите – по 1 млн. През 2009 г., когато бе предложен федерален данък върху газираните напитки, за да се финансира здравната реформа, двете компании и асоциацията са изхарчили общо 38 млн. долара в лобиране. В крайна сметка данъкът не бе въведен.

През 2010 г. индустрията  предложи да дари 10 млн. долара на Детската болница в град Филаделфия, ако местните власти се откажат от планирания данък върху вредните храни. Тогава градският съвет прие сделката, но през тази година градът в крайна сметка въведе такъв данък. В отговор на това производителите заведоха дело, с което искат да докажат, че данъкът е незаконен. Индустрията води активна кампания и  три други града в САЩ, които в момента обсъждат въвеждането на подобни мерки.

Според изследването двете компании са лобирали активно срещу 28 предложени закони и здравни регулации през последните пет години. „Докладът показва, че компаниите искат да играят и в двете полета на игрището – да изглеждат като социално отговорни корпоративни граждани и същевременно да лобират срещу всички мерки в полза на общественото здраве”, коментира Марион Нестле, специалист по хранене и здравеопазване в Нюйоркския университет.

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар