Кризата между Багдад и Анкара заради присъствието на турски войски на иракска територия ескалира тази седмица. След като двете страни привикаха взаимно посланиците си, Ирак поиска и извънредна среща на Съвета за сигурност на ООН, съобщава Ройтерс. Стремежът на Турция да засили военния си контрол над териториите с кюрдско население в съседни държави рискува да създаде нови фронтове в и без това разкъсвания от войни регион.
В края на миналата седмица турският парламент гласува да удължи с още една година военното присъствие в Ирак с цел борбата с „терористични организации”. Правителството на Реджеп Ердоган поставя под този знаменател както „Ислямска държава”(ИДИЛ), така и Кюрдската работническа партия (ПКК), която има присъствие и в кюрдската автономия в Северен Ирак. Министър-председателят на Ирак Хайдер ал-Абади предупреди Турция, че с това решение рискува да предизвика регионална война.
След като през 2014 г. ИДИЛ завладяха втория по големина град в Ирак – Мосул, турски военни започнаха да обучават въоръжените формирования на иракската кюрдска автономия Пешемерга, както и местни сунитски милиции, известни като „Хашд ал Уатани”. Това разполагане на малък брой турски съветници в град Башика, на около 30 км. от Мосул, бе договорено с централното правителство в Багдад. През миналия декември обаче Турция засили военното си присъствие с оправданието, че трябва да осигури защита на военните си съветници.
Военно присъствие
Това предизвика протестите на Багдад, откъдето настояват, че Турция не е искала разрешение за увеличаването на контингента и нарушава суверенитета на страната. Официално Анкара държи Башика около 150 военни и 25 танка, но според иракското правителство турските сили наброяват около 2000 души, разположени в целия регион.
„Ние многократно сме искали от турската страна да не се намесва във вътрешните работи на страната. Страхувам се, че турската авантюра може да се превърне в регионална война”, предупреждава иракският премиер Абади. „Поведението на турското ръководство не е приемливо и ние не бихме искали да се стигне до военна конфронтация с Турция”, добавя той. Представители на шиитските доброволчески милиции, които са основен съюзник на иракското правителство във войната с ИДИЛ, също заявиха, че са готови за сблъсък с турските сили, ако те запазят или се опитат да разширят присъствието си в Ирак.
Турският Премиер Бинали Йълдъръм коментира, че независимо какво казва правителството в Багдад, Турция ще остане там, за да се бори срещу ИДИЛ, и да предотврати всякаква „насилствена промяна на демографските характеристики на региона”. „Не смятам че иракското правителство има право да говори така. След като в страната има войски от 63 държави, не е разумно да се фокусират върху турското присъствие”, заявява той.
Анкара заявява, че нейните военни са там в съответствие с договорката от 2014 г. и по покана на Масуд Барзани – президентът ма кюрдската автономия, с който Анкара поддържа тесни връзки. Барзани използва връзките с Турция, за да се еманципира от централното правителство, включително за да изнася петрол, без да се съобразява с Багдад. Барзани също така е подозрителен към ПКК, макар те да имаха важна роля в спирането на инвазията на ИДИЛ в територията на кюрдската автономия. През 2014 г. ПКК, редом с Пешмерга и Отрядите за народна самоотбрана на сирийските кюрди (YPG), спасиха хиляди иракски язиди от геноцида на ИДИЛ.
Скрити мотиви
Освен подкрепата за Барзани, целта на турските войски е да блокират действията на ПКК, които имат силни позиции около град Синджар. През миналата година правителството на Ердоган поднови войната с ПКК на турска територия, като акциите на турската армия оставиха в руини редица градове с предимно кюрдско население в югоизточната част на страната. Репресиите над кюрдското малцинство и политическите му представители от Народна демократична партия (НДП) станаха особено жестоки след неуспешния опит за военен преврат, който бе използван от Ердоган, за започне масови чистки на политически опоненти.
Макар YPG в Сирия и ПКК в Ирак да са едни от основните сили, воюващи срещу ИДИЛ, Анкара провежда военни операции срещу тях, защото се опасява, че разширяването на позициите им в граничните региони ще засили сепаратистките настроения в самата Турция. В края на август Турция започна подготвяна отдавна интервенция в Северна Сирия.
Операцията, наречена „Щитът на Ефрат“ официално е за изтласкване от граничните райони на ИДИЛ и YPG. Основната цел на интервенцията, в която турската армия е подпомагана от финансирани от Анкара ислямистки групировки от „Сирийската свободна армия“, е да не позволи на сирийските кюрди да обединят контролираните от тях анклави, намиращи се по границата. Анкара заявява желание да превърне Северна Сирия в „буферна зона”, където да бъдат заселвани бежанци. Това на практика би означавало подменяне на етническата картина в региона в ущърб на кюрдското малцинство чрез заселване на араби-сунити и тюркмени, и обособяване на контролирана от Анкара територия по модела на Северен Кипър.
Новото обтягане на отношенията между Ирак и Турция има пряка връзка с подготвяната офанзива на иракското правителство и подкрепяни от САЩ сили за освобождаване на Мосул от ИДИЛ. Турция предупреждава, че офанзивата ще предизвика нова вълна бежанци към нейна територия и потенциално към Европа. Анкара също така твърди, че участието на шиитските иракски милиции в операциите ще дестабилизира предимно сунитското население на града, и ще влоши етническите конфликти в региона. Основното настояване на Турция обаче е да не се позволи на ПКК да вземат участие в офанзивата.
What’s being done to prepare for the „day after“ the fight for #Mosul? https://t.co/5nLN876Swq by @nancylindborg
— U.S. Inst. of Peace (@USIP) October 7, 2016
Разделяй и владей
Освобождаването на Мосул в Ирак и Рака в Сирия от силите на „Ислямска държава” бе представено като основен приоритет от президента на САЩ Барак Обама. Тази цел обаче явно няма да бъде постигната до края на мандата му заради въоръжените конфликти и противоречащите си интереси на съюзниците на Вашингтон в региона.
Отношенията между Вашингтон и Анкара се влошиха драстично след опита за преврат, за който Ердоган обвинява бившият си политически съюзник Фетхулах Гюлен, живеещ в САЩ. Въпреки това, САЩ подкрепят позициите на Турция при конфликтите ѝ с другите им съюзници в региона – иракското правителство и сирийските кюрди. САЩ дори подкрепиха „Щитът на Ефрат“, макар интервенцията да е директно насочена срещу най-сигурните им съюзници на терен в Сирия. Турската операция прави невъзможно и така желаното освобождаване на град Рака, което трябваше да стане със силите на YPG и сформираните около тях „Сирийски демократични сили”.
Турските власти изразява опасение, че кюрдските сили „запълват вакуума“, оставен от ИДИЛ в Сирия и Ирак, и предлагат вместо това те да изпълнят тази роля. Ердоган дори лансира идеята турската армия да се заеме с освобождаването на Рака, заедно с местните си сунитски и тюркменски съюзници. Той настоява такава формула да бъде приложена и при офанзивата към Мосул, като от нея бъдат изключени шиитските милиции и ПКК. Реалните възможности на Анкара да постигне тези цели е под въпрос – засега „Щитът на Ефрат“ не успява да постигне и първоначално обявените си задачи като завладяването на стратегически важния град Ал Баб.
Изместването на ИДИЛ от турската армия и съюзните ѝ групировки би изиграло двойна роля – от една страна блокира обединението на населените предимно с кюрди територии, а от друга би създало бариера пред съединяването на „шиитската ос“ Иран-Ирак-Сирия-Ливан. Второто е обща цел между Турция, САЩ и другите големи спонсори на конфликта – Саудитска Арабия и Катар. Поради това може да се очаква, че въпреки всички търкания с властта на Ердоган, Вашингтон ще продължи да подкрепя турската военна експанзия в съседните държави.
Това обаче създава все по-голяма заплаха за региона. Съюзниците на САЩ вече са в директен сблъсък помежду си в Сирия, и изглежда подобно нещо е на път да се случи в още по-голям мащаб в Ирак. Към обърканата картина се добавят щрихи като това, че значима част от въоръжението на иракските шиитски милиции идва от САЩ, които са го предоставили на Багдад за борбата с ИДИЛ. Отряди от тези милиции обаче се бият и на страната на правителството в Сирия, където срещу тях се бият сунитски и тюркменски групировки, въоръжавани от ЦРУ.
Поради това сблъсък между шиитските милиции в Ирак и Турция би се пренесъл и на сирийска територия. Шиитските милиции освен това отдавна имат търкания с кюрдските сили в град Киркук. Избухването на подобен конфликт също така вероятно ще постави от двете противостоящи си страни кюрдите от Пешмерга и ПКК. На този фон изглежда, че битката за освобождение на Мосул може да се окаже не голяма загуба за ИДИЛ, а начало на още по-ожесточени и объркани сблъсъци в и без това опустошения от войни регион.
About The Author
