Счупеното криво огледало на пропагандата за войната в Сирия

Британският Channel 4 без да иска показа неудобната истина за битките в град Алепо – и бързо се поправи

Вероятно дори най-неизкушеният от светските дела потребител на медии е забелязал, че в световен мащаб тече жестока информационна война, чийто епицентър е сирийският град Алепо. Темата за героичните бунтовници, защитаващи Източно Алепо от ордите на Асад и Путин, е на чело на буквално всяка голяма международна медия. В Съвета за сигурност на ООН текат драматични заседания, на които постоянните членки си разменят обвинения за варварство и подкрепа на терористи.

Сред морето от информация по темата, на 5 октомври се появи един крайно любопитен репортаж на британската телевизия Channel 4. Случайно или не, този репортаж излага на показ редица факти, директно противоречащи на основният медиен наратив.

От видеото разбираме, че:

  • Смелите защитници на Източно Алепо“ са сунитски религиозни фундаменталисти, чийто екстремистки послания плашат жителите на контролираната от правителството западна част на града. (В Западно Алепо и контролирания от кюрдските милиции квартал Шейх Максуд живеят поне 1.5 млн. души. За населението на Източно Алепо се цитират числа между 200 и 275 хил.);
  • Бунтовниците“ са щедро финансирани от държави от Персийския залив, най-вече Катар;
  • Те се бият редом с Фронта „Ан Нусра“ – групировката, която доскоро бе официалният представител на „Ал Кайда“ в Сирия. Преди няколко месеца групировката се „ребрандира“ – смени името си на „Джебхат Фатех аш-Шам“, смени черните знамена с бели, и обяви, че къса връзките си с „Ал Кайда“. Въпреки това изпиране на имиджа, те продължават да бъдат считани за терористична организация от международната общност редом с ИДИЛ. В репортажа се заявява, че „умерените“ бунтовници за пръв път се сражават редом с „Ан Нусра“. Това твърдение обаче не издържа на проверка – подразделението на „Ал Кайда“ има водеща роля в региона още от 2012 г. ;
  • Британските журналисти отбелязват, че по време на военните действия с бунтовниците винаги има оператор и „режисьор“. По-интересно обаче е влизането в кадър на човек с униформа на хуманитарната организация „Белите шлемове“. Напориста кампания предлагаше „Белите шлемове“ да получат Нобелова награда за мир – въпреки многобройните данни за връзки на организацията с ислямистки групировки. По-рано тази година лидерът на организацията дори получи отказ за влизане на територията на САЩ.
  • Авторът на репортажа отбелязва, че цивилните жители не изглеждат особено въодушевени от факта, че са „освободени“ от бунтовниците. Показана е размяна на реплики между един от въоръжените мъже и цивилен – първият пита цивилния дали той и семейството му са кюрди. Когато получава отрицателен отговор, заявява, че „тогава няма проблем“.
  • Британските журналисти обаче не споменават името на конкретната групировка, която е герой в репортажа им – „Харакат Нур ад-Дин аз-Зенки.“ Тази ислямистка групировка се прочу преди няколко месеца, когато публикува клип, на който се вижда как нейни бойци обезглавяват 12-годишно дете. Героите в репортажа на Channel 4 не са просто от същата групировка – те са буквално същите индивиди, позиращи с отрязаната детска глава.
Детеубийците от ислямистката групировка аз-Зенки влизат в ролята на герои в телевизионните репортажи от Алепо
Детеубийците от ислямистката групировка „Аз-Зенки“ влизат в ролята на герои в телевизионните репортажи от Алепо

Името на „Аз-Зенки“ се появява и в доклади на „Амнести Интернешънъл“ във връзка с обстрел на цивилни квартали, както и отвличания, мъчения и убийства на журналисти и хуманитарни работници. Наскоро групировката бе заподозряна и в използване на химически оръжия. Въпреки тези престъпления, „Аз-Зенки“ е сред групировките, получаващи въоръжение от САЩ. На въпрос относно подкрепата на Вашингтон за тази групировка, Държавният департамент коментира, че „един инцидент тук или там не ги прави задължително терористи“. „Аз-Зенки“ също така е сред групите, подкрепящи турската армия в операцията „Щитът на Ефрат“ в Северна Сирия. По този начин „Аз-Зенки“ влезе в директен сблъсък с основните съюзници на САЩ на терен в Сирия – Сирийските демократични сили и кюрдските отряди YPG.

Репортажът на Channel 4 предизвика вълна от коментари в социалните мрежи. След няколко дни обаче той бе скрит от страницата на телевизията в youtube. Всички изложени в репортажа факти съвсем не са новост – те могат да се проследят по многобройни и достоверни информационни източници. Неудобните подробности около същността на подкрепяните от Запада „умерени“ ислямисти и боевете в Алепо могат да се проследят и при по-внимателно зачитане в статиите дори и в медиите, които са най-изявени критици на „режима на Асад“ и руската военна интервенция.

Повечето потребители обаче рядко задълбават отвъд заглавията, които често са формулирани така, че да формират определено виждане за ситуацията. Затова и толкова неудобни факти, изложени в кратък телевизионен репортаж, биха имали значително по-голям ефект върху публиката, отколкото десетки анализи и доклади по темата. Толкова ярко противоречие с основните тези на мейнстрийма може да предизвика въпроси дори сред незаинтересуваните от темата зрители. Не е ясно дали това е причината за изтриването на клипа от страна на телевизията, или става въпрос за нещо по-тривиално като технически проблeм. Предвид чувствителността на темата обаче, подобно действие повдига съмнение. Мотивите на Channel 4може да проличат от това дали и в какъв вид ще се появи отново репортажа.

Изтъкването на проблема с едностранчивото, манипулативно отразяване на конфликта в Сирия съвсем не трябва да служи като индулгенция за авторитарната власт на Асад или за отговорните за смъртта на цивилни в държаните от „опозицията“ територии. То обаче хвърля светлина върху няколко изключително сериозни проблема. Първият е използването на медии с авторитет за прокарване на дезинформация и манипулиране на общественото мнение. Макар всички днес да признават каква „грешка“ бе инвазията в Ирак през 2003 г., все още изглежда маргинално и дори конспиративно да подлагаш под въпрос твърденията на медиите и политиците, които „продаваха“ на публиката смяната на режима Багдад. Твърдения, които днес тласкат Близкия Изток и целия свят към още кървави войни.

Вторият голям проблем е, че значителна част от „международната общност“ се оказва впрегната в защита на едни религиозни фундаменталисти, които с нищо не се различават от „Ислямска държава“ – нито с идеологията, нито с действията си. Стига се до някаква абсурдна ситуация в която медии като CNN представят в почти положителна светлина дериватите на „Ал Кайда“ – групировката, поела отговорност на атентатите на 11 септември 2001 г. и редица други кървави терористични атаки, групировката, която бе основание за „войната срещу терора“. Използването на религиозни екстремисти за изпълнение на краткосрочни геополитически интереси има ужасяващи последствия – това е урок, който САЩ трябваше да са научили още преди 15 години.

Преди няколко десетилетия Осама бин Ладен беше положителен медиен герой. Днес някои от наследниците му отново биват представяни целите в бяло. Урокът изглежда не е научен.
Преди няколко десетилетия Осама бин Ладен беше положителен медиен герой. Днес някои от наследниците му отново биват представяни целите в бяло. Урокът изглежда не е научен.

За българската публика темите за поредната война в близкоизточна държава и автоцензурата на британски тв канал може би изглеждат далечни, но реално я засягат пряко. Защото представянето на ислямистки главорези като герои, заслужаващи съчувствие и подкрепа, не подминава и нашите телевизoри. Защото има голям шанс оръжията в ръцете на радикалите да са произведени в Казанлък или Сопот. Защото прогонените от тях хора са сред бежанците, на които се мръщим. Защото някой ден самите детеубийци могат да се появят тук, само че облечени в костюми като делегати на конференция в Правец. Има и още по-плашещи теоретични сценарии, като се вземе предвид, че някои от тези групировки явно са под контрола на ислямизиращата се под властта на Ердоган съседна Турция, а оръжейните доставки и подкрепата за тях могат да се проследят до най-високо международно ниво.

Филип Буров

Журналист, специализиращ в сферите на международните отношения, конфликти, макроикономика и финанси. С опит от медии като агенция „Фокус“, вестник „Пари“ и вестник „Капитал Daily”. Работи и върху докторантура по въпросите на модерната българска история.

Оставете коментар